Основният и задължителен документ, който всеки собственик на куче трябва да притежава е Европейски паспорт на любимеца си. Той ви е необходими не само, ако смятате да пътувате с животното в чужбина – това е основният начин да докажете, че кучето е ваше, че са му направени задължителните имунизации и че има Микрочип, което е задължително по законовия ред. По стандарт той е син на цвят, брандиран със знака на Европейския съюз отпред и може да се издаде само и единствено от ветеринарен лекар след преглед и поставяне на първата ваксина против бяс. 

Изискването за чип - уникален за всяко животно, е уредено в Закона за ветеринаро-медицинска дейност. 

Вижте още: 3 причини защо е важно да чипирате кучето си

След като сте взели паспорта и сте чипирали успешно любимеца си, следва да го регистрирате в общината по местоживеене. Това трябва да се направи в 3-месечен срок след придобиване на кучето. При регистрация носете със себе си освен паспорта на четириногото, личната си карта и по две копия от началната страница – където са данните на животното, и от тази, на която се виждат направените до момента имунизации и манипулации.

След успешно преминаване на регистрацията ще получите документ, който трябва да носите със себе си при разходките из града и да предоставите за проверка ако ви бъде поискан от компетентните органи. Освен това ще плащате годишна такса за кучето си, различна за всяка община, около 20-25 лв. Ако не направите тази регистрация при проверка подлежите на глоба в размер от 20 до 200 лв.

Документите, които ще получите и които трябва да изискате, когато сте се спрели на куче с доказано родословие, са няколко. Първият от тях е Договор за покупко-продажба. Той е задължителен, защото урежда вашите права в сделката и в него трябва да фигурират всички данни за продавача на кучето, пълна характеристика на здравословното състояние на животното, както и цената, за която сте се споразумели. Към него следва да получите и допълнителен документ, в който са вписани точните данни за родословието на бъдещия ви четириног любимец, информация за родителите му, евентуални техни награди и участия. Въпросният договор следва да бъде в два екземпляра – по един оригнал за всяка страна.

Ако сте избрали да закупите новия си любимец от специализиран развъдник, независимо дали се намира на територията на България или в чужбина, ще получите и Удостоверение за раждане. В този документ следва да фигурират името на животното, имената на родителите, информация за поставен Микрочип (ако го взимате след 4-ти месец), както и данните на селекционера и новия собственик (вашите). Без изброените документи няма как да докажете родословие.

Задължителна за изложби и пътувания в чужбина е и Здравната книжка. Ако взимате кученцето твърде малко, може да не получите такава, защото то още няма да е ваксинирано. В тази ситуация ветеринарният ви лекар може да ви я издаде, заедно с Европаспорта на животното. И двата документа са ви необходими както, за да участвате в изложби в чужбина, така и ако искате да използвате любимеца си за развъждане.

Не на последно място – ако кученцето идва от чужбина, задължително трябва да му се извади Здравен сертификат от Националната ветеринарно-медицинска служба на български език.

Да осиновите кученце от приют е проста и безплатна процедура. Независимо откъде сте избрали да вземете вашия бъдещ любимец, тя е сравнително идентична. На повечето места ще ви дадат анкета или ще проведете интервю със служителите, за да ви опознаят по-добре и преценят до колко сте надеждни за осиновители. След като преминете успешно този етап попълвате декларация и заявление по образец. Осиновеното куче идва с вас у дома с пълен набор ваксини, Микрочип и регистрация в база данни, с Европейски паспорт, обезпаразитено и ако е на възраст над 4-месеца – кастрирано. Единственото изискване към бъдещите осиновители е да са над 18-годишна възраст.

Един от най-често срещаните и важни въпроси е свързан с това какви документи ни трябват, за да пътуваме спокойно с четириногия си любимец на територията на ЕС и извън него. 

Правилата за държавите от Съюза, с някои изключения, позволяват безпроблемно да пътувате с кучето си ако то има:

Ако пътувате в държава извън ЕС ви е необходим Ветеринарен здравен сертификат. Това е подобен на паспорта документ, който съдържа конкретната информация за вашия любимец (име, имунизации, ваксини против бяс, микрочип). Той се издава от ветеринарния лекар не повече от 10 дни преди датата на отпътуването и е валиден за срок от 4 месеца или до изтичане на ваксинацията против бяс (в зависимост от това кое изтича първо). 

