10 любопитни факта за мистичните Басенджи, които може би не знаете
В ъпреки че Басенджи принадлежат към голямото кучешкото семейство, те сякаш стоят леко отделно от повечето четириноги поради уникалната си природа и характеристики. Както знаем, представителите на породата имат леко набръчкано лице, остри уши и опашка, навита отзад на гърба им. Но Басенджи е порода, която крие още много любопитни факти. Знаете ли, например, че тези кучета се смятат за една от най-старите породи в света? Техни изображения се виждат на дърворезби, които датират от 600 г.пр.н.е., което потвърждава, че Басенджи са се появили преди много години в Африка. Привлякохме ли вниманието ви? Тъй като списъкът е дълъг, предлагаме ви да се впуснем заедно в някои от другите забавни и завладяващи факти за Басенджитата, които със сигурност ще ви удивят!
- Най-старата порода
В Либия са открити няколко пещерни рисунки, които датират от древната епоха, приблизително 600 г. пр.н.е. На тях са изобразени пещерни хора ловци, придружени от кучета с къдрави опашки – една от уникалните черти на Басенджи.
Ако проявявате интерес към произведения на древноегипетското изкуство, присъствието на представилите на породата няма как да ви убегне. Според исторически записи и доказателства, тези четириноги са били транспортирани от африканския континент до Египет като подаръци на фараоните.
- Богове и музи в египетското изкуство
Според египетската митология Анубис е почитан като Бог на смъртта и прераждането. Любопитното е, че той има глава на куче върху идеално мъжествено тяло. Тънката муцуна и забележителните настръхнали уши на Бога силно напомнят на Басенджи, тъй като това са две от отличителните черти на представителите на породата.
Древният египетски ритуал гласи още, че кучетата обикновено придружават собствениците си в задгробния живот, а огромният брой от мумифицирани Басенджита потвърждава този ритуал.
Като почитана порода, Басенджи са били третирани като вдъхновение за различни форми на изкуство в древен Египет, като исторически документи и доказателства подкрепят техния престижен статут в древен Египет.
- Не се страхуват да играят с лъвовете
Можете ли да си представите куче, което примамва царя на животните с номерата си? Е, ако посетите горите на Кения, може да станете свидетели именно на такава гледка. Ловците масаи използват тези кучета, за да примамят лъвовете от леговищата им, а Басенджи са достатъчно смели (или безразсъдни), за да продължават тази игра през целия си живот. Нещо повече, освен като примамка за лъвове, Басенджи са известни и като отлични ловци. Със своята впечатляваща бързина, интелигентност, смелост и плавна адаптивност, те са перфектни помощници на ловците в цяла Африка и дори до днес на места се отглеждат само за тази цел.
- Хвани ме, ако можеш
Ако за миг изгубите Басенджи от поглед и след това се опитате да го хванете… е, пожелаваме ви късмет! Подобно на хрътките и другите ловни кучета, тези четириноги удвояват скоростта си на бягане за секунди. И докато при останалите кучета поне един от четирите крака винаги докосва земята, при галопиращите породи, към които спада Басенджи, има уникален ритъм на бягане, което им позволява да държат и четирите си крака във въздуха.
Независимо дали става въпрос за състезания с кучета или тичане до велосипеда ви в близкия парк, ако търсите компаньон в различни активности, Басенджи може да е правилният избор за вас.
- Куче с котешки нрав
За разлика от много други породи, Басенджи не жадуват за глезене и внимание през цялото време. Освен със своята самодостатъчност и завидна независимост, те напомнят на котка и по навиците си, свързани със самопочистването.
- Няма да ги чуете да лаят
Друг забавен факт за Басенджитата е, че те просто не лаят. Това е така, защото техните гласни струни и плоският ларинкс не им позволяват да издават остри звуци като лай. Въпреки че няма да ви предупредят с шумно джафкане за приближащ се натрапник обаче, Басенджи имат свои звуци като хленчене, леко ръмжене и един писък, от който могат да ви настръхнат косите. Възхитителен и характерен само за тази порода звук, който някои собственици описват като „йодъл“.
- Развъждането им е биологично чудо
Забелязали ли сте, че за разлика от други породи, не виждате Басенджи често по улицата или в близкия парк? Е, това е така, защото те се смятат за рядка порода. Повечето кучета се разгонват минимум един до два пъти годишно, а някои дребосъци като Коргитата, например, дори три до четири пъти за 365 дни. За разлика от тях, женските Басенджи са готови за чифтосване една веднъж годишно, между август и ноември. Продължителността на бременността при тях продължава 9 седмици, следователно кученцата се раждат между октомври и януари. Едно здраво женско Басенджи може да роди от пет до седем кученца. Къде е проблемът тогава, може би се питате вие?
Освен че периодът на разгонване на женските Басенджи е ограничен времево, невинаги може да се намери мъжки, който да оплоди женската. Което води до поредица от безплодни години за развъдчиците на породата по целия свят.
- Хрътка, но не съвесем
Басенджи са универсална ловна порода, но хрътки ли са или не? Е, този въпрос остава валиден и до днес, въпреки че според Канадския киноложки клуб, те са в едно семейство с Грейхаунд, за Американският – те са отделно от тях, тъй като структурата на тялото им не е съвместима с тази на Уипета, например.
Друг интересен момент, който повечето собственици наблюдават е, че Басенджи често правят специфичен скок във въздуха, за да се уверят дали зад тревата или храстите няма плячка.
- Етикетирането им като „най-глупавата порода“ е несправедливо
Чували ли сте да определят Басенджи като глупави кучета? Определение, което се дължи най-вече на неизразителния им характер. Но всъщност, то няма общо с истината. А тя е, че представителите на породата са самотници, те предпочитат да не показват привързаност към стопаните си като Лабрадорите или Голдъните, например. Откровени и сериозни по отношение на дейностите, с които се занимават, независимо дали става дума за помощ при лов или победа в кучешко състезания. И не е вярно, че не осъществяват връзка със собственика си – те просто предпочитат да не се натрапват, когато това не е необходимо.
- Митологията зад загубата на способността им да лаят
Нека оставим всички научни обяснения и факти на страна за момент и да се гмурнем в умопомрачителния африкански фолклор, обгърнал като с магична мантия тези кучета. Според легендите, някога имало Басенджи на име Рукуба. То можело не само да лае, но и да говори като хората. Рукуба бил приятел с африканския бог на огъня. Един ден непознат стигнал до колибата му и му поискал малко огън, тъй като „никога до сега не бил виждал“. Рукуба се поколебал, но накрая му позволил да вземе искрица огън.
Когато обаче Богът на огъня научил за станалото, той се ядосал на Рукуба за проявената дързост и като наказание го прогонил, отнемайки му завинаги способността да говори.