Евразиер

История

Породата Евразиер е плод на мечтата на един човек да създаде идеалното семейно куче. Той се казвал Юлиус Випфел, живял във Вайнхайм ан дер Бергщрасе в Германия и притежавал две специални кучета с много различен характер. Едното – мъжки черен шпиц от смесен произход, е било много интелигентно и независимо, с типично вълчоподобно поведение. Когато то починало, Випфел се сдобил в женски Вълчи шпиц (наричан Кеесхонд в САЩ), който бил далеч по-спокоен и лесен за отглеждане. Копнеейки за перфектното съчетание от двата вида кучета, които имал – по-независими, но и достатъчно адаптивни и социални, немският любител се заел да създаде нова порода. 

Снимка: iStock

Випфел искал тя да бъде привлекателна, със среден размер, спокойна, уравновесена, привързана и изключително адаптивна към семейния живот. За да постигне мечтата си, през 60-те години на миналия век той започнал да кръстосва Вълчи шпиц и Чау Чау. Избрани кученца от тази селекция били кръстосани още веднъж – този път със Самоеди и това поставило началото на Евразиъра. В началото новата порода се казвала „вълк-чау“ (wolf-chow), но в последствие Випфел я променя на „евразиер“, за да обозначи, че тя има както европейски, така и азиатски корени.

Днес Евразиерите се срещат в цяла Европа, въпреки че е рядко да ги срещнете в парковете в САЩ. През 60-те години породата била официално регистрирана и започнала да набира популярност в Европа, а и отвъд Океана. Интелигентни, сериозни и красиви – с огромната си грива и мечешко излъчване, тези кучета бързо печелят сърцата на хората по цял свят.

Породата е изключително привързана и любяща към семейството си, включително децата. Въпреки че като цяло са толерантни към непознати, тези кучета са склонни да бъде резервирани, предпочитайки да запази привързаността за най-близките си хора.

Външен вид

Средно голям шпиц с богата космена покривка и жив темперамент. Главата е пропорционална на тялото, като муцуната и черепът са еднакви на дължина. Мъжките представители на породата достигат до 60 см височина и тегло от 30 кг. Тялото на тези кучета е здраво и късо, с добре развита мускулатура и дълги крайници. Гръдният кош е дълбок, опашката - високо поставена и се носи извита над гърба, покрита с дълга и гъста козина. Ушите на тези кучета са прави, средно големи, триъгълни и прави, очите – с бадемовидна форма, леко скосени, а изражението му е все едно постоянно се усмихва.

Козината на Евразиера е пищна, дълга, гъста и много пухкава. Оцветяването е червено, жълто-кафяво, махагоново, сиво и черно.

Характер

Спокоен и сдържан, Евразиера е чудесен пазач заради вродената му принадлежност към глутницата. Семейно куче, то винаги е нащрек, готово да защити стопанина и останалите членове на домакинството. По природа тези четириноги са недоверчиви към непознати и макар да лаят сравнително рядко, по поведението им можете да отгатнете, че е винаги нащрек. 

Снимка: iStock

Евразиерите постоянно търсят човешка компания и ще се чувстват най-щастливи около стопаните си, дори и просто да си подремват около тях. Много чувствителни, те понасят зле самотата, имат силно развита интуиция и усещат всяка промяна в настроението ви.

Интелигентни и послушни, тези пухкави четириноги с лекота усвояват нови умения и команди. Можете да започнете обучението още след третия месец, като е добре да го съчетаете с различни игри и да не е с прекалено дълга продължителност, за да не се отегчи животното. В никакъв случай не прибягвайте до физическо насилие или наказания, защото е възможно да загубите доверието на кучето и то да няма интерес към по-нататъшно обучение.

Здраве

Евразийците обикновено са здрави кучета с типична продължителност на живота от 12 до 16 години. Те обаче могат да бъдат предразположени към някои здравословни проблеми, за които бъдещите собственици е добре да са подготвени.

• Автоимунен тиреоидит

По последни данни, автоимунният тиреоидит засяга между 15 до 18 процента от представителите на породата. Това състояние възниква, когато имунната система атакува щитовидната жлеза, което води до развитие на хипотиреоидизъм. Обикновено се появява при кучета на възраст 2–5 години, въпреки че може да се развие и по-късно.

Редовното изследване на щитовидната жлеза е от съществено значение за Евразийците, дори при привидно здрави кучета, тъй като ранното откриване и лечение могат значително да подобрят качеството на живот на домашния ви любимец. Обикновено лечението включва ежедневно приемане на лекарства и наблюдение.

• Диабет

Диабетът при кучетата, подобно на хората, е хронично състояние, характеризиращо се с неспособността на организма да регулира правилно нивата на кръвната захар. Има два вида:

Тип 1, при който панкреасът произвежда малко или никакъв инсулин

Тип 2, при който тялото става резистентно към инсулин

Симптомите включват:

• Повишена жажда и уриниране
• Загуба на тегло, въпреки добрия апетит
• Летаргия
• Катаракта
• Повтарящи се кожни инфекции и ушни инфекции

Диабетът при кучета от породата Евразиер обикновено се лекува с ежедневни инжекции с инсулин, последователна диета, редовни упражнения и често наблюдение на нивата на кръвната захар.

