10 често срещани здравословни проблема при Помераните

П омераните са сред най-популярните декоративни породи кучета в света. Със своята пухкава козина, буден поглед и енергичен характер те лесно печелят сърцата на хората по целия свят. Зад очарователната им външност, силно напомняща на плюшена играчка обаче, се крият и някои специфични здравословни проблеми и особености, за които всеки бъдещ и настоящ стопанин трябва да бъда добре информиран.

Снимка: iStock

Както много други дребни породи, Помераните са предразположени към определени наследствени заболявания и състояния. Това съвсем не означава, че всяко куче ще ги развие, но познаването на най-честите рискове може да помогне за ранното им откриване и навременното лечение. В много случаи профилактичните прегледи, правилното хранене и добрата ежедневна грижа значително намаляват вероятността от сериозни усложнения.

Важно е да се има предвид, че Помераните често прикриват болката или дискомфорта си. Затова дори привидно дребни промени в поведението – като намален апетит, нежелание за игра, кашлица, накуцване или прекомерно сълзене на очите – не бива да бъдат подценявани. Колкото по-рано бъде установен даден здравословен проблем, толкова по-големи са шансовете той да бъде овладян успешно.

Снимка: iStock

Добрата новина е, че повечето Померани живеят дълъг и пълноценен живот. При правилни грижи те често достигат възраст от 12 до 16 години, а някои дори повече. Ключът към това е комбинацията от качествено хранене, редовна физическа активност, добра стоматологична хигиена и профилактични ветеринарни прегледи.

В следващите редове ще разгледаме 10 от най-често срещаните здравословни проблеми при Помераните, какви симптоми могат да ги издадат и кога е препоръчително да потърсите помощ от ветеринарен лекар. Познаването на тези състояния ще ви помогне да се грижите още по-добре за своя пухкав четириног приятел и да му осигурите възможно най-дълъг и щастлив живот.

Снимка: iStock

• Пателарна луксация

Луксацията на пателата е едно от най-често срещаните ортопедични заболявания при Помераните и други дребни породи кучета. Състоянието възниква, когато колянното капаче (пателата) се измества от нормалното си положение. При някои кучета проблемът е наследствен и се проявява още в ранна възраст, докато при други се развива постепенно с напредването на годините.

Снимка: iStock

Един от най-характерните симптоми е внезапното повдигане на единия заден крак по време на разходка. След няколко крачки кучето отново започва да ходи нормално, сякаш нищо не се е случило. Някои стопани описват това като краткотрайно „подскачане“ или прескачане на няколко крачки. С напредването на заболяването тези епизоди могат да станат по-чести, а в по-тежките случаи да се появят болка, накуцване и нежелание за движение.

Ветеринарният лекар обикновено поставя диагнозата чрез ортопедичен преглед, а при необходимост се назначават и рентгенови снимки. Лечението зависи от тежестта на проблема - при по-леките форми често са достатъчни контрол на теглото, хранителни добавки за ставите и ограничаване на прекомерното натоварване. При по-сериозните случаи може да се наложи хирургична намеса, която да възстанови нормалното положение на пателата.

Снимка: iStock

Ранното откриване е особено важно, защото нелекуваната луксация увеличава риска от артрит и други ставни усложнения. Ако забележите, че вашият померан периодично накуцва или вдига единия си заден крак без видима причина, е добре да се консултирате с ветеринарен лекар възможно най-скоро.

• Тазобедрена дисплазия

Макар дисплазията на тазобедрената става да се свързва по-често с едри породи, тя може да се срещне и при Помераните. Заболяването представлява неправилно развитие на тазобедрената става, при което бедрената кост и тазовата ямка не прилягат достатъчно добре една към друга. Това води до постепенно износване на ставата, възпаление и болка.

Снимка: iStock

В началните етапи симптомите могат да бъдат трудно забележими. Кучето може да става по-бавно след сън, да избягва скачането върху мебели или да се уморява по-бързо по време на разходка. С течение на времето могат да се появят накуцване, скованост и промени в походката. Причините за дисплазията са комплексни. Генетичната предразположеност играе основна роля, но фактори като наднормено тегло, прекомерно натоварване в ранна възраст и неправилно хранене също могат да увеличат риска.

