Всъщност, това заболяване е водещата причина за накуцване със задните крака при много четириноги, особено при по-големите породи като Нюфаундленд, Санбернар, Чесапийк бей ретривър и Немска овчарка. Според официалната статистика, между 20 до 40 процента от големите домашни любимци са засегнати в по-малка или по-голяма степен.

Още по-неприятното е, че това генетично заболяване може да се прояви още от раждането, карайки съвсем малки кутрета да накуцват. За голяма част от кучетата това е дълъг път към все по-малка и по-малка мобилност, тъй като деформираната тазобедрена става кара костите да се трият и смилат една в друга, вместо да се плъзгат гладко. 

Прогнозата все пак не е чак толкова песимистична – в много случаи има начини за лечение, предотвратяване или поне намаляване въздействието на тазобедрената дисплазия. Ето какво трябва да знаете за симптомите, причините и лечението на това състояние при четириногите ни другари.

При кучета, при които заболяването е генетично наследено, развитието на тазобедрената става може да изглежда нормално, поне в началото. Въпреки това, първият признак на проблем обикновено възниква, когато кученцето е на възраст между четири месеца до годинка. Тогава животното може да започне да показва признаци на болка в бедрата при ходене или бягане. Походката му може да се промени, може да му е трудно да се изправя, а когато натиснете леко с ръка задницата му, може да проследите как тазът пада. 

Поради необичайното износване и разкъсване на тазобедрената става, състоянието може да се влоши прогресивно, когато скелетната система на животното се развие напълно. В най-лошия случай, това може да създаде невъзможност на кучето да се разхожда, то ще накуцва със задните крайници, като болката може да е периодична или постоянна. 

В крайна сметка, поради липсата на достатъчна физическа активност (и желание за такава поради дискомфорта, който усеща), четириногото ще загуби мускулна маса в областта на бедрата за сметка на раменните мускули, които може да се увеличат, тъй като животното мести инстинктивно тежестта към предните си крака.

Както споменахме, за съжаление, при много породи тазобедрената дисплазия е наследствено заболяване на костите и ставите. Въпреки че факторите на околната среда също допринасят за развитието и прогресирането му.

Домашните любимци, които се отнасят към големите и гигантските породи, са особено предразположени към развитие на тазобедрена дисплазия. По структура и функционалност кучешкото бедро е поразително подобно на човешкото. И при двете тазобедрената става е съставена от топка и гнездо. Топката е кръглата глава на бедрената кост, а гнездото (ацетабулумът) е вдълбнатината на таза.

При нормално бедро гладката, заоблена глава на бедрената кост приляга дълбоко и плътно в ацетабулума. Издръжливите връзки позволяват широк обхват на движение и заедно работят, за да държат ставата. 

При диспластично бедро главата на бедрената кост приляга свободно или, в зависимост от тежестта на състоянието, може да бъде напълно изместена от гнездото. Отделянето на костта от ставата причинява триене и, когато заболяването се влоши, болезнен артрит. 

Сред факторите, които могат да повлияят на състоянието, са наддаване на тегло и затлъстяване, лоша диета и мускулна маса в областта на таза. Прекомерният растеж и твърде интензивната физическа натовареност също могат да влошат тазобедрената дисплазия.

Някои диети, формулирани специално за кучета от големи породи, могат да помогнат за предотвратяване ефектите на прекомерния растеж. Консултирайте се с ветеринарния си лекар за подходящата за вашия космат другар.

Ако забележите, че вашето куче изпитва затруднения с нормалното ходене или тичане за определен период от време (не само за ден или два), време е да направите посещение при ветеринарния си лекар. 

Единственият сигурен метод за диагностициране на тазобедрената дисплазия е чрез рентгенова снимка на таза, показваща тазобедрената структура на животното.

Тъй като кученце, родени с генетична предразположеност към дисплазия на тазобедрената става, изглежда със съвсем нормални бедра в ранните етапи на развитие, вашият ветеринарен лекар вероятно ще ви посъветва да изчакате до двегодишна възраст за пълен рентгенов преглед.

Разбира се, всяка ситуация е различни, за това веднага щом забележите проблем – консултирайте се с ветеринарния си лекар. Специалистите обикновено класифицират здрвето на бедрото и степента на дисплазия, както следва:

Бедрото е нормално и напълно функциониращо, бедрената глава пасва плътно в добре оформената тазобедрена ямка с минимално пространство между главата на бедрената кост и ацетабулума.

Разстоянието между топката и гнездото на бедрото се увеличава, тъй като връзките, които ги държат заедно, се разкъсват и започват да се разтягат, намалявайки стабилността на ставата.

Закръглената глава на бедрената кост едва лежи вътре в гнездото и се случват очевидни артритни промени, като частична или случайна куцота, болка при бягане или движение.

Главата на бедрената кост е напълно изместена от ставата. Кучето може да не може да ходи или да му е много трудно да се движи.

Трудно е да се очертае „типичен“ курс на лечение на тазобедрената дисплазия при кучетата, дори и след диагностициране на проблема, тъй като диапазонът от възможната тежест на проблема варира. 

Леченията варират от модифицирана диета и рутинни упражнения до хирургични процедури като протезиране на тазобедрената става, които, както можете да си представите са силно инвазивно и изискват дълго време за възстановяване. 

При някои кученца обаче ранната операция може да помогне за предотвратяване на дегенеративни ставни заболявания. При четириноги над девет месеца може да се приложи и тотална смяна на тазобедрената става (замяна на старата с нова, изкуствена), което води до пълно възстановяване в цели 95% от случаите. 

При по-малко тежките случаи лекарят ще предпише противовъзпалителни лекарства, които да облекчат възпалението и болката, като същевременно помогнат да възстановяването на увредения хрущял. Специалистът може да препоръча ограничаване на упражненията, избягване на ходене по твърди повърхности, диета с цел загуба на тегло за намаляване на натоварването на ставите и физиотерапия.

Правилната грижа може да забави появата на тазобедрена дисплазия при генетично предразположени кучета, което може да доведе до по-лека форма на заболяването. При най-добрия сценарий домашният ви любимец може никога да не развие клинични симптоми. 

Правилното управление на теглото е от решаващо значение. Дори и няколко килограма отгоре натоварват тазобедрените стави, така че съблюдавайте препоръките на ветеринарния си лекар относно подходящото количество храна спрямо породата и възрастта на вашето куче. Въздържайте се да давате на животното остатъци от масата, а по-време на етапите на бърз растеж следете кучето да не скача от високо и да не стои дълго на задните си крака, тъй като това натоварва допълнително ставите му. 

Плуването е прекрасно упражнение за куче с тазобедрена дисплазия, тъй като им позволява да изградят мускулна маса, без да натоварват прекалено ставите.