Съществуват обаче и кучета, които е буквално невъзможно да накарате да влязат доброволно в река или море. Те сякаш презират баните, бягат от водата в градинския маркуч, странят от басейна и като цяло предпочитат да „стоят и с четирите си лапи“ на сушата. 

Ако изключим вероятността в миналото си домашният ви любимец да е имал травматичен или лош опит, свързан с вода – случайно да е паднал в басейн, например, може би къпането е това, което е „отключило“ неприязънта му към водата. Но едва ли е само това.

Всъщност, много и всякакви по естество неща, могат да повлияят на това кучето ви да се страхува, вместо да се наслаждава на водата. Сред възможните причини може да е и несигурност – вашият домашен любимец няма представа какво е това пред него. Да, някои животни са по-авантюристично настроени от други, но щом за първи път се изправят пред море или езеро, голяма част от четириногите подхождат по-предпазливо. Това е нещо ново и непознато. Мирише странно, а може и да е студено. 

Противно на мнението на мнозина, кучето не знае автоматично, че е безопасно да скочи директно във водата, особено ако никога до момента не го е правило. А може и да не знае как. Подобно на хората, не всички четириноги са добри плувци. Нужна е практика и упражнения, а за да се случи това, животното първо трябва доброволно само да влезе във водата. 

Вижте още: Всички кучета ли умеят да плуват

Домашните ни любимци разчитат до голяма степен на миризмата, включително и на собствения си аромат. Когато ги къпем, ние използваме различни препарати, сапун и вода. Това, което за тях е неприятно, е, че по този начин те губят естественото си усещане за мирис. Например – представете си някой да ви принуждава да подстрижете или оцветите косата си. Дори и да изглежда хубаво, крайният резултат – това не сте вие и не е ваш избор. 

Това е и голямата причина кучетата ни да мразят къпането. Може да ни харесва домашният любимец (поне за кратко) да мирише на виолетки или бебешка пудра, но за него това далеч не е комфортно усещане. 

Друга причина кучетата да не обичат баните са звуците, идващи от тръбите, както и водата, която в техните очи е като безспирен поток. А ако къпете животното във вана, у него може да се появи и срах, че когато тя се напълни, то може да се удави. 

Това действие се осланя на вярата, че ако принудите животното да влезе веднъж във водата, то ще разбере, че няма от какво да се бои и ще преодолее страха си. Нека ви попитаме – звучи ли ви това като нещо, което действително би подействало? Замислете се – да кажем, че ви е страх от паяци. Какво ще стане ако ви хвърлят в яма с неприятните за вас гадинки? Ще преодолеете ли страха си? Или е възможно това преживяване да ви травмира за цял живот?

Принуждаването на вашето куче да направи нещо, което не му допада или го плаши не е начин да му помогнете да преодолее страха си. Това работи в много малка част от случаите и по-често има обратен ефект. След такава случка четириногото може да стане още по-плашливо и недоверчиво към водата, а което е по-лошо – може да се плаши и от вас. 

Помнете – домашният ви любимец трябва да ви има доверие, да се чувства в безопасност с вас, за да можете да работите заедно по преодоляване на фобиите и страховете му. Принудителното му вкарване във водата не е начинът да направите това.

Всичко трябва да се случва бавно и постепенно, без излишно напрежение. Не бързайте. Оставете животното да погледа водата, нека ви види как играете и се забавлявате в нея от брега. Постарайте се да изглежда, сякаш водата е много интересно и вълнуващо, а не страшно място. И за всяка направена по посока вас крачка – хвалете и се радвайте на куража на кучето. Бъдете спокойни, излъчвайте релакс. 

Най-добре е през тези първи опити да държите домашния си любимец на дълъг повод, но без да го дърпате към себе си. Ако около вас няма никой – можете да го пуснете да се разхожда около водата свободно, като не го изпускате от поглед. Можете леко да намокрите долната част на лапите (при по-горещи дни). Ако кучето изглежда уплашено – отдръпнете се. Можете да се върнете по-късно или на следващия ден. 

Целта ви е да оставите положителна асоциация у домашния си любимец, че водата не е нещо, от което трябва да се страхува. Нищо не е на всяка цена – в никакъв случай не бива да притискате животното, защото така само допълнително ще го стресирате. 

Някои кучета са по-склонни да влязат във водата, ако видят, че друго куче вече го е направило. За това много стопани на домашни любимци избират плажове, където са позволени четириноги, на които да се случат първите „срещи“ на косматия им приятел с водата. 

Ако четириногият ви другар види, че има други кучета, които си играят във водата и очевидно всичко с тях е наред, той вероятно по-охотно ще поиска да се присъедини към веселбата. Това обикновено е най-лесният начин да помогнете на животното да преодолее страха си – да му намерите компания, която да му покаже пътя. 

Характерно за някои по-малки породи кучета е, че каквото и да правите, колкото и да се стараете, те едва ли някога ще заобичат водата или ще се радват да играят в морето подобно на някой Лабрадор, например. Това не значи, че не можете да ги взимате с вас на плажа или че на самите тях няма да им бъде приятно. Напротив – оставете животното да си поиграе в пясъка, да се наслади на топлите лъчи на слънцето и най-вече – на едно ново преживяване в компанията на любимия му човек.

Най-важното е, каквото и да правите, да не влошавате страха на кучето си от водата. Оставете го да върви напред със собствено темпо и един ден може да се изненадате, че то само ще скочи в реката или езерото, до което сте разположили кошницата си за пикник, например. 

Ключовото е да позволите на любимеца си сам да прецени кога е готов – в крайна сметка, никой не иска да го принуждават да прави нещо, което не иска, нали?

Вижте още: Ако кучетата обичат да плуват, защо мразят да се къпят