Към него трябва да има и Писмена декларация, в която се посочва, че преместването на животното не е с търговска цел. Тя се изисква най-вече при превоз на кучета и други домашни любимци от специализирани фирми – тоест, упълномощени от вас лица. В този случай кучето трябва да пристигне при вас в рамките на 5 дни след като сте променили местоположението си.

Можете да пътувате с до пет домашни любимеца. Ако те са повече от тази бройка, независимо дали са само кучета или сред тях има и други животни, трябва да предоставите доказателство, че те не пътуват с търговска цел. Такова може да бъде документ за участие в конкурс, изложба или спортна проява. Освен това животните трябва да са над 6 месечна възраст.

Пътуването със самолет с куче е вълнуващо преживяване, но и е процес, който изисква предварителна подготовка и определен набор от документи, без които животното няма да бъде допуснато на борда. Всяка авиокомпания има свои правила, но като цяло има няколко основни изисквания, които са общовалидни и с които всеки стопанин трябва да се запознае навреме. 

На първо място, това е международният паспорт за домашни любимци – документ, който се издава от ветеринарния лекар на кучето и както знаем съдържа определена информация за него: име, порода, дата на раждане, номер на поставения микрочип и историята на ваксинациите. Това е основният личен документ за пътуване на четириногия ви другар, който удостоверява, че той е здрав. В повечето страни, включително и в рамките на ЕС, поставянето на микрочип е задължително, а номерът му трябва да бъде вписан в паспорта.

Следващият ключов документ е сертификат за ваксинация срещу бяс, който трябва да бъде актуален. Повечето държави изискват ваксината да е поставена най-малко 21 дни преди датата на пътуване и да не е изтекъл срокът ѝ на валидност. Без това удостоверение нито авиокомпанията, нито граничните власти ще позволят на кучето да премине. В някои страни (например Великобритания, Ирландия, Австралия) има и допълнителни изисквания за обезпаразитяване и серологични тестове за антитела срещу бяс, които също трябва да бъдат вписани в паспорта.

Освен паспорта и ваксинационния документ, при пътуване със самолет често е нужден и ветеринарно-медицински сертификат за здравословното състояние на кучето. Той се издава от ветеринарния ви лекар,обикновено до 48 или 72 часа преди полета и удостоверява, че домашният ви любимец е клинично здрав, няма признаци на заболявания и е годен за пътуване. Този документ е особено важен при международни полети извън ЕС, тъй като служи за гаранция пред здравните власти на приемащата страна.

Не бива да се пренебрегват и специфичните изисквания на авиокомпанията. Някои превозвачи искат попълнена декларация, че стопанинът носи отговорност за животното по време на пътуването, както и документ, потвърждаващ резервирано място за кучето (в кабината или в багажното отделение). В случаите, когато кучето пътува в багажното отделение, авиокомпанията може да поиска информация за одобрена транспортна клетка, отговаряща на стандартите на Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA).

За пътувания в определени държави е нужно и разрешително за внос или транзит на животни, издадено от местните власти. Това важи най-вече за страни извън Европа, където правилата са по-строги – например Канада, САЩ или някои азиатски дестинации. Без такова разрешително кучето може да бъде поставено под карантина или дори върнато обратно.

Важно е стопанинът да предвиди достатъчно време за събиране на всички документи, тъй като някои изисквания – като тест за антитела срещу бяс – могат да отнемат месеци. Добра практика е да се свържете директно с авиокомпанията и да поддържате връзка с ветеринарния си лекар поне месец преди самото пътуване, за да избегнете изненади в последния момент.

Пътуването с кучето ви с кола или влак е значително по-лесно и по-малко стресиращо от летенето със самолет. Но това не означава, че не изисква определена подготовка. Дори в рамките на страната има определени документи, които е добре да носите със себе си, а при международни пътувания правилата могат да бъдат почти толкова стриктни, колкото и при самолетните превози.