Снимка: iStock

Диагнозата се поставя чрез ортопедичен преглед и рентгенография. Лечението зависи от възрастта на кучето и степента на увреждане. В по-леките случаи добри резултати дават контролът на теглото, физиотерапията, умерената физическа активност и противовъзпалителните медикаменти. При тежки форми може да бъде препоръчана хирургична интервенция. Макар дисплазията да не може винаги да бъде предотвратена, поддържането на здравословно тегло и редовните профилактични прегледи значително намаляват риска от развитие на сериозни усложнения.

• Колапс на трахеята

Трахеалният колапс е едно от най-характерните заболявания при дребните породи, включително се среща и при Помераните. При това състояние хрущялните пръстени, които поддържат трахеята отворена, постепенно отслабват и започват да се деформират. В резултат дихателните пътища частично се стесняват, което затруднява преминаването на въздуха.

Снимка: iStock

Най-характерният симптом е сухата, силна кашлица, която често се описва като звук, наподобяващ „гъше кудкудякане“. Пристъпите могат да се провокират от физическо натоварване, силно вълнение, високи температури или дърпане на повода, когато кучето носи нашийник. При по-тежки случаи могат да се наблюдават затруднено дишане, задъхване и дори краткотрайно посиняване на езика. Макар заболяването да има наследствен компонент, наднорменото тегло и хроничното дразнене на дихателните пътища могат да влошат състоянието. Поради тази причина ветеринарните лекари често препоръчват използването на нагръдник вместо нашийник, тъй като така се намалява натискът върху трахеята.

Снимка: iStock

Диагнозата обикновено се поставя след клиничен преглед, рентгенография или специализирани изследвания на дихателните пътища. В по-леките случаи симптомите могат успешно да се контролират с медикаменти, контрол на теглото и избягване на факторите, които провокират кашлицата. При тежки форми понякога се налага хирургично лечение. Ако вашият Померан кашля често без видима причина или пристъпите се повтарят, не отлагайте посещението при ветеринарен лекар.

• Хипогликемия

Хипогликемията представлява опасно понижаване на нивото на кръвната захар и е проблем, който се среща сравнително често при кученцата от породата Померан, както и при възрастни кучета с много ниско телесно тегло. Малките им запаси от енергия и ускореният метаболизъм ги правят по-уязвими към резки спадове в кръвната захар.

Снимка: iStock

Причините могат да бъдат различни – пропускане на хранене, продължителна физическа активност, силен стрес, заболяване или недостатъчен прием на калории. При малките кученца дори няколко часа без храна понякога са достатъчни, за да се появят симптоми. Първите признаци често включват отпадналост, треперене, слабост и липса на интерес към околната среда. При по-сериозен спад на кръвната захар могат да се наблюдават залитане, загуба на координация, гърчове и дори загуба на съзнание. Това е състояние, което изисква незабавна ветеринарна помощ.

До пристигането във ветеринарната клиника, ако кучето е в съзнание, може внимателно да се нанесе малко количество мед или глюкозен сироп върху венците му. Това не замества лечението, но може временно да повиши нивото на кръвната захар. Най-добрата превенция е редовното хранене с качествена храна, особено при малките померани. Кученцата често се нуждаят от няколко хранения дневно, за да поддържат стабилни енергийни нива. При правилни грижи рискът от тежки епизоди на хипогликемия значително намалява.

Снимка: iStock

• Хипотиреоидизъм

Хипотиреоидизмът е заболяване, при което щитовидната жлеза не произвежда достатъчно количество хормони, необходими за нормалното функциониране на организма. Макар да се среща по-често при средни и едри породи, помераните също могат да развият това състояние, особено с напредването на възрастта.

Тъй като хормоните на щитовидната жлеза участват в регулирането на метаболизма, заболяването може да засегне почти всички органи и системи. Един от първите признаци обикновено е необяснимото покачване на теглото, въпреки че кучето не приема повече храна от обичайното. Стопаните често забелязват още отпадналост, липса на желание за игра, по-бърза умора по време на разходки и повишена чувствителност към студено време.

