Някои кучета просто не лаят много, като големината на породата по-скоро не играе роля във вокалността на животните. Сред четириногите, за които собствениците споделят, че са малко по-тихи, а някои – почти не лаят, са:

Провъзгласени за най-тихите кучета, звуците, които издават Басенджитата са по-скоро смесица между хъркане, кикотене и скимтене. 

Отглеждани като тихи кучета-пазачи, Булмастифите могат да пръхтят и подсмърчат, но рядко лаят.

Тези нежни гиганти са сред най-тихите домашни любимци, които може да имате. А като бонус – разбират се чудесно с деца.

Други гиганти, които не лаят много, но за сметка на това, когато го правят, то е много силно и дълбоко. 

Представителите на породата обикновено не лаят, ако не са провокирани. 

Елегантните Уипети може и да тичат изключително бързо, но са също толкова добри в това да са тихи и спокойни. 

Аляският маламут и Сибирското хъски също не лаят. Вместо това те по-скоро „говорят“, издавайки различни звуци, чрез които общуват със стопаните си и останалите четириноги. 

Ако едно куче е претърпяло операция наскоро, то може да не лае известно време или гласът му да звучи различно. Това е резултат от поставената тръба в трахеята на животното. Обикновено отшумява за няколко дни.

Някои кучета спират да лаят, защото гърлото им става дрезгаво или изсъхва в следствие на непрекъснатия лай. Четириногите могат да страдат и от състояние, наречено ларингеална паразлиза, което възниква, когато ларинксът не се отваря правилно. Лабрадорите, например, са сред породите, които са най-често засегнати от подобен дискомфорт.

Тумор на или близо до ларинкса може да накара кучето да спре да лае. 

Въпреки че може да бъде разочароващо да се опитвате да накарате кучето си да спре да лае, има редица техники за обучение, които ще помогнат на питомеца ви да „бъде по-често виждан, отколкото чуван“.

Първо, опитайте се да не повишавате тон на кучето си. Ако го направите, то може да си помисли, че се присъединявате към какафонията и да започне да лае още по-ожесточено. Вместо това, говорете с него със спокоен, но твърд глас, използвайки командата „тихо“. Не пестете похвалите и наградите, за да насърчите желаното поведение. И помнете – колкото по-рано започнете да тренирате, толкова по-малко лаенето ще се превърне във вкоренен навик. 

Личностни черти

Подобно на хората, някои кучета са по-срамежливи и интровертни от други.  За тези четириноги да не лаят много е в реда на нещата, тъй като не искат да са център на внимание. Ако наскоро сте довели домашния си любимец у дома, например, той може все още да свиква с новото си семейство. Не е изключено първоначално да не лае, но когато се почувства по-удобно, вие самите ще усетите дали е тихо по природа или просто има необходимост да се отпусне, преди да прояви себе си. 

С напредване на възрастта може да забележите, че кучето ви започва да лае по-малко. Има много причини за появата на тази тенденция. Много стари животни губят частично или напълно слуха си. Поради това те може да не са в състояние да реагират на различните звуци на околната среда. От друга страна, с напредване на възрастта, гласните струни на много четириноги губят своята гъвкавост, което прави лаенето им много по-тихо. 

Вижте още: 

Защо кучетата вият

Как да спрем кучето да лае, докато ни няма