Стабихоун

Други имена
Stabyhoun
Научно име
Canis lupus familiaris
Размери
45 см. 53 см.
Тегло
20 - 25 кг.
Живот
13 - 14 г.
Произход
Нидерландия
История
Стабихоун е една от най-редките породи кучета в света и истинско национално съкровище на Нидерландия. Името ѝ произлиза от фризийски език (типичен за северната провинция Фризия) и в буквален превод означава „да стои до господаря“. Това недвусмислено подчертава основната черта на представителите на породата – неизменната им преданост и готовност да бъдат постоянно до своя човек. Историята на Стабихоун е тясно свързана с живота на фермерите и ловците от този регион, които в продължение на векове са ценили тези кучета поради универсалните им качества.
Смята се, че породата се е формирала през XVII век във Фризия, като резултат от кръстоска между местни фермерски кучета и шпаньоли, внесени от Испания и Франция. Стабихоун е бил ценен най-вече заради многостранността си – той не е бил специализиран ловец, а по-скоро универсален помощник. Кучето се използвало за лов на дребен дивеч като зайци и лисици, служело за охрана на дома и стопанството, а също така унищожавало плъхове и други вредители.

Стабихоун са известни и със своя мек и дружелюбен характер. Те са подходящи за семейства с деца и могат с лекота да се превърнат от работни кучета във верни компаньони – черта, която ги отличава от много други ловни породи, които по-скоро се отличават с независим темперамент. До началото на XX век Стабихоун е бил разпространен почти изцяло във Фризия и е малко известен извън региона. Породата е оцеляла главно благодарение на местните фермери, които я развъждали по традиционен начин, без да се стремят към масово разпространение.
Dogsandcats.bg
Официалното Стабихоун е призната от Нидерландския киноложки клуб (Raad van Beheer) става през 1942 г., което дава възможност за по-систематична селекция и контрол върху развъждането. Въпреки това, днес породата си остава сравнително рядка – по последна информация в света има едва около 7000 екземпляра, по-голямата част от които са в Нидерландия.
Външен вид
Стабихоун е средно голямо, хармонично развито куче. Мъжките представители достигат до 53 см височина и тегло от 25 кг, а женските – до 50 см и около 20 кг. Главата е пропорционална на тялото, черепът е широк и леко закръглен. Стопът е ясно изразен, ушите са високо поставени и клепнали. Очите – тъмни, с бадемовидна форма. Гръдният кош е дълбок, крайниците – мускулести. Козината е средно дълга. По-дълга е на гърдите, задната страна на крайниците, бедрата и основата на опашката. Оцветяването е черно, шоколадовокафяво или оранжево, винаги с бели петна.
Характер
Мило, любящо, интелигентно и силно привързано към семейството си куче, в лицето на Стабихоун имате верен приятел за цял живот! Най-голямата радост на тези добродушни животни е да са около вас и да участват във всичко, което правите. Вродената им интелигентност, съчетана с умерен темперамент и социална природа, ги правят универсални компаньони, подходящи за различни стилове на живот – от активни семейства до по-спокойни домакинства, стига да получават достатъчно внимание и занимания.

Стабихоун са известни със своята преданост. Тези кучета изграждат дълбока връзка с хората си и обичат да бъдат част от всички семейни активности. Те не са от четириногите, които толерират продължителна самота – оставени сами за дълги часове, могат да развият скука или тревожност, което да доведе до разрушително поведение. Емоционалната им привързаност е силно изразена и често ги кара да следват стопанина си из дома, като вярна сянка.
От гледна точка на социализация, Стабихоун се разбира добре както с хора, така и с други животни, ако е запознат с тях от ранна възраст. Това е куче, което рядко проявява агресия без причина. С непознати може да бъде леко резервирано в началото, но бързо се отпуска, когато усети, че няма заплаха. Към децата е нежно, търпеливо и внимателно, което го прави чудесен избор за семейства.
Типична ловна порода, обучението не представлява проблем за тези кучета. Точно обратното – те с лекота усвояват нови команди, водени от желанието и старанието си да ги угодят. Добре е дресурата да започне още през първите месеци от живота на кученцето, под формата на игра, като постепенно се надгражда. Поощрявайте любимеца си с лакомства и похвали, нека не усеща обучението си като нещо задължително, а по-скоро го приема като забавление – така ще постигнете най-добри резултати.
Една от най-ценните черти на породата е умереността – Стабихоун не е куче, което постоянно търси силни емоции или създава хаос. Тези четириноги са спокойни вкъщи, докато навън стават активни и живи. Те обичат дългите разходки, плуването и игрите на открито, но след като се изморят качествено, за тях няма нищо по-приятно от това да се отпуснат и релаксират блажено до стопанина си.
Здраве
Стабихоун е сравнително здрава порода, чиято средна продължителност на живота често достига 13-15 години. Това се дължи на внимателното и ограничено развъждане. Въпреки това, както при всички кучета, има някои наследствени и придобити здравословни проблеми, за които бъдещите собственици е добре да се информират.