На първо място и тук стои международният паспорт на домашния ви любимец, който е задължителен при напускане на страната. В него трябва да са вписани основните данни за животното – име, порода, дата на раждане, номер на микрочип и цялата му ваксинационна история. Паспортът служи не само за идентификация, но и за доказателство, че кучето е здраво и отговаря на всички ветеринарни изисквания. Дори ако пътувате само в рамките на България е препоръчително да носите този документ със себе си, защото при проверка или инцидент може да се наложи бърза идентификация.

Вторият задължителен документ е сертификатът за ваксинация срещу бяс. При международни пътувания това е условие, без което няма да бъдете допуснати през граница. Ваксината трябва да е валидна и поставена не по-рано от 21 дни преди пътуването. Освен бяса, в някои държави могат да изискат доказателство за ваксини срещу други заболявания или серологични тестове, така че винаги е важно да проверите предварително изискванията за конкретната страна, където отивате.

За пътувания с влак в рамките на страната обикновено се изисква ветеринарно-медицинско удостоверение, което можете да получите от ветеринарния ви лекар. То потвърждава, че кучето е клинично здраво и годно за пътуване. Документът се издава в кратък срок – обикновено в рамките на 24 до 72 часа преди пътуването. Подобно удостоверение може да бъде поискано и при преминаване на международни граници с автомобил, особено ако се пътува към страни с по-строг ветеринарен контрол.

Също така е важно кучето да има микрочип, поставен от ветеринар и регистриран в официална база данни. Номерът му трябва да е вписан в паспорта. При евентуална загуба или бягство на животното това е най-сигурният начин да бъде открито и върнато при собственика. В някои европейски държави това е абсолютно задължително условие, за да бъде кучето допуснато през границата.

Освен тези основни документи, някои превозвачи на влакове изискват билет за животното, който често струва символична сума, но е задължителен за редовно пътуване. Добре е да проверите правилата на конкретната железопътна компания, защото в някои случаи малките кучета могат да пътуват безплатно, ако са в транспортна чанта, докато по-големите се нуждаят от билет и понякога дори от намордник.

При пътуване с автомобил в рамките на страната рядко ще ви поискат документи, но е силно препоръчително да носите със себе си паспорта и удостоверението за ваксинации. Ако преминавате през граници, те стават задължителни. Някои държави изискват и документ за обезпаразитяване, поставено в определен период преди пътуването – например 24–120 часа преди влизане в страната. Това се отнася най-вече за страни като Великобритания, Норвегия или Финландия.

В крайна сметка, когато тръгвате с кучето си на път – било то с кола или влак – добре е да имате следния комплект: международен паспорт за домашни любимци с вписан микрочип, сертификат за ваксинация срещу бяс, ветеринарно-медицинско удостоверение за здравословно състояние (особено при влакове и международни пътувания) и при нужда билет за животното. Тези документи гарантират, че пътуването ще мине безпроблемно и че вашият любимец ще бъде приет както от транспортните компании, така и от граничните власти.

В заключение, най-важният и универсален документ, който всяко куче трябва да има, е международният паспорт за домашни любимци. Той съдържа всички данни за животното (име, порода, дата на раждане, пол, номер на микрочип) и отразява здравния му статус чрез вписаните ваксини, обезпаразитявания и медицински прегледи. Това е документ, без който не бива да пътувате, независимо дали е в рамките на страната или извън нея. Не по-малко важно е кучето да има микрочип, вписан в паспорта – освен че е изискване при пътуване в чужбина, той е и най-сигурният начин животното да бъде разпознато, ако се изгуби или попадне при ветеринар.

Втората задължителна част от документацията е свързана със здравето – сертификатите за ваксинация. Най-строго следена е ваксината срещу бяс, която е законово изискване в България и в повечето държави по света. При определени пътувания може да се изиска и допълнителен серологичен тест за бяс или документи за проведено обезпаразитяване – например при пътуване до някои скандинавски държави.

Не бива да се подценява и ветеринарно-медицинското удостоверение за здравословно състояние, което се издава от ветеринар в рамките на няколко дни преди пътуване. То потвърждава, че кучето е клинично здраво и годно за пътуване, и често е задължително условие при международни пътувания с влак, кола или самолет. Дори и да не напускате страната, подобен документ може да бъде поискан при участие в изложби, спортни събития или при постъпване в хотел за домашни любимци.