Котките като мистични същества, заобиколени от множество суеверия (всички знаем, че ако черна котка ни пресече пътя - това значи лош късмет) се асоциират с този празник. Но как и къде започва връзката между черните котки, лошия късмет, Хелоуин и какво е въздействието на суеверията в днешно време - ще научим сега!

Връзките между хората и котките могат да бъдат проследени до някои от най-ранните цивилизации в света, най-вече древен Египет, където котките са били смятани за божествени символи. Мъращите приятели също се появяват в гръцката митология, по-специално Хеката, богинята на магията, магьосничеството и луната, е описана като имаща за домашен любимец котка.

Писмени записи свързват черните котки с окултното още през 13 век, когато официален църковен документ, наречен „Vox in Rama“, е издаден от папа Григорий IX на 13 юни 1233 г. В него черните котки са обявени за въплъщение на Сатана. Този документ бележи началото на инквизицията и санкционирания от църквата, лов на еретици и/или вещици. Първоначално той е предназначен да противодейства срещу нарастващия култ към луциферианците в Германия, но бързо се разпространява в цяла Европа.

Въпреки че ранната християнска църква в Европа е съжителствала с вещици, когато църквата е придобила власт, вещиците започват да се приемат като конкуренция за спечелването на сърцата и умовете на хората. Тогава църквата започва да ловува, преследва, измъчва и убива вещици.

Вещиците почит естествения свят и изпитват дълбоко уважение към растенията и животните. Следователно обичта между човек и животно започна да се възприема като „дяволска“, а хората, които живеят или се грижат за котки - като подозрителни.

Ранните християни се страхуват не само от измислената връзка между вещици, котки и дявола, но виждат мяукащите животни и като заплахи.

В един момент сдвояването на вещици с котки се стеснява до черни котки, въпреки че не се знае защо това се е случило. Връзката между вещиците и черните котки по-специално вероятно е въображаема, но е възможно черните котки да са били по-добри в хващането на мишки, тъй като не се виждат добре през нощта. От друга страна - вещиците са практични и може по тази причина да са предпочитали повече черни котки около себе си.

През Средновековието не е било необичайно котките да бъдат убивани, като се има предвид връзката им със злото. Стига се до там, че някои хора обвиняват мъркащите животни за разпространението на чумата в Европа.

Всъщност по ирония на съдбата убийството на котките има обратния ефект. След като е намалена бройката на котки, това прави по-голяма популацията от гризачи, които всъщност разпространяват болестта много по-бързо.

Като се има предвид вярата в средновековна Европа, че дяволът и вещиците са били способни да приемат формата на черни котки, има смисъл, че суеверието около пресичането на пътищата им се е развило. Следователно черна котка, пресичаща пътя ви, може всъщност да бъде вещица, която ви желае злото. Освен това - тя може да е прикрит дявол, а никой не иска да си има вземане-даване с него. Вероятно от там идва предположението, че това е лоша поличба.

Това схващане обаче продължава и през Ренесанса, когато черна котка, пресичаща пътя ви, може да означава, че вещица е изпратила своя познат да ви нарани. Много уплашени селяни от онова време може да са побързали до най-близката църква и да са платили на свещеник, който да ги благослови и да ги отърве от всяко проклятие, наложено от котката. Съвсем логично - тъй като това е източник на доходи за църквата, тя има интерес от това страхът да бъде насърчен.

И на финала - в Древен Египет се смята, че черните котки са носили късмет, а тяхната прилика с богинята котка Бастет ги кара да бъдат почитани. В други страни, като Шотландия и Япония, е известно, че те символизират просперитет.

В днешно време можем да бъдем спокойни, че черните котки не са по никакъв начин по-различни от всички останали. Ако говорим за разлика, тя може да е само положителна - тези мъркащи приятели са страшно красиви, с лъскава козина и истинско превъпръщение на грацията.