На тъмно кучешките очи реагират на излагането на светлина по по-различен начин от човешките. Четириногите, заедно с котките и други месоядни хищници, са развили отразяваща повърхност, разположена зад ретината и пред оптичния нерв, наричаща се tapetum lucidum. Тя работи като отгледало, насочвайки входящата светлина обратно към ретината, предоставяйки на светлочувствителните колбички и пръчици втори шанс да я уловят. Или иначе казано, това е изискан начин, чрез който животните „рециклират“ остатъчната светлина и се възползват максимално от нея, за да се ориентират по-добре през нощта.

„Това е адаптивна характеристика при животните, които ловуват от призори до здрач“, обяснява д-р Бил Милър от Клиниката по офталмология на животните в Мемфис, Тенеси, цитират от Vetstreet. „Очите на тези четириноги са пригодени за виждане при по-слаба светлина. Това включва кучета, котки, едър рогат добитък, елени, коне и порове. И въпреки че хората също сме месоядни животни, нито ние, нито приматите имаме tapetum lucidum, тъй като нашите ретини са предназначени за по-ярко светлинно зрение", допълва още специалистът. 

Специфичният цвят на блясъка варира в зависимост от животното и количеството цинк или рибофлавин, съдържащи се в специални пигментни клетки в tapetum lucidum. Цинкът е метал, а рибофлавинът е аминокиселина, като и двете действат като отразяващи агенти. В зависимост от това колко плътно са „опаковани“ тези клетки с цинк или рибофлавин, светещият цвят може да варира от животно на животно и от порода до порода.

Възрастта на кучето, както и цветът на козината и очите му, също могат да повлияят на тази луминесценция, известна още като блясък на очите. С напредването на годините отразяващата способност се променя, тъй като лещите стават по-плътни. В резултат на това намалява и способността на животното да отразява светлината обратно в окото.

Д-р Милър отбелязва, че повечето кучета се раждат със сини до лилави тапетуми, но цветът се променя до 16-седмична възраст. 

При кучетата с бяла козина и сини очи пък, се наблюдава ефектът на червените очи в тъмното. Леко зловещият поглед на тези четириноги се дължи на кръвоносните съдове в очите им, които отразяват светлината. 

Любопитен факт: Очите на Мини шнауцерите, например, се отличават със своя красив тюркоазен цвят, с който светят в тъмното.

Понякога само едното око на кучето свети в зелено или синьо, а другото не, или пък отразява в червената гама. Това се нарича тапетална хипоплазия и е наследствено състояние, при което на кучето липсва тапетум от едното око. Понякога това може да се случи при кучета с хетерохромия (два различни цвята очи), често срещано при Австралийските овчарки или Сибирското хъски. 

Ако искате да запечатате някой забавен момент, свързан с домашния ви любимец, когато навън е тъмно, то ще забележите, че очите му обикновено светят. Това е така, защото светкавицата е доста близо до обектива. А, за да се получи снимка без тези отблясъци, светлината трябва да „удари“ тапетума и да се отрази обратно. Като бонус – зениците на кучетата са и по-разширени при липса на дневна светлина, така че внезапната светкавица се отразява върху много по-голяма повърхност.

Идеята е то да отклони леко погледа си от вас. В идеалния случай– да гледа над вас или леко настрани. Ако очите му не са обърнати директно във вашата посока, е по-малко вероятно да се получи отражение. 

Най-добре е да заложите на светкавица с накланяща се глава, за да отразите светлината към тавана, а не директно в лицето на вашето куче.

В обобщение, очите на кучетата не точно „светят“ в тъмното, а по-скоро отразяват входящата светлина, благодарение на малка структура, наречена tapetum lucidum. Tя позволява на окото да се възползва максимално от всяка светлина в тъмна среда.