Добрата новина е, че има много неща, които можете да направите, за да промените ситуацията!

Прилепчивото поведение при кучетата може да бъде причинено от много неща. Често то е просто израз на страх от самотата, който може да се влоши в непозната за животното среда. Обикновено това се дължи на постоянното внимание, което се обръщали на четириногото по време на ранното му развитие. 

Освен общите проблеми с тревожността, има и някои медицински състояния, които могат да накарат едно куче, което не е имало подобно поведение преди, да започне да става твърде зависимо и търсещо компанията на стопанина си. Домашни любимци, страдащи от загуба на зрението в напреднала възраст също често реагират по този начин. 

Често прилепчивото поведение при четириногите може да дойде от чиста скука. В този случай осигуряването на различни неща за вършене може да реши проблема, а достатъчното количество упражнения – да го намали. Опитайте различни забавления, а във ваше отсъствие се погрижете четириногото да разполага с достатъчно играчки, с които да ангажира вниманието си. 

Ако женското ви куче не е стерилизирано, то може да стане малко по-привързано и прилепчиво през периода на разгонване. Общият страх и безпокойство също могат да причинят подобно държание при кучетата. Фактори на околната среда като смяна на сезоните, фойерверки или силна и непозната музика могат да накарат животното да се върне обратно към познатото. Което, в този случай, сте вие. 

Куче, което навлиза в по-късните години от живота си, може да търси постоянен близък контакт със стопанина си в опит да се почувства по-комфортно и сигурно през годините на когнитивен упадък. Важно е да знаете, че ако животното се намира в по-напреднала възраст, това поведение се счита за нормално. За това – извадете старото плюшено мече или одеяло, което косматият ви другар е обичал много – ще се учудите колко много може да помогне малко носталгия!

Начинът, по който общувате с кучето си всеки ден, действително се отразява и диктува как то ще се отнася към вас. Ако често се борите или играете по-агресивно, то животното може да прихване от това агресивно поведение. Ако не му обръщате внимание или отсъствате по цял ден, то ще скучае. А в случай, че обичате да го галите често, то четириногото ще очаква внимание и милувки от ваша страна, без значение дали сте заети или не. 

Не бива да забравяме и, че различните породи са по-податливи на безпокойство. За това се уверете, че домашният ви любимец има с какво да запълва времето си, когато е сам у дома, храни се правилно и не се лишава от качествен сън. 

Вашият ветеринарен лекар или треньор може да ви каже повече за това какво причинява прилепчивото поведение на вашия домашен любимец. А може би животното просто има нужда от приятел? Понякога най-простите отговори са и най-верните, не го забравяйте. 

Безспорно можем да обучим кучето си да прави най-различни неща, да ходи на определени места при поискване и да изпълнява редица команди. Не бива обаче да подценяваме средата, в която живее самото животно. Уверете се, че в неговото пространство има неща, с които да се занимава и които да заемат от времето му. Тревожността при раздяла може да бъде симптом на много различни състояния – от обикновена настинка до по-сериозни заболявания. 

Поведенческите разстройства в REM фазата на съня на животното могат да му попречат да се наспи качествено, причинявайки му кошмари. За това, не забравяйте, че тревожността у питомеца ви може да бъде повлияна от вашето поведение. 

В заключение – ако кучето ви проявява хронични симптоми на безпокойство, свържете се с ветеринарния си лекар, за да видите какво можете да направите. Прилепчивото поведение не е реална заплаха и се коригира лесно, стига да сте сигурни, че не е симптом на по-голям проблем.