Генетиката е изключително сложна наука и нито една черта не може да бъде приоритизирана при селективно развъждане, без да бъдат избрани и другите черти, които се намират в същия ген. Това е област, за която не се знае много, но пък засяга голяма част от домашните любимци по целия свят. Защото, когато се опитваме да контролираме как изглеждат, растат и действат кучетата, се получават и някои нежелани последствия.

Почти всяка чистокръвна порода има свой генетичен списък със заболявания, с които собствениците трябва да се запознаят и да наблюдават. От дисплазия на тазобедрената става до епилепсия, има различни медицински състояния, за които е доказано, че са наследствени. И макар че четириноги със смесена порода също не са имунизирани срещу тези заболявания, при тях предразположеността често не е толкова силна, колкото е при чистокръвните им събратя. 

Учените, работили върху някои от тези заболявания, са категорични, че не само трябва да се избягва развъждането на линии, при които те се унаследяват, но и е важно да се положат съгласувани усилия за увеличаване на популацията за размножаване при някои породи кучета. Или иначе казано – да не се избират само тези четириноги, които най-добре отговарят на публикуваните стандарти за породата. 

Не може да се отрече фактът, че едно чистокръвно куче е статистически по-вероятно да носи генетична малоформация. Изборът на домашен любимец, който отговаря на много строг стандарт на развъждане, създава затруднения в популацията, което позволява концентрирането на нежелани черти. 

Що се отнася до тези от нас, които търсят куче или се интересуват от конкретна порода, най-добрият ви залог за генетично здраве е да изберете куче от смесена порода, спасено от приют. А ако се спрете на чистокръвен домашен любимец, то информирайте се максимално подробно към какви заболявания са предразположени представителите на породата и се консултирайте с ветеринарния си лекар. Специалистът има опит в справянето с болести и знае какво да търси.