Руско петнисто гонче

История

Руското Петнисто Гонче, известно още като Руско Гонче Пегая, е типично ловно куче, което се среща главно в родината си. Историята на породата започва още през 40-те години на XVIII век, когато в Русия започват усилени кръстоски между английски гончета – тип Фоксхаунд, и местни ловни породи. Получило се куче с изключителни качества, издръжливост и силен, специфичен лай. 

Стандартът на породата е установен през 1925 година, а името – през 1951 година. Днес освен заради перфектните си работни качества, тези кучета са ценени и като идеални домашни любимци.

Външен вид

Куче с над средния ръст, с хармонично тяло и здрави кости. Мъжките представители на породата достигат до 66 – 60 см височина, а женските – около 62 см. На тегло тези кучета са между 18-32 кг. Главата е голяма, пропорционална на тялото, а муцуната – леко издължена, с вид на правоъгълник ако се погледне в профил. Носът е голям и черен, с широки ноздри. Очите – с овална форма, тъмно кафяви на цвят, разположени косо. Ушите са клепнали и свободно висящи, с триъгълна форм, стоят плътно прилепнали към главата. Гръдният кош е добре развит, коремът – прибран, а опашката – дебела в основата си, с форма на сабя. 

Козината на тези кучета е къса, с плътен долен слой, по-дълга е на ушите, крайниците и главата. Най-често тя е бяла с рижави и черни петна.

Характер

Руското петнисто гонче е дружелюбен и верен приятел на цялото семейство. То е изключително спокойно, уравновесено и непретенциозно куче, чието най-голямо щастие е да е близо до стопанина си в различните дейности, които извършва. Не се учудвайте, ако любимецът ви следва от стая в стая – представителите на породата обичат да се чувстват ангажирани с нещо, да са полезни. Към непознати са по-скоро резервирани в началото, но постепенно, щом свикнат с тях, проявяват обичайните си игривост и приятелски нрав. Социализацията, срещите с други кучета, хора и шумове, ще доразвие чудесно нрава на тези кучета. 

Руското петнисто гонче се поддава на обучение сравнително лесно. Възможни са прояви на инат и опит да доминира, но с правилните подход, търпение и упоритост кучето бързо свиква с дресурата. Категорично не се препоръчват физическо насилие или наказания – те могат да повлияят зле на характера на животното. 

Здраве

Сравнително здрава ловна порода, Петнистото гонче може да страда от дисплазия на лакетната става, тазобедрена дисплазия, артрит, различни инфекции на очите и ушите, както и проблеми със стомаха.

Грижа

Много активна и енергична порода, Руското петнисто гонче може да бяга с километри без да се измори. Това предполага, че независимо къде се отглежда – в апартамент или в къща с двор, трябва да му се осигури достатъчна ежедневна физическа натовареност. Най-щастливо това куче би се чувствало в къща с двор, а ако живее в града, то трябва да му се осигурят дълги разходки, съчетани с игри и възможност да потича на воля. Добре е ако има възможност поне веднъж в живота си да участва в истински лов, но и различните наподобяващи го игри също са добър начин да стимулирате инстинктите му.

Не е необходимо да разресвате козината на Руското петнисто гонче повече от 2-3 пъти на седмица. Къпането също не се препоръчва да е по-често от три-четири пъти годишно, за да не се увреди защитния слой на козината му. Редовно проверявайте ушите и очите на любимеца си, за да предотвратите инфекции.

Хранене

Непретенциозно към храната и с бърз метаболизъм, Руското петнисто гонче с удоволствие хапва както кучешка храна, суха или от консерва, така и натурална. Можете да му давате различни меса и субпродукти, без свинско, патешко и гъше – те са твърде мазни и тежки. Избягвайте и пържено, тестено, солено или сладко, за сметка на пилешко, пуешко, заешко, телешко или дивеч, готвени или сурови зеленчуци, извара, твърдо сварени яйца, варени ориз, елда и овесени ядки. Добре е кучето да гризе кокали от време на време, но в никакъв случай да не са тръбни.

Деца и домашни любимци

Руското петнисто гонче се разбира добре с деца от всички възрасти, макар че по-големите (над 6-7 години) са му малко по-интересни – с тях може да тича и играе с часове. Спокойният му, уравновесен характер го прави чудесна компания дори за бебета и съвсем малки хлапета. Съжителства добре най-вече с други гончета или с активни породи кучета. Не се препоръчва за отглеждане заедно с котки и по-дребни животни заради силно развитите си ловни инстинкти.