Ещрелско планинско куче

История

Смята се, че предците на това малко известно извън пределите на родината си куче, са дошли от Азия, придружавайки хората и техните стада. Изследователи на породата твърдят, че във вените им тече кръвта на стари, вече изчезнали догове, принадлежали към голямото семейство на молосите. Според други има „роднински“ връзки между Ещрелското планинско куче и Испанския мастиф. Едно обаче е сигурно - кучето от планината Сера де Ещрела векове наред е служило вярно на хората, обитавали този изолиран португалски район. 

Външен вид

В зависимост от дължината на космената покривка се различават два типа – дългокосмести и късокосмести, но и при двата козината е гъста и дълга. Главата е голяма, сравнително закръглена, тялото е компактно и издръжливо, крайниците – мускулести. Мъжките представители на породата достигат до 72 см височина и 50 кг тегло. Очите са с бадемовидна форма, тъмни на цвят, а ушите – клепнали, тъмни, със заострени краища. Козината на тези кучета е твърда като четина, като може да е с къс или дълъг косъм, но винаги – с гъст подкосъм. На цвят по стандарт е жълто-кафява, тигрова или сива.

Характер

Защитническите инстинкти на Ещрелското планинско куче го карат да иска постоянно да е около семейството си. Със спокоен и уравновесен темперамент, тези кучета могат цял ден да си лежат до вас, без да ви натрапят присъствието си по никакъв начин – най-спокойни те се чувстват в компанията на стопанина си. Не са много пъргави, но за сметка на това са смели и биха се опитали да ви защитят от хищници, по-големи и от тях самите.

Със силен лай обичат да предупреждават за приближаващ човек или животно. Интелигентни по природа, те са лесни за обучение и е добре то да е съчетано с ранна социализация, тъй като породата не се разбира особено добре с други кучета. За да избегнете неприятни прояви на агресия или инциденти, добре е тренировките да започнат още след третия месец. Използвайте само метода на поощрението с похвала или лакомство, никога – физическо насилие или наказания. Това може само да озлоби любимеца ви и той да загуби доверието си във вас.

Здраве

Породата се радва на добро здраве. Сред по-често срещаните проблеми са дисплазия на тазобедрената кост, както и сърдечни заболявания.

Грижа

Ако искате лоялно и любящо куче, то Ещрелското планинско куче е перфектният избор за вас. Подходящо за къща с двор, то най-добре би се чувствало, ако има възможност да е навън през деня, но вечер да спи вътре при семейството си. Породата е изключително издръжлива, като представителите й са способни да вървят километри наред без да се изморят или ожаднеят. За това, ако отглеждате кучето в апартамент, погрижете се да му осигурите поне две дълги разходки дневно с възможност да потича на воля. Изненадващо игриви, предвид размерите си, за тях би било удоволствие да гонят топка или фризби в парка, например. 

Козината на тези планински кучета е твърда, така че не е необходимо да я разресвате повече от 2-3 пъти седмично. Представителите на породата са склонни към наддаване на тегло, така че погрижете се за добрата им физическа активност. Редовно проверявайте ушите на любимеца си за натрупан прах, водете го на ветеринар ако ноктите му станат прекалено дълги. Помнете – те не трябва да „щракат“ по пода.

Хранене

Ещрелското планинско куче се слави с добрия си апетит и би хапнало всичко, което му сложите. За това от вас зависи менюто му да е добре балансирано, за да му осигури всички необходими витамини, минерали и хранителни вещества, от които има нужда. Можете да му давате както кучешка храна, суха или от консерва, така и натурални продукти. Меса като телешко, агнешко, дивеч и пилешко, както и техните сготвени субпродукти, добре биха допълнили диетата му. Редовно хранете кучето и с кокали, но никога пилешки тръбни, избягвайте и свинското, овнешкото и всякакви мазни меса, салами и тестени изделия.

Деца и домашни любимци

Внимателни и любящи към деца, тези планински кучета са чудесни за компания на най-малките членове на семейството ви. Въпреки че съзнателно не биха ги наранили, четириногите са непохватни – така че не ги оставяйте без надзор, поне, докато се опознаят. С други домашни животни и кучета се разбират добре само, ако са отгледани заедно. Като цяло тази порода не съжителства особено добре с непознати или други животни – самостоятелни и независими, те предпочитат да са единствените пазачи на дома ви.