- Дисплазия на тазобедрената става
Едно от най-често срещаните опорно-двигателни заболявания при средни и големи породи, включително Стабихоун. Дисплазията представлява неправилно развитие на тазобедрената става, което може да доведе до болка, накуцване и намалена подвижност. При Стабихоун случаите не са масови, но клубовете за развъждане изискват задължителни рентгенови изследвания на родителите. Поддържането на оптимално тегло, умереното натоварване в растежна възраст и подходящата диета намаляват риска.
- Дисплазия на лакътната става
Подобно на тазобедрената, и лакътната дисплазия е дегенеративно заболяване на ставите, което може да се прояви още в млада възраст. Симптомите включват накуцване с предните крайници и нежелание за движение. В ранните стадии заболяването може да се овладее с физиотерапия и хранителни добавки, но в тежките случаи е необходима хирургична намеса.
- Наследствени очни заболявания
Стабихоун е предразположени към някои очни проблеми като прогресивна атрофия на ретината и катаракта. Прогресивната атрофия на ретината е дегенеративно заболяване, което постепенно води до слепота, а катарактата представлява помътняване на лещата, което може да бъде коригирано хирургично. Отговорните развъдчици редовно извършват офталмологични прегледи и изключват от развъждане носителите на тези заболявания.
- Епилепсия
Макар и рядка, епилепсията се среща при породата. Тя се проявява с повтарящи се пристъпи, обикновено в ранна възраст. В повечето случаи състоянието се контролира с медикаменти и не намалява качеството на живот на кучето, но изисква постоянна ветеринарна грижа и наблюдение.
- Сърдечни заболявания
При Стабихоун са документирани случаи на митрална клапна болест и други сърдечни проблеми. Симптомите могат да включват лесна умора, кашлица и затруднено дишане. Редовните профилактични прегледи с ехокардиография са ключови за ранното откриване.
- Ушни и кожни проблеми
Поради леко увисналите си уши, Стабихоун са склонни към ушни инфекции, особено ако кучето прекарва много време във вода. Редовното почистване и подсушаване след плуване е най-добрата профилактика. При някои екземпляри могат да се наблюдават алергии или чувствителност към определени храни.
- Затлъстяване
Като порода с умерен енергиен темперамент, но голяма любов към храната, Стабихоун може лесно да наддаде килограми, ако не получава достатъчно движение. Затлъстяването увеличава риска от ставни заболявания, сърдечни проблеми и диабет, затова е важно храненето да бъде добре балансирано, а физическата активност – редовна.
- Генетични аномалии и контрол върху развъждането
Стабихоун е рядка порода с ограничен генофонд, което повишава риска от наследствени заболявания при неправилно развъждане. Затова в Нидерландия развъдните програми са строго контролирани – често се използват генетични тестове за носителство на различни заболявания, а кръстосването между близки родственици е строго забранено.
Грижа
Типична ловна порода, името на това куче в буквален превод от холандски означава „стой до мен“. Добре обученият Стабихоун е незаменим приятел не само на лов, но и в ежедневието. Тези четириноги имат много енергия в запас, която трябва да изразходват качествено, за да не развият деструктивно поведение. Най-добре биха се чувствали в къща с двор, където могат да са навън по цял ден. Ако ги отглеждате в апартамент, то трябва да им осигурите поне по две по-дълги разходки на ден, съчетани с игри, най-добре имитиращи лов, и възможност кучето да потича спокойно на воля. Тези четириноги с радост ще се научат да ви придружават в парка, докато карате колело, ролери или правите джогинг, а честити походи в планини и гори им носят истинска наслада.

Козината на Стабихоун няма нужда от специални грижи – достатъчно е да я разресвате веднъж на няколко дни с подходяща четка, за да избегнете сплъстяване. Редовно подрязвайте ноктите, следете за състоянието на ушите и очите, за да предотвратите възможни инфекции. Честите бани не са препоръчителни – най-добре е кучето да не се къпе по-често от 3-4 пъти годишно, за да не се увреди защитния слой на косъма.
Хранене
Стабихоун не са претенциозни към храната. Най-добре е да им давате висококачествена кучешка – премиум клас, за да получават всички необходими витамини и минерали, които са им необходими. Можете да разнообразявате менюто им с натурални продукти, като избирате нетлъсти меса като пилешко, пуешко, телешко, заешко или дивеч, техните сготвени субпродукти, шийки, дреболийки и хрущяли – задължително преминали термична обработка. За очите и козината на кучето би било добре веднъж седмично да си похапва обезкостена морска риба.
Давайте му и продукти, богати на белтъчини като нискомаслена извара, твърдо сварени яйца и кисело мляко. Не се препоръчват свинско, колбаси, пушени и солени меса, пържено, сладко и тестени изделия.
Деца и домашни любимци
Стабихоуните са много мили, чувствителни кучета, които се разбират чудесно с деца от всички възрасти. Можете да сте сигурни, че в компанията на тези четириноги малчуганите ще са защитени и в добра компания. Тези четириноги съжителстват добре с други кучета и котки, а към по-дребните животни се отнасят по-скоро с пренебрежение, отколкото с агресия.