Експертите по кучешко поведение са единодушни, че лаенето е опит за изразяване на нужда: физическа, емоционална или социална. Често чрез лая си кучето заявява желание за разходка, необходимост за тоалетна или глад, а често включва и социални нужди като отегчение или желание за внимание. 

Животните имат тези основни физически нужди за оцеляване и са се научили да ги изразяват по начин, който можем да разберем. Знаем, че кучетата ни учат най-добре, когато има действие и награда, когато действията ни са последователни и повторяеми. Ние използваме тази стратегия, когато тренираме питомците си... и те я използват спрямо нас!

Кучето ви е научило за себе си, че когато лае, вие отговаряте на нуждите му. То вдига шум, а вие идвате, за да проверите какво става. То лае до вратата, а вие ставате, за да видите какъв е проблемът. Така питомецът ви се чувства сякаш го подкрепяте, както би направил член на глутницата му. И необходимостта от лична безопасност е удовлетворена.

Кучето застава до вратата и лае, за да ви кажем че иска навън и (страхувайки се от възможен инцидент) вие незабавно спирате това, което правите, и го пускате да излезе. И така животното е сигурно, че неговият лай ви е насочил към това от какво се нуждае. Жаждата му за внимание и приобщаване е удовлетворена. Неговото действие е предизвикало реакция от ваша страна, а това е съвсем достатъчно за косматия ви другар, за да се чувства щастлив и приобщен. Всъщност, нещата са много по-прости, отколкото изглеждат!