Снимка: iStock

Хипотиреоидизмът често се отразява и на козината. Тя може да стане суха, без блясък и да започне да окапва симетрично по тялото. При някои кучета се появяват и повтарящи се кожни инфекции или удебеляване на кожата. Диагнозата се поставя чрез кръвни изследвания, които измерват нивата на тиреоидните хормони. За щастие заболяването обикновено се контролира успешно с ежедневен прием на синтетични хормони, като повечето кучета водят напълно нормален живот след започване на лечението. Редовните профилактични прегледи са особено важни при по-възрастните померани, тъй като ранното откриване на проблема значително подобрява прогнозата.

• Обратно кихане

Макар да звучи стряскащо, обратното кихане всъщност не е заболяване, а сравнително често срещано състояние при дребните породи кучета, включително помераните. По време на такъв пристъп кучето започва бързо и шумно да вдишва въздух през носа, като издава характерни хъркащи или сумтящи звуци. За много стопани това изглежда така, сякаш домашният любимец не може да си поеме въздух. Пристъпът обикновено продължава само няколко секунди, по-рядко до минута, след което кучето се връща към нормалното си поведение. Обратното кихане може да бъде провокирано от прах, цветен прашец, силни аромати, рязка смяна на температурата, възбуда или дърпане на повода.

Снимка: iStock

В повечето случаи няма повод за притеснение. Ако пристъпите са редки и кучето няма други симптоми, те не изискват лечение. Някои ветеринарни лекари препоръчват лек масаж на гърлото или внимателно покриване на ноздрите за секунда, което насърчава кучето да преглътне и често прекратява епизода. Ако обаче обратното кихане стане много често, продължава дълго или е съпроводено със затруднено дишане, кашлица или отпадналост, е необходимо ветеринарно изследване. Подобни симптоми могат да бъдат свързани с алергии, инфекции, чуждо тяло в носната кухина или други заболявания на дихателните пътища.

• Кожни проблеми

Пухкавата козина на Померана е една от най-характерните му особености, но именно тя изисква редовна грижа и внимание. Породата е предразположена към различни кожни заболявания, включително алергии, бактериални и гъбични инфекции, както и към специфично състояние, известно като алопеция X или „болест на черната кожа“, при което козината постепенно оредява и на места напълно опада.

Снимка: iStock

Първите симптоми обикновено включват силен сърбеж, зачервяване, често чесане, близане на лапите или поява на пърхот. При някои кучета се наблюдават неприятна миризма на кожата, малки пъпчици или ранички, а при други основният проблем е постепенното опадане на козината. Причините могат да бъдат разнообразни – хранителни алергии, паразити, хормонални нарушения, наследственост или неподходяща козметика. Поради това не е препоръчително стопаните сами да поставят диагноза или да използват различни шампоани и медикаменти без ветеринарен преглед.

Добрата профилактика включва редовно разресване, използване на качествени продукти за козина, контрол срещу външни паразити и балансирано хранене. Ако забележите внезапна загуба на козина, силен сърбеж или промени по кожата, най-доброто решение е своевременна консултация с ветеринарен лекар. В много случаи ранното лечение предотвратява развитието на по-сериозни усложнения и помага козината отново да стане гъста и здрава.

Снимка: iStock

• Очни заболявания

Големите, тъмни и изразителни очи са една от най-характерните черти на померана. За съжаление именно те са предразположени към редица очни заболявания, които могат да се появят още в ранна възраст или да се развият постепенно с напредването на годините. Сред най-често срещаните са катарактата, прогресивната атрофия на ретината (PRA), синдромът на сухото око, язвите на роговицата и прекомерното сълзене.

Първите симптоми често остават незабелязани. Стопаните могат да забележат зачервяване, често мигане, сълзене, секрет от очите или помътняване на лещата. При някои кучета се наблюдава несигурност при движение в тъмното, блъскане в предмети или нежелание да слизат по стълби – признаци, които могат да подсказват влошено зрение.