Снимка: iStock

• Екзокринна панкреатична недостатъчност (ЕПН)

Екзокринната панкреатична недостатъчност (ЕПН) е състояние, при което панкреасът не произвежда достатъчно храносмилателни ензими, което води до хранителни дефицити. Ако страда от това заболяване, вашият Евразиер може да изпита хронична диария, загуба на тегло, повишен апетит и лошо състояние на козината.

ЕПИ се лекува чрез допълване на диетата на кучето с панкреатични ензими, богата на хранителни вещества диета и понякога прилагане на витаминни добавки. Редовните ветеринарни прегледи са от съществено значение за наблюдение на здравето на кучето и коригиране на лечението.

• Рак на стомаха

Ракът на стомаха при кучетата е сравнително рядък, но може да се появи при представителите на някои породи, включително Евразиер. Най-често срещаният тип е аденокарцином на стомаха. Симптомите включват:

• Повръщане
• Загуба на апетит
• Загуба на тегло
• Болки в корема
• Кръв в повърнатото или изпражненията

Възможностите за лечение на рак на стомаха могат да включват операция за отстраняване на тумора, химиотерапия и поддържащи грижи за овладяване на симптомите и подобряване на качеството на живот.

• Стомашна дилатация-волвулус 

Стомашната дилатация-волвулус е животозастрашаваща форма на подуване на корема при кучетата, при която стомахът се пълни с газове и се усуква. Това може да прекъсне кръвоснабдяването на стомаха и други органи, което води до шок и, ако не се лекува, потенциално може да има фатален край.

Подуването на стомаха е спешно медицинско състояние, което изисква незабавна ветеринарна помощ. Признаците му включват:

• Раздут корем
• Повръщане без повръщане
• Общо безпокойство
• Прекомерно лигавене
• Невъзможност за успокояване
• Прекомерно разтягане

Превантивните мерки включват хранене с по-малки, по-чести хранения, избягване на енергични упражнения около хранене и използване на купички за бавно ядене, за да се забави кучето ви, докато се храни.

• Проблеми със ставите

Евразиерите могат да развият няколко ставни състояния през целия си живот, включително:

Дисплазия на тазобедрената става, при която анормален растеж води до разхлабване на тазобедрената става и в крайна сметка прогресира в артрит.

Дисплазия на лакътя, състояние, подобно на тазобедрената дисплазия, но засягащо лакътните стави.

Луксация на пателата, при която капачката на коляното се измества от мястото си.

Говорете с вашия ветеринарен лекар, ако забележите промени в походката на кучето си, например ако има куцане, което се появява и изчезва, ако държи някой от краката си във въздуха, докато ходи, или ако изглежда трудно да се качва и слиза по стълби или мебели.

Снимка: iStock

Грижа

Активно куче, Евразиерът би се чувствал най-добре ако живее в къща с двор, където ще може да е навън по цял ден. Ако го отглеждате в апартамент, то задължително трябва да му осигурите дълги разходки, съчетани с игри и възможност да потича на воля сред природата. Това куче ще е повече от щастливо да бяга до вас парка, докато правите джогинг, карате колело или ролери. 

Красивата пухкава козина на Евразиера изисква ежедневна поддръжка.Необходимо е да я разресвате със специална четка, най-добре с естествен косъм, поне веднъж дневно, за да не се сплъстява. Честото къпане не е препоръчително, тъй като долният слой (подкосъма) на тези кучета е много гъст и съхне бавно, а това може да раздразни кожата и да създаде благоприятна среда за развитие на възпаления. Редовно проверявайте ушите и очите на любимеца си, при необходимост – леко ги почистете, за да попречите на възможни инфекции.

Хранене

За да максимално богато на витамини, минерали и полезни вещества, в менюто на Евразиера могат да присъстват както кучешка храна – консерви или гранули, така и натурални продукти. Най-добре е да му давате месо – пилешко, пуешко, заешко, телешко, агнешко – без свинско, задължително преминало термична обработка. Допълвайте диетата му с различни зеленчуци – сварени или сурови, обезкостена морска риба, извара, кисело мляко и твърдо сварени яйца, попарени овесени ядки, елда или ориз. Избягвайте прекалено мазни храни, солени и пушени меса, тестени изделия и салами, пилешки тръбни кокали или прясно мляко.

Деца и домашни любимци

Евразиерите се разбират чудесно с деца и с други домашни животни, ако са били отгледани с тях. Към непознат кучета са резервирани и дори могат да проявят агресия, но с правилната социализация можете да избегнете тези неприятни моменти.

Снимка: iStock