Когато се отправите към близкия приют или развъдник, за да изберете идеалният домашен любимец, може да бъде много изкушаващо да се приберете у дома с две кучета. В края на краищата, ако едно четириного е толкова страхотно, няма ли с две да ви е още по-забавно? А и, те могат да си правят взаимно компания, когато не сте наоколо. Звучи като много добра идея! Дали обаче това действително е така? 

Всъщност, довеждането на две кученца от едно котило у дома, може да доведе до нещо, известно като „синдром на сродниците от едно котило“, пишат от Treehugger. Какво се има предвид?

„Когато вземете кученце от едно котило, те вече са свързани едно с друго“, обяснява сертифицираният треньор на домашни любимци и специалист по поведение Сузи Ага, собственик на Atlanta Dog Trainer. „За това и за тях може да се окаже трудно да се свържат с хората“.

Ага споделя , че е работила с много клиенти, които са осиновили две кученца от едно котило и са изпитвали затруднения при отглеждането им, защото четириногите са по-независими и трудни за обучение. Те разчитат на своя кучешки другар за компания и комфорт, вместо на своето човешко семейство.

Някои от най-честите поведенчески проблеми, които се проявяват при отглеждане на две кученца от едно котило, включват: 

Хората често вземат две кученца, защото се чувстват виновни, че няма да имат достатъчно време, което да отделят на новия четириног член на семейството си. А щом са две, едното ще прави компания на другото, нали?

Това може да се окаже проблем на няколко нива, коментират експерти по кучешко поведение. Като начало, да отглеждате малко куче изисква доста работа. Самото обучение на хигиенни навици отнема време. А ако животните са две, това може да ви осигури по-спокойни нощи – от една страна, но и означава удвояване на времето, необходимо им за дресура.

Много собственици правят грешката да не социализират кутретата си, тъй като „те са две и са си достатъчни“. Често стопаните смятат, че е достатъчно четириногите да си взаимодействат помежду си, но „когато са на пет или шест месеца и за първи път срещнат непознато куче в нова обстановка, те могат да реагират непредвидено“.

Ако планирате да вземете две кученца от едно котило, то печелившият подход е да „направите всичко възможно, за да отгледате две отделни кучета“, коментира Леа Спицър от Canine Learning Center. Това означава – повече време с вас и известно – отделно от кучешкия им приятел. Самостоятелни разходки и игри, както и обучение също биха подпомогнали процеса. 

„От съществено значение е да имате индивидуална връзка с всяко куче“, коментира Ага. Важно е да прекарвате време с животните поотделно и да се уверите, че всяко от тях ви има доверие. Правете тренировки по различно време, така че те да не се разсейват едно с друго и да са фокусирани само върху вас, съветва още специалистът.

Да, ще трябва да направите всичко два пъти, но отделно. 

Описаният синдром не се ограничава само до кученцата от едно котило, казва Ага. Всъщност, това важи за всички случаи, когато си взимате две кученца едновременно, които са на една и съща възраст. 

Може би ще си кажете: Да, всичко дотук звучи логично, но нещата стоят различно, когато отидем в приюта и всички онези мили очички се вторачат в нас? Или не можем да понесем мисълта да отделим животното от братята и сестрите му в развъдника? Специалистите съветват: изчакайте. Често хората осъзнават какъв ангажимент е отглеждането на едно кученце и това променя мнението им. Но ако това не се случи с вас, просто изчакайте няколко седмици, преди да доведете другото животно у дома.