Преди да отговорим на въпроса „Защо кучетата са толкова приятелски настроени към хората?“ си струва да се върнем назад към общата ни история. А това е действително епично приятелство, което датира някъде от преди 15 до 40 хиляди години назад! По това време е съществувал, вярват учените, древен вид вълк, обитаващ различни части на планетата ни. Въпреки че днес това животно е вече изчезнало, ние имаме за какво да му благодарим! Защото то е общият прародител както на кучетата, така и на съвременните вълци, пишат от Американския киноложки клуб.

В крайна сметка този вълк или друг, много подобен на него, си проправя път към човешкото общество и този момент бележи началото на най-ранните опитомени кучета. Експертите не са напълно единодушни кога хората са започнали да опитомяват кучета или всъщност – кога изобщо сме ги приели за първи път в домовете си. Но общият консенсус е, че домашните любимци, които познаваме и обичаме днес, всъщност са роднини на тези древни вълци. 

Специалистите смятат още, че дивите вълци и хората всъщност не са били най-добри приятели. Да, правилно прочетохте. Първоначално вълците и хората са били конкуренти, които са се съревновавали за едни и същи ресурси. В крайна сметка се стига до момент, в който вълците разбират, че е далеч по-лесно да са на страната на човеците, отколкото да се бият с тях за общи ресурси. И започнали да следват човешките племена и да се наслаждават на останките от техния лов, вместо сами да осигуряват прехраната си. И за хората това било добра сделка: вълците отблъсквали други хищници по време на лов.

И така, как ранните ни взаимодействия с дивите вълци оформят приятелството между хората и четириногите? Освен факта, че им осигуряваме скъпа и качествена храна, безкрайно разтриване на коремчето и дълги разходки, има си основателна причина кучетата да ни обичат толкова много. И тя е свързана с това как сме ги отгледали.

Връзката между хората и вълците е еволюирала до точката, в която ние сме започнали да приемаме вълци в домовете си. Оставяли сме им остатъци и постепенно сме осъществили взаимодействие, което в последствие се е развило до пълно опитомяване.

И това ни води до отговора на въпроса защо кучетата са толкова приятелски настроени към нас. Тъй като древните хора са избирали конкретни, по-дружелюбни вълци заради приятелското им отношение, постепенно ние сме култивирали този тип гени у тях. И в крайна сметка – днес те надделяват.

Това се отнася за всеки принцип, свързан с поведението на съвременните кучета – черти, които са се развили с времето чрез селективно развъждане. Накратко, дружелюбното отношение е просто един от атрибутите, които сме избрали да запазим у кучетата. Изследователите предполагат, че това обяснява защо четириногите са толкова приятелски настроени към хората, дори никога преди да не са срещали даден човек. На практика ние сме отгледали и развили тази генетична мутация, която ги прави такива.

Но има още нещо. Според проучване, проведено в университета Eötvös в Унгария, поведението на собственика има изключително влияние върху определяне на личността на кучето. В изследване, в което са анкетирани над 14 хиляди собственици на домашни любимци, учените са открили, че най-общителните от тях са тези, които прекарват най-малко три часа на ден със своя собственик. 

Така че, ситуацията е следната: днешните приятелски настроени четириноги са плод на хилядолетна линия от приятелски настроени кучета. Но по всичко изглежда, че приветливостта не е абсолютна даденост. Ние, собствениците, все още имаме решаваща роля в отглеждането на добродушни и спокойни кучета.