Ръмженето по непознати е знак, че нещо не е наред с домашния ви любимец. А най-вероятното обяснение е, че животинчето се страхува от хора, които не е виждало до момента. 

За нас ръмженето изглежда като агресивен акт. И нищо чудно, все пак най-често след него следва лай или ухапване. Но в основата си това е жест, свързан с комуникацията при четириногите. Кучетата ръмжат, за да покажат, че са недоволни, нещо ги притеснява, чувстват се неудобно или дори са уплашени в определена ситуация. Например, ако друго четириного се приближи твърде близо, вашият космат другар може да изръмжи, за да му каже: „Отдръпни се, навлизаш в личното ми пространство“. 

Тъй като ръмженето е предупреждение, то ви дава време да промените ситуацията, преди питомецът ви да почувства необходимостта да предприеме допълнителни действия. Понякога то може да е и индикация за неприятно емоционално състояние, което е индикация, че нещо с животното не е наред. 

Ръмженето само по себе си не е проблем, то е симптом на определен дискомфорт, който вашето кученце изпитва. А работата ви като негов собственик, е да предотвратите (колкото можете) тези нелеки ситуации чрез обучение, социализация и управление. Ако се появи ръмжене, наказанието е контрапродуктивно. Последното нещо, което искате, е куче, което хапе без предупреждение, нали? Е, ако наказвате ръмженето на питомеца си, може да го накарате да спре да го прави в бъдеще, но това няма да елиминира основния проблем, който го поражда.  

Например, ако кученцето ви ръмжи, когато наблизо има малки деца, то знаете, че те го карат да се чувства неудобно. Ако накажете ръмженето, животното може и да се научи да бъде мълчаливо в присъствието на хлапета. Но сега, освен че вече не ги харесва, то ще ги асоциира и с наказание. И всичко това прави дискомфорта му още по-лош. А вие губите ръмженето като ранен предупредителен сигнал, който индикира, че нещо притеснява животното. 

Най-добрият и изпитан начин да свикнете кученцето си да не ръмжи на непознати, е да го социализирате с различни хора. Това означава – високи и ниски, възрастни и деца, светли или по-тъмни, с шапки или очила, с бастуни или използващи инвалидни колички. Въпросът е кутрето да вижда всеки тип човек като потенциален приятел.

Социализацията обаче далеч не е толкова проста и не се свежда само до това просто да се разходите из оживен парк или градинка. Всъщност, твърде близката комуникация и пренасищане могат да произведат обратния ефект и да направят животинчето нервно или несигурно. Когато се прави правилно, социализацията позволява на четириногото само да задава темпото. Идеята е да дадете възможност на питомеца си да се приближи и отдалечи толкова бързо, колкото е приемливо за него, без натиск или напрежение.

Съчетайте всяка нова среща с непознат с нещо хубаво, като вкусно лакомство или специална играчка, например. Така животното ще започне да свързва новите хора в живота си с вълнуващи неща. И щом ги види отново, ще се надява на награда, вместо да се чувства несигурно или уплашено. И ще видите как след време кученцето ви ще започне да очаква с нетърпение и ентусиазъм тези срещи – без значение с кого са те. 

Ако кученцето ви вече ръмжи на непознати, не бива да спирате напълно общуването – то трябва да се случва, но по по-предпазлив начин. Понякога дори едно грешно движение може да ви върне значително назад. Целта е да промените асоциациите на животното към непознати хора и от отрицателни да ги превърнете в положителни, използвайки десенсибилизация (постепенно излагане на вашето кученце на нещата, които го притесняват) и контракондициониране (промяна на емоционалната реакция на вашето кученце).

Вижте още:

5 грешки при отглеждането на малко куче

Защо малките кученца са толкова пухкави