За съжаление, тези предани другари имат твърде кратък живот. Средно, както мъжките, така и женските Бернски зененхунди живеят между шест до осем години – по-малко от други големи породи с приблизително подобен размер. Защо това е така? Нека се опитаме да разберем заедно.

Въпреки че породата е била изправена пред опасността от изчезване през 1800 г., популярността на Бернското планинско куче се е увеличила през втората половина на 20-ти век, вероятно поради повишеното внимание към Санбернарите, друга голяма швейцарска работна порода. 

Това повишено внимание, съчетано с все по-честото участие на тези кучета на изложби, води до обществен натиск за чистопородно развъждане, което силно ограничава генофонда на тези четириноги. Стига се до там, че в даден момент могат да бъдат развъждани само кучета, родени от регистрирани родители от същата порода. 

Тази стъпка, насочена пряко към поддържане на чистотата на породата, може да доведе до нежелани последствия като инбридинг. При ограничен брой кучета във всяка чистокръвна порода, затварянето на родословната книга – нещо, което се случва при Бернските планински кучета, неминуемо ограничава генофонда. И докато кръстосването някога е било приемливо за придобиване на определени желани черти, то затвореното развъждане ограничава генетичното разнообразие. Което, от своя страна, допринася за опасенията за здравето на чистокръвните кучета. 

С нарастване на популярността на породата развъдчиците увеличават максимално потенциала си за печалба. Поради неетичните практики за развъждане и затвореното родословие, предразположенията към наследствени заболявания като рак, сърдечни проблеми и тазобедрена дисплация стават все по-чести. В резултат на това продължителността на живота на Бернското планинско куче става все по-кратка.

Един от най-честите здравословни проблеми, с които се сблъскват Бернските зененхунди, е тазобедрената дисплазия – генетично заболяване, при което тазобедрената става не пасва правилно в тазобедрената ямка, което води до поява на артрит и болки. Дисплазията на лакътната става е друг ортопедичен проблем, който може да засегне Зененхундите, причинявайки им куцота и дискомфорт. 

Тези състояния могат да се влошат от бързия растеж на представителите на породата, което подчертава важността на контролираната диета и режим на упражнения с цел насърчаване на правилното развитие на костите и ставите. 

Бернските планински кучета са податливи и на някои наследствени заболявания, сред които прогресивна атрофия на ретината - дегенеративно заболяване на очите, което може да доведе до слепота. При Зененхундите има и повишен риск от поява на сърдечни и автоимунни заболявания. И накрая, но не по важност, едно от преобладаващите безпокойства на стопаните на Бернски планински кучета, е свързано с предразположеността на представителите на породата към рак. И по-специално, към хистиоцитен сарком, агресивна форма на кучешки рак. 

Някои организации в момента работят над удължаването на живота на Бернските планински кучета, като се надяват да постигнат това чрез кръстосване или размножаване с подобни породи с цел обогатяване на генетичните линии, пишат от Америкаския киноложки клуб. 

Междувременно ветеринарните лекари препоръчват собствениците да се придържат към някои добри практики в тази насока, включително редовни прегледи, физическа и умствена стимулация, управление на теглото и здравословна диета.