Бурбул

История

Фермерите в Южна Африка все още разказват истории за смелостта и уменията на тази порода! Гигантският Бурбул, известен още като Южноафрикански мастиф, първоначално е отглеждан за защита на фермите от хищници, включително хиени и лъвове. Въпреки тези внушителни кучета са служили вярно на хората от векове (съществуват доказателства, че са развъждани от древните римски молоси) в ЮАР, едва през 80-те години се започва селективното им отглеждане с цел запазване и усъвършенстване на породата. С внушителните си рамери и респектиращ външен вид, Бурбулът е отличен пазач на добитъка, като същевременно притежава любящ и спокоен нрав, който проявява в присъствието на семейството си и особено към най-малките му членове.

Снимка: iStock

Вижте още 8 от най-популярните породи кучета, произхождащи от Африка

Външен вид

Едро куче с добре развита мускулатура, едри кости и внушителен външен вид. Бурбулът достига до 70 см височина и 90 килограма тегло. Главата на тези кучета е масивна, муцуната – широка. Челюстите им са мощни и силни, с остри зъби. Очите са кръгли, средно големи, отгоре с провиснали клепачи. Ушите са с триъгълна форма, ниско разположени. Опашката е разположена ниско, дебела в основата си. Крайниците са силни и мускулести. Козината на Бурбула е къса и блестяща. На цвят може да е златиста, тигрова или рижа.

Характер

Бурбулът е добронамерено и лоялно, силно привързано към стопанина си куче. У дома тези мастифи обикновено са спокойни, а нежното им поведение ги прави подходящи за семейства с деца, които разбират как да общуват с кучето. Бурбулите са доста пъргави за размера и телосложението си, така че имат нужда от необходимата физическа и психическа стимулация. Нуждите им от движение могат да бъдат задоволени с ежедневни дълги разходки (винаги на каишка!) или време за игра в ограден двор или пространство. Ако не получи възможност да изразходва качествено енергията си и не ангажирате ума му, не е изключено вашият Бурбул да стане разрушителен (за породата се знае, че има склонност да дъвче).

Снимка: iStock

Особено важна е и ранната социализация, тъй като в природата е заложена известна резервираност и дори враждебност към непознати. Ако не бъде научен от малък да се среща с други хора, Бурбулът може да стане агресивен и дори нападателен, ако прецени, че друг човек е заплаха. А ако атакува човек, предвид масивната му челюст и здрава захапка, би могъл да му нанесе сериозни увреждания. 

Интелигентно животни, Бурбулът лесно се научава да изпълнява различни команди. Въпреки че се поддава на дресировка, не е изключено да откаже да изпълни някоя зададена команда просто, защото в момента не иска. За това обучението му трябва да се провежда спокойно и търпеливо. Физическите наказания и насилие са абсолютно забранени и могат да доведат до неприятни последици, защото тези кучета са свикнали сами да взимат решения, свободолюбиви и горди са. 

Здраве

Подобно на други големи кучета, Бурбулът обикновено има по-кратък живот в сравнение със събратята си от по-дребните породи – средно между 9 до 12 години. Като цяло са здрава порода и отговорното развъждане е ограничило някои от наследствените заболявания, характерни за тези мастифи. Въпреки това при някои женски екземпляри зачеването или раждането на малки може да е по-трудно. По-честите заболявания, характерни за породата, включват:

• Проблеми с очите

Бурбулите могат да бъдат предразположени към очни заболявания като ектропион (състояние, при което долният клепач се сгъва навън, причинявайки изсушаване и дразнене) или ентропион (когато клепачът се обръща навътре, което кара миглите да драскат повърхността на окото). И двете състояния са лечими, най-често - чрез оперативна намеса.

Снимка: iStock

• Дисплазия на лакътя и тазобедрената става

Тазобедрената и лакътната дисплазия се получават, когато костите – съответни на лакътните или тазобедрените стави не са подравнени правилно. Това кара костите да се трият и смилат, което води до влошаване на състоянието на ставата и загуба на функция. Дисплазията на лакътя и тазобедрената става може да бъде наследствено заболяване при Бурбула, но може да се обостри и от други фактори като интензивност на упражнения, тегло и хранене. 

• Разширена кардиомиопатия

Разширената кардиомиопатия (DCM) е състояние, което засяга сърдечните мускули и води до намалена способност за изпомпване на кръв към тялото. Докато диетата и инфекциите могат да допринесат за DCM, някои породи, включително южноафриканските мастифи, имат генетично предразположение към болестта. Разширената кардиомиопатия може да засегне кучето на всяка възраст и първите признаци обикновено включват летаргия, слабост и нежелание за физическа активност или движение. С напредването на болестта животните могат да започнат да кашлят, да имат учестено дишане и раздут стомах. Лечението обикновено включва лекарства, които да помогнат на сърцето да функционира по-нормално. Ако бъде уловено навреме,  медицинската терапия може значително да подобри както продължителността, така и качеството на живота на кучето.

