Померан

История

Померанът произлиза от Немския шпиц. Тази декоративна порода е възникнала в област Померания - на границата между Германия и Полша. Първоначално Помераните не били толкова малки като размери и служели за охрана на стадата овце на местните, дори теглили шейни. По това време тези кучета тежали около 14 кг и нагоре. 

През 19 век, английската кралица Виктория, за която се предполага, че е сред най-страстните почитатели на породата, създала свой собствен развъдник, където започнала кръстоски с по-малки кучета. Целта била постигане на перфектен размер на куче-играчка. Такива познаваме и обичаме Померанчетата и днес – те служат главно за галене, гушкане и радост! 

Официално породата е призната през 1900 г. През 1911 г. е първото изложение в САЩ, където хората буквално се влюбват в това кученце.

Външен вид

Померанът е малко куче с гъста, мека и дълга козина. На височина мъжките представители на породата достигат едва до 35 см и тегло от 3,5 кг, а женските са дори по-дребни – 30 см височина и около 3 кг тегло. Главата е пропорционална на тялото, очите са с бадемовидна форма, черни на цвят, с любопитен поглед. Ушите са изправени, муцунката – остра, носът- черен. Въпреки размери си, кученцата имат здрава захапка, а опашката им е завита над гърба. Пухкавата, копринено мека козина е отличителна черта на представителите на породата. Тя може да бъде всякакви цветове – черна, бяла, петниста, кафява, кремава, шоколадова, червеникава. По-малко познат в България, но доста популярен в Европа е и Мини Померана – той не се различава по нищо от стандартния, освен по доста по-малкия си размер – рядко надвишава 2 кг.

Характер

Помераните са малки, сладки и пухкави като плюшена играчка животники. Енергични и игриви кученца, които обичат да им се обръща максимално внимание. Трудно се привързват към стопанина си, но за сметка на това лаят силно и за всичко – ще бъдете „алармирани“ своевременно за всичко случващо се. Весели и игриви, те не натрапват поведението си – готови са както за игра, когато на вас ви се играе, така и нямат проблем кротко да дремват до вас на дивана, докато четете книга, например. Помераните по природа не се разбират добре с други кучета, особено ако са с техния размер, подозрителни, плашливи и мнителни са и към непознати. Ранната социализация би могла да подобри поведението им – водете ги често с вас на оживени места, нека се запознават от малки с различни шумове, животни и хора.

Дресировката на тези симпатични кученца не е никак лесна.Необходими са доста търпение и постоянство, за да се увенчае тя с успех. Най-добре е обучението да започне още през първите месеци от живота на палето. Помнете, че Померанът е много чувствително същество, което лесно се обижда и стряска. В никакъв случай не бива да му повишавате тон, а физическа сила и наказания са абсолютно противопоказни и излишни. Померанът е умно куче и не повтаря командите заради своите инат и твърдоглавост, а не защото не ги разбира. Подходете с похвали и лакомства за добре свършената работа – така ще създадете позитивна асоциация у кучето, свързана с командите и то ще има желание да ги изпълнява.

Здраве

Помераните са предразположени към редица генетично обусловени заболявания сред които: преждевременна загуба на зъбите, луксация на колянните капачета, очни инфекции, сърдечни и кожни проблеми.

Грижа

Померанът обича да бъде глезен и да му се обръща внимание. Лесно се адаптират към малки жилища, което ги прави идеални кучета за апартамент, но разходките не бива да се пренебрегват. Кучето има нужда от ежедневно движение и социализация – важно е да се измори „качествено“, защото ако не успее да изразходва енергията си, Померанът е склонен към деструктивно поведение, силен лай с часове, тичане напред-назад по старите и тн.

Козината на Померана има нужда от сериозна поддръжка и не всеки стопанин би се справил сам. Всеки ден трябва да бъде разресвана внимателно с подходяща четка. В случай, че се получи сплъстяване може да се наложи кучето да бъде обръснато почти изцяло, а това сериозно ще наруши красивия му външен вид. Доста от собствениците на представители на породата с радост ги водят на фризьор на всеки 4-6 седмици, за да подкъсят леко и оформят пухкавото им кожухче. Редовно проверявайте ушите и очите, за да предотвратите развитие на инфекции. Подрязвайте и ноктите, ако започнат да „щракат“ по пода.

Хранене

Померанът е малко куче и затова е важно да не се прекалява с количеството храна, което му се дава. Би могъл да яде сухи и консервирани храни, както и натурални такива. Менюто му може да включва накъсани на дребно немазни меса като пуешко, пилешко или телешко, твърдо сварени яйца, извара, кисело мляко, задушени зеленчуци, каша, варени ориз или елда. Не са подходящи кокали – всякакви видове, субпродукти, мазно, солено, пържено, тестено или сладко.

Деца и домашни любимци

Помераните са сладки, малки и игриви, но не се разбират добре с други кучета, и като цяло с други домашни животни. Те обичат да са център на внимание у дома и цялата грижа на стопанина им да отива за тях. 

Възможни са и прояви на ревност ако доведете друго, по-малко куче при по-възрастен Померан. Разбират се по-добре с по-големи деца (над 6-7 години), с които могат да тичат и играят. Към по-малките се отнасят плашливо и с недоверие. Малчуганите от своя страна могат да са по-груби в игрите си и без да искат да наранят кучето.