Ново проучване, публикувано в списанието Royal Society Open Science е установило, че

В експеримента са взели участие 500 души, допълват от сайта iHeartdogs.com. Те са били принудени да слушат хленчещите звуци на кученца, мяукането на котета и плача на бебета. Това, което учените установили като цяло е, че хората, които са живели или отглеждат домашен любимец, са по-чувствителни към звуците на кучешки плач от тези, които нямат космат приятел у дома. 

Любопитна подробност е, че независимо какво животно имат, повечето участници в опита оценяват звука от скимтенето на кучетата като много по-емоционално затрогващ, отколкото звука от мяукането на котка. 

Или казано по-ясно: скимтящите четириноги предават стреса на хората по-ефективно от котките. А хората, които са стопани на домашен любимец, е по-вероятно да имат по-висока емоционална чувствителност към тези звуци.

Според изследователите, голяма част от това възприятие най-вероятно е свързано с различния начин на опитомяване на кучетата и котките. Докато четириногите са по-зависими от хората, пухкавите домашни любимци са по-независими и самостоятелни. Освен това – невинаги мяукането показва страдание. 

Вижте още: 5 oсновни прилики и разлики между кучетата и котките

Това прави тъжно звучащия вой на зависимото от човека куче по-емоционално ефективен. 

„Скимтенето е звук, който изисква реакция. Знаейки, че ние като стопани на четириного сме основната фигура, от която на практика зависи как ще живее то, грижите и прехраната му, то има логика тези звуци да са емоционално завладяващи за нас“, коментира д-р Кристин Парсънс, доцент в университета Орхус в Дания и съавтор на изследването. 

Разликата в зависимостта на животните от човека може да обясни защо хленченето на кучето се оценява като по-отрицателно наситено, отколкото котешкото мяукане – при това от всички възрастни, включително собствениците на котки. 

Специалистите са на мнение, че това обяснява и защо намираме взаимодействието с домашните си любимци за толкова възнаграждаващо. Отглеждайки животно у дома, ние сме емоционално повлияни както от положителни комуникационни сигнали като мъркане, така и от отрицателни – като жално мяукане или хленчене. 

В заключение ние можем да кажем, че не е никак чудно защо хората често наричат кучетата или котетата си „моето бебе“. И да, може да звучи леко пресилено (и дори в някои моменти – комично, особено, когато кучето е към 40 кг), но това, оказва се, е съвсем естествено. Ние сме устроени да искаме да се грижим за домашните си любимци. А най-хубавото е, че това ни кара да се чувстваме страхотно!

Вижте още:

Защо е полезно да говорим „като на бебе“ на кучето си

Какви емоции могат да изпитват кучетата