Оказва се обаче, че освен за стопаните, „бебешките разговори“ са приятни и за четириногите ни приятели. Това сочат резултатите от последно проучване на учени от университета в Йорк. 

Същият висок, мелодичен и емоционално ангажиращ глас, който хората инстинктивно използват, щом искат да се порадват на някое сладко бебе, привлича и задържа вниманието на вашето куче. Особено ако използвате познати думи (или части от тях), които са натоварени с положителна асоциация. Като „приятелче“, „добро куче“, „време за разходка“. 

Научният термин за този тип говорене е „реч, насочена към бебета“. В изследването си, публикувано в научното издание „Science Daily”, учените в Йорк са сравнили реакциите на кучета, на които им се говори по този начин и тези, при обикновената, разговорна реч „за възрастни“. 

Използвани са думи и фрази, които обикновено присъстват в ежедневието на домашните любимци, както и произволни изрази, които не са свързани по никакъв начин с четириногите и обичайната им рутина. 

Не е изненадващо, че възрастните кучета са показали ясно предпочитание към термините, които им звучат познато. По-любопитното е обаче, че домашните любимци са реагирали най-положително на любимите си думи (игра, топка, вечеря, разходка…), изречени с бебешки глас.  

Сред провеждането на експеримента за говорно взаимодействие между домашните любимци и стопаните им, учените са на мнение, че така нареченото „бебешко говорене“, включващо използването на любими и лесно разпознаваеми думи за животното, подобрява насочването на вниманието му. Този начин на комуникация може да помогне на хората да се свържат социално по-успешно със своите космати приятели. 

И макар повечето хора да общуват с любимците си по този начин, защото обичат да се отнасят с косматите си приятели по идентичен начин, както с бебе, това всъщност е полезно и за самите кучета. 

Така че – следващия път, когато се почувствате малко глупаво, че прекарвате време да „говорите“ с леко лигав, богато натоварен емоционален език с любимия си четирикрак член на семейството, сякаш е бебе, вместо това – бъдете горди. Все пак – това е наука!

Вижте още:

Колко дълго можем да оставим кучето само