Започваме с важното уточнение, че всеки собственик на домашен любимец трябва да държи входните врати на дома си добре обезопасени, за да е спокоен, че никой непознат не може да влезе без предупреждение.Това се отнася и за външната порта на двора ви (в случай, че живеете в къща). Помнете - кучето ви добре знае къде са неговите териториални граници, но посетителите не са наясно и в случай, че им бъде позволен свободен достъп, те могат неволно да ги прекосят. 

Добре е да имате предвид, че по принцип кучетата са склонни да бъдат по-агресивни в териториално отношение, когато се намират зад ограда. Тя им позволява да се ориентират къде точно е границата, която трябва да патрулират и защитават. 

И накрая – обмислете да поставите знак „Пазете се, куче (вие ще прецените дали да е „зло“), на портата си, като отговорно напомняне, че в имота ви има четириног пазач. 

Има някои медицински състояния, които могат да допринесат за повишената тревожност у домашните ни любимци. Едно от тях е хипотиреоидизъм. Гранично ниските нива на основния тироиден хормон могат да бъдат свързани с повишена тревожност и следователно – с по-агресивно поведение. 

За разлика от хората, кучетата имат по-слабо чувство за равенство. Тоест – те винаги ще се стремят към възможно най-висок ранг в своята социална група, това им е заложено по природа. Когато говорим за териториално агресивни кучета, от съществено значение е да успеете да установите лидерска роля по отношение на животното. Само така можете да сте сигурни, че ще успеете да управлявате безопасно териториалните тенденции при косматия си другар. 

Един от най-често използваните подходи в подобни случаи се нарича „Нищо в живота не е безплатно“. Това изисква животното да работи за всичко, от което се нуждае или желае – храна, играчки, внимание, достъп до двора). Целта е четириногото да научи, че трябва да „спечели“ всички ценни ресурси. Ако усвоите този лидерски метод на обучение – изпълненакоманда срещу награда, ще спечелите и доверието на животното. А оттам – то ще ви слуша повече. 

Уверете се, че домашният ви любимец получава достатъчно количество ежедневна физическа активност и упражнения. В общия случай – нека са поне по 20-30 минути дневно. 

Ангажирайте домашния си любимец с редовни тренировки, наблягайки на командите за послушание. Целта ви е да изострите реакцията и отговорът му на гласови команди с по една дума. Така се утвърждавате като лидер, а обикновено са достатъчни едва 5-минути на ден. 

Всички кучета, които са проявили агресия към хора в миналото, трябва да бъдат обучени да носят намордник. За доброто на самото животно е подобни прояви да не се повтарят. 

Подходът за контролиране на териториалната агресия, основана на страх, е по-сложен. Ключът към него е намаляване на чувствителността на животното към приближаващите се към него непознати, промяна в асоциациите и поведението на кучето, по време на прогресивно, планирано излагане на стресовия фактор – непознати посетители.

Вижте още: Какво трябва да знаем за кучешките намордници

Избягвайте да излагате кучето си на ситуации и хора, които могат да предизвикат у него агресивно поведение. Имайте предвид, че териториално агресивното куче реагира, защото иска натрапникът да си тръгне. Ако на животното му е позволено да заплашва (лае) по субектът, който след това се оттегли, независимо от причината, поради която го е направил, у животното остава възнаграждаващо чувство. А това може да доведе до увеличаване на честотата и интензивността на нежеланото поведение. 

Контракондиционирането е термин, с който се обозначава прекъсване на нежеланото поведение. Казано с други думи – да научите кучето да реагира на команда или дейност, която да ангажира вниманието му и е несъвместима със случващото се в даден момент агресивно поведение. 

Тази техника е най-ефективна, ако стопаните могат да идентифицират и предвидят ситуациите, които могат да предизвикват териториален отговор у животното. Най-често четириногото може да бъде разсеяно с награди – храна или играчки.

В случаите, когато териториалното куче се е отпуснало и имате гости, добре е да ги предупредите относно някои неща, които да имат предвид. Като начало – задължително е домашният ви любимец сам да инициира взаимодействията си с тях. Ако животното реши да се приближи до някой от посетителите ви – кажете му да подаде леко ръка напред, за да го подуши. Може да му предложи и лакомство, ако кучето не се стресне. 

В случай, че питомецът ви иска да бъде погален, нека това се случи за кратко. Да се избягват резки движения или посягане около муцуната на животното, както и продължителен зрителен контакт с него.

Всеки път, когато куче се държи агресивно, то трябва да бъде игнорирано или контролирано. Нито наказанието, нито успокоенията са подходящи действия, рядко водят до резултати в дългосрочен план и специалистите съветват да се избягват. 

Наказанието има потенциал да увеличи тревожността на животното и да влоши ситуацията. А прекомерното внимание и милувки ще оставят у него идеята, че действително има от какво да се плаши. 

Териториалната агресия, в случаите, когато се ограничава до лай при звука на приближаващи се непознати, може да бъде и проклятие, и благословия – в зависимост от обстоятелствата и контрола на собственика на кучето върху ситуацията. Добрата новина е, че ако това не ви е приятно, има какво да направите. 

Не бива да забравяте обаче, че териториалната агресия, която е достигнала етап на ръмжене и е на косъм от ухапване, е по-трудна за преодоляване и положителните резултати, макар и възможни в повечето случаи, не са гарантирани.

Вижте още: Териториална агресия при кучетата - Част 1