Когато за първи път донесете малкото си кученце у дома, съвсем нормално е то да има нужда от време, за да се адаптира. Замислете се – мъничето току-що се е разделило с майка си, братята и сестрите си, попадайки в нов дом, заобиколено от странни миризми, гледки и хора. Точно като някои деца, които се притесняват и отказват да говорят, когато са в непозната ситуация, четириногото ви приятелче може да избере да мълчи, докато свикне с новата обстановка. След няколко дни до няколко седмици повечето кученца се отпускат и показват личността си, а това включва много джафкане! Но трябва да бъдете подготвени, че всяко кученце е различно и има нужда от своето време, за да стане уверено в себе си.

Това със сигурност не е норма в света на кучетата, но както отбелязват от Американския киноложки клуб, не е необичайно някои четириноги просто да не изпитват нужда да лаят много. Няма как да разберете дали това е случаят с вашия домашен любимец, докато не порасне, но ако е така, не се притеснявайте. Вероятно питомецът ви ще излае, когато някой позвъни на вратата или в друга ситуация, която изисква вокализацията му. Дори при по-вокални породи като овчарските кучета и хрътките, имат представители, които са по-тихи. 

Ако кученцето ви реши най-накрая да извиси глас след дни или седмици на мълчание, това може да е повод за празнуване. Въпреки това, не е добра идея да го приветствате прекалено ентусиазирано. Не се дръжте развълнувано, не хвалете четириногото, а се опитайте да се държите така, сякаш нищо особено не се е случило. Ако подсилите поведението още в началото, това може да засили лаенето в бъдеще. Като цяло, добре социализираните домашни любимци лаят по-малко от лошо социализираните, така че ще намалите шансовете джафкането да се превърне в проблем, стига да не награждавате питомеца си за лаенето.

Ако домашният ви любимец се опитва да лае, отваря уста и издава различни звуци, то вероятно има някакво медицинско състояние, което парализира ларинкса или се касае за ларингит. 

Повечето състояния, които засягат лаенето, възникват или при по-възрастни кучета, или са резултат от прекомерна вокализация (твърде много лай) или от травма. Така че, макар да не е невъзможно, малко вероятно е някое от тези неща да се отнася за вашето кученце. Въпреки това, ако забележите, че четириногото се опитва да лае или чувате само дрезгав звук, добре е да се консултирате с ветеринарния си лекар. 

Вижте още:

Как да научите кучето си да бъде приятелски настроен съсед