Някои телесни функции се случват, без дори да мислим за тях: нашият сърдечен ритъм, дишане, метаболизъм, баланс на течности и телесна температура. Храносмилането е една от тези функции. Чувстваме глад и знаем, че трябва да ядем храна, но тялото ни усвоява храната, без да се налага съзнателно да го контролираме.

При гальовните животни не е много по-различно. Всичко това обаче се променя при уплашено животинче. Страховити стимули като силни шумове, приближаване на нова котка или посещение при ветеринар предизвикват прилив на адреналин, който превключва тялото към реакция на бягство или борба.

В такива моменти работата на нервната система може да превключи и да изключи всички несъществени функции с цел незабавно оцеляване, ако котката е изправена пред някаква заплаха. Храносмилането очевидно е от съществено значение, но не в такъв момент. Цялата енергия временно се насочва към сърцето, мускулите и мозъка за оптимални рефлекси за оцеляване.

При някои котки това спиране на храносмилателните функции може да доведе до незабавно изпразване на пикочния мехур и червата. Това не е типично само за гальовните животни, но и за много други бозайници, включително и хората. Мускулите на стомаха се стягат, а червата и пикочните пътища се отпускат и изпразват, намалявайки телесното тегло и облекчавайки системата от енергийните нужди на храносмилането.

В такава ситуация гальовният ви спътник просто ще се изходи или уринира директно на мястото, на което се намира.

В дивата природа котките са хищници, но те също са плячка. Това означава, че освен отличните им адаптации за преследване на плячка, те също имат определени умения да избягват да бъдат плячка. Изхождането на определени места е метод на котките да възпрат натрапниците.

Миризмата е изключително ценно сетиво в животинското царство и изпражненията, може да са полезна част от отговора на страха на котката. Точно както скунксът използва маркиране с неприятна миризма, за да отблъсне нападателите, потенциалните хищници могат да бъдат отблъснати, ако евентуалната им плячка мирише на изпражнения.

Този ефект може да бъде увеличен, когато котката освободи аналните си жлези. Тези малки жлези се намират от двете страни на ануса на котката и произвеждат зловонна течност. Те обикновено се изпразват, когато котката се изхожда, тъй като налягането на изпражненията изтласква веществата от жлезите. Котките могат да използват тези жлези като част от териториалното маркиране, но те също се изпразват, когато котката е уплашена или развълнувана.

Дефекацията извън котешката тоалетна може да е признак на стрес или страх, но има някои здравословни проблеми, които могат да повлияят на тоалетните навици на вашата котка. Запекът или разстройството са доста често срещани при котките и може да доведат до промяна в тоалетните навици. Други медицински причини за ходене до тоалетна на неподходящо място могат да бъдат артрит, чревно заболяване и хранителни алергии.

Ако котката ви изпуска изпражнения извън тоалетната си или е имала внезапна промяна в навиците си, насрочете преглед при ветеринар, за да изключите медицински проблем.

Освобождаването на пикочния мехур и червата при страх може да бъде част от реакцията на котешки страх, както за освобождаване на тялото от несъществено тегло, така и за възпиране на потенциални хищници. Ходенето до тоалетна извън нея обаче може да има други причини, като например определени медицински проблеми. Затова си заслужава да проверите с ветеринар, за да знаете дали си имате работа с медицински или поведенчески проблем.