Снимка: iStock

Част от тези заболявания имат наследствен характер, докато други са свързани с възрастта или вторични инфекции. Именно затова редовните профилактични прегледи при ветеринарен лекар са особено важни, особено ако кучето е над 7–8 години. Лечението зависи от конкретното заболяване. Някои състояния се повлияват успешно от капки за очи и медикаменти, докато при катаракта например може да бъде препоръчана хирургична намеса. Колкото по-рано бъде поставена диагнозата, толкова по-голям е шансът зрението да бъде запазено. Добрата ежедневна хигиена около очите и своевременното реагиране при всяка промяна са най-добрият начин да помогнете на своя померан да запази добро зрение възможно най-дълго.

• Сърдечни дефекти и заболявания

Макар помераните да са сравнително дълголетна порода, с напредването на възрастта рискът от развитие на сърдечни заболявания постепенно се увеличава. Най-често срещаните проблеми са отвореният артериален канал (PDA) – вроден дефект, който обикновено се установява още при младите кучета, и дегенеративното заболяване на митралната клапа, което се среща значително по-често при възрастните померани.

Снимка: iStock

При отворения артериален канал един кръвоносен съд, който нормално трябва да се затвори скоро след раждането, остава отворен. Това затруднява нормалната работа на сърцето и може да доведе до сърдечна недостатъчност, ако не бъде лекуван навреме. За щастие, когато диагнозата бъде поставена рано, хирургичното лечение често дава отлични резултати. Заболяването на митралната клапа е свързано с постепенното ѝ износване, което води до връщане на кръвта обратно към сърцето. Най-честите симптоми включват лесна умора, кашлица, ускорено дишане, намалена физическа активност и задух.

Сърдечните заболявания често се развиват бавно и дълго време не предизвикват видими признаци. Именно затова редовните профилактични прегледи и преслушването на сърцето от ветеринарен лекар могат да помогнат за ранното откриване на проблема. При навременно лечение много кучета продължават да живеят дълги години с добро качество на живот. Медикаментите, правилното хранене и контролираната физическа активност значително забавят развитието на заболяването и подобряват ежедневния комфорт на животното.

• Зъбни проблеми

Зъбните проблеми са сред най-честите здравословни оплаквания при Помераните и често започват много по-рано, отколкото стопаните предполагат. Поради малкия размер на челюстта зъбите са разположени много близо един до друг, което улеснява натрупването на зъбна плака и образуването на зъбен камък.

Снимка: iStock

Ако не се полагат редовни грижи, постепенно се развиват възпаление на венците (гингивит), пародонтоза, разклащане на зъбите и дори преждевременната им загуба. Освен това бактериите от устната кухина могат да навлязат в кръвообращението и да засегнат сърцето, бъбреците и други жизненоважни органи. Най-честите признаци на стоматологичен проблем са неприятният дъх, зачервените венци, затрудненото хранене, кървенето от венците и отказът от по-твърда храна или играчки за дъвчене. Някои кучета започват да дъвчат само от едната страна на устата или проявяват болка при докосване около муцуната.

За щастие повечето стоматологични проблеми могат успешно да бъдат предотвратени. Редовното миене на зъбите със специална кучешка паста, използването на подходящи дентални лакомства и ежегодните ветеринарни прегледи значително намаляват риска от развитие на сериозни заболявания. Грижата за устната кухина често се подценява, но именно тя е един от най-важните фактори за дългия и здравословен живот на померана. Колкото по-рано започне изграждането на добра стоматологична хигиена, толкова по-малка е вероятността кучето да се сблъска с болезнени проблеми в бъдеще.

Снимка: iStock

Макар Помераните да са сравнително здрава и дълголетна порода, познаването на най-често срещаните здравословни проблеми е от ключово значение за всеки отговорен стопанин. Редовните профилактични прегледи, качественото хранене, добрата стоматологична хигиена и навременната реакция при поява на необичайни симптоми могат значително да подобрят качеството на живот на вашия домашен любимец. С правилни грижи, достатъчно внимание и много любов померанът може да остане здрав, активен и щастлив спътник в продължение на много години.

Вижте още: Топ 10 интересни и забавни факта за Помераните