Датският анатом Лудвиг Левин Якобсон открива вомероназалния орган през 1811 г.

Вомероназалният орган е спомагателна обонятелна система, най-добре описана като вкусово-обонятелен орган. Използва се за идентифициране на нелетливи химикали, известни като феромони, предимно от други котки, но също и от плячка и хищници. Феромоните в секретите на жлезите и урината рекламират важна информация като териториални граници, доминиране и репродуктивен статус. Ароматните жлези по главата и лицето на котките произвеждат котешки лицеви феромони, които предизвикват чувство на спокойствие. Пръскането с урина маркира територията на котката и е най-често срещано при некастрираните мъжки котки.

Можете да разберете кога котката е в процес на използване на своя вомероназален орган, защото изражението на лицето ѝ прилича на гримаса. Горната му устна ще бъде извита, а устата му ще бъде частично отворена. Този израз е известен като реакцията на Флемен.

Въпреки че всички котки имат този орган и могат да го използват, когато попаднат на миризма, която според тях изисква по-задълбочен анализ, той често се използва от некастрираните мъжки представители, които реагират на феромоните в урината на женските при разгонване.

Хората разчитаме повече на зрението отколкото на другите си сетива. Вероятно това е причината, поради която не сме снабдени с вомероназалния орган, макар че в миналото хората са имали такъв.

Защо котките забравят езика си изплезен

Могат ли котките да помиришат, че човек е болен от рак