Снимка: iStock

• Стомашна дилатация и волвулус

Стомашната дилатация и волвулус (GDV) е тежка форма на подуване при кучета, която може да засегне всяка порода с дълбоки гърди, включително Бурбула. Обикновено подуването или превъртането на корема се случва, когато голямо количество храна и газове в стомаха (като след обилно хранене) възпрепятства нормалната му функция. Увеличаването на налягането в следствие на газовете се натрупва, което кара стомаха да се разширява и оказва натиск върху диафрагмата. Това пречи на нормалното дишане и блокира кръвния приток към сърцето, което в крайна сметка води до разкъсвания и вътрешни наранявания. 

Подуването на стомаха е животозастрашаващо състояние, така че е важно да потърсите незабавно ветеринарна помощ, ако забележите някой от тези признаци:

• Раздут корем
• Повръщане 
• Лигавене
• Общи признаци на коремна болка при изправяне и разтягане

Грижа

Голямо и енергично куче, Бурбулът би се чувствал най-добре в къща с двор, където има възможност да е навън по цял ден. За през нощта обаче, най-добре да го приберете да спи в къщата, особено през студените месеци, тъй като козината му е много къса и лесно би могъл да настине. Нуждата му от внимание може да бъде задоволена с чести игри, физически и психологически упражнения. Ако го отглеждате в апартамент, осигурете му две дълги разходки на ден.

Снимка: iStock

Козината на Бурбула е къса, което означава, че не изисква особени груминг грижи. Те линеят умерено, така че е достатъчно разресване веднъж седмично, за да намалите количеството излишна козина из дома си. Що се отнася до къпането – не е необходимо да е повече от веднъж на 2-3 месеца. 

• Грижа за кожата

Грижата за кожата на Бурбула може да варира в зависимост от нуждите на всяко отделно куче. Тези мастифи обикновено нямат чувствителна кожа, но стопаните трябва да се подготвят, че ще се им се наложи да прекарват много време в бърсане на муцуната на кучето си. Да, характерно за Бурбулите (като типични мастифи!) е, че се лигавят много, а лигите им (плюс парчета храна) могат да попаднат между бръчките им. За да почистите лицето на кучето си, използвайте влажна кърпа или специална кърпичка за лице.

• Грижа за очите

Бурбулите обикновено не са склонни към проблеми с очите, с изключение на гореспоменатите ектропион и ентропион. Въпреки това, добре е да правите рутинно почистване около очите, за да предотвратите петна от сълзи и инфекция.

• Грижа за ушите

Рутинното почистване с препоръчан от ветеринарния ви лекар почистващ препарат за уши е важна част от грижите за вашия Бурбул, за да поддържате ушните му канали здрави. Добре е това да се прави и всеки път, когато животното е било във вода, като например след плуване или къпане. 

Хранене

Като почти всяко голямо куче, и Бурбул не е претенциозен по отношение на храненето. С удоволствие би хапвал кучешка храна, консерви, пастети или гранули, или натурална храна. Най-добре за менюто му би било, ако правите микс от двете, защото за тези кучета е много важно да получават всички витамини и минерали, от които имат нужда. Не се препоръчва да му давате свинско и овнешко, както и месни субпродукти, тъй като биха му дошли прекалено мазни. Изберете пилешко, пуешко, заешко, телешко, дивеч, сварен ориз, твърдосварено яйце, различни зеленчуци и подове, без банани и грозде.

Деца и домашни любимци

Въпреки внушителните си размери, Бурбулът се разбира добре с по-дребни от него породи животни, стига да е израснал в тяхната компания. С малките деца тези кучета нямат проблем, но поради мащабите им не е добре да ги оставяте без надзор – може да наранят малчуганите без да искат, в играта си.

Снимка: iStock

Какво трябва да знаят бъдещите собственици на Бурбул

Послушното и нежно поведение на Бурбула го прави лоялен, симпатичен и надежден спътник. Като кучета, отглеждани за охрана на дома и имуществото, тези гиганти имат силно териториален темперамент и са естествено мнителни към непознати. За това и те се нуждаят от ранна социализация, която да им помогне да научат, че новите хора, животни и ситуации не са страшни или заплашителни. Породата е по-скоро подходяща за хора, които имат опит в отглеждането на домашни любимци и които могат да посветят достатъчно време и усилия на своя Бурбул.

Потенциалните собственици трябва да вземат предвид и големината на тази порода. Тъй като могат да достигнат до 90 кг, тези кучета се нуждаят от много храна и пространство. Тези мастифи не биха се чувствали никак добре, ако се отглеждат в малък или тесен апартамент. В идеалния случай, освен жилищно пространство, добре е да разполагате и с ограден двор, където животното да може да се разтъпче и разхожда през деня.

Снимка: iStock

Често задавани въпроси 

• Добри семейни кучета ли са Бурбулите?

Да, Бурбулът може да бъде отличено семейно куче и верен приятел на всички у дома! Тези мастифи се отличават с привързано и нежно отношение към семейството си. Те са известни с това, че са внимателни с малките деца, които, разбират как да си взаимодействат с домашния любимец. Разбира се, предвид размера им, не се препоръчва да ги оставяте без надзор.

• По-големи ли са Бурбулите от Кане Корсо?

Да, Бурбулът е по-голям от Кане Корсо. Южноафриканските мастифи обикновено достигат тегло от 70 до 90 кг, докато при Кане Корсо то е в диапазона между 40 до 50 кг.