Белгийска Овчарка Грьонендал

История

Белгийската овчарка Грьонендал, заедно с Тервьорен и Малиноа са вариации на една порода, кръстени на различните краища на Белгия, където са отглеждани. Подобно на всички овчарки, и Грьонендал е използвана за охрана на стадото и работа на полето. Това, което различава тази порода от останалите, е дългата черна козина.

Тъй като теренът и климатът на Белгия са идеални за животновъдство, в миналото фермерите са се фокусирали върху говедата, а развъждането на овчарски кучета е било съществена част от живота им. Всъщност, някога е имало осем разновидности на овчарски кучета, уникални за Белгия. Те официално са класифицирани през 1890-та година. Днес познаваме едва четири от тях – Белгийската овчарка Грьонендал, Тервюрен, Малиноа и Лакеноа. Всички тези кучета са анатомично идентични, но с козина, която се различава по текстура, цвят и дължина.

Снимка: iStock

Грьонендал е едноцветната (черна) дългокосместа разновидност. Името на тези четириноги идва от мъж на име Николас Роуз, известен развъдчик по онова време, който е управлявал ресторант в близост до Брюксел, наречен Шато Грьонендал. Смята се, че именно Роуз е бил собственост на първите две такива овчарки, чието кръстосване е дало начало на породата. Белгийската овчарка е включена в Chien de Berger de Races Continentales (Континентални овчарки), група, която включва също Немска овчарка, Бриар, Хландска овчарка и Бувие. В края на 19 век са положени усилия за разпространение на тези четириноги и популяризиране на породата, като за цел за Създаден е Club du Chien de Berger Belge, или Клубът на белгийската овчарка.

Към началото на 20-ти век Белгийските овчарки стават добре известни със своята гъвкавост и трудолюбив характер и извън родната си Белгия. Както в Париж, така и в Ню Йорк откриват, че в лицето на тези четириноги имат отлични полицейски помощници. Първоначално те са използвани за проверки на митницата, като работата им е била да идентифицират контрабандисти. По време на Първата световна война Грьонендал работят като служебни животни, куриери и помощници на товарните превозвачи на тежка артилерия, а след това служат като военни кучета по време на Втората световна война.

Белгийският клуб на овчарките в Америка е създаден през 1949 г. и оттогава представителите на породата са затвърдили статута си на предпочитани полицейски и служебни кучета. Чести участници на кучешки изложби и шоута, те все още се използват и при различни спасителни операции. Наред с работната си роля, Белгийските овчарки са известни и като любящи, лоялни домашни любимци.

Тези енергични, атлетични кучета имат високи енергийни нива и изискват много ежедневни упражнения. Те са чудесен избор за активни семейства, които планират да вземат четириногия си другар на походи, като компания за колоездене, бягане или всякакъв вид приключения на открито. Що се отнася до децата, Грьонендал имат особено любящ и защитнически характер. Те се разбират добре и с други домашни любимци, но инстинктите им могат да ги накарат да пасат по-малки животни из къщата. За щастие, тази интелигентна порода е лесно дресируема и може бързо да научи подходящо поведение с правилните и своевременни насоки от собствениците си.

Снимка: iStock

Белгийските овчарки имат силна воля, те са изключително лоялни кучета, които обичат да са заети с нещо. Винаги се стремят да угодят на любимите си хора и са готови да дадат всичко от себе си, когато участват в някаква дейност, независимо дали става въпрос за работа във ферма или просто игра на хвърляне на топка в задния двор.

Външен вид

В сравнение с останалите Белгийски овчарки, Грьонендал има по-квадратен торс, среден размер, дългокосместо, с по-лека костна структура и по-фина глава. Мъжките екземпляри достигат до 60-70 см височина и 27-29 кг на тегло. Муцуната им е издължена, носът – черен, очите – бадемовидни, също тъмни на цвят. Красивата черна окраска, която на светлина леко синее, отличава тези кучета от останалите си близки белгийски родственици.

Характер

Предано и лоялно, това куче е перфектно в ролята си на пазач-охранител на семейството. Много вярна и винаги готова да защити господаря си, Белгийската овчарка Грьонендал е смел и умен приятел, на когото можете да разчитате в свое отсъствие. Важно е да социализирате кучето от малко, защото вроденото му недоверие към непознати лесно може да се превърне в агресия. Тази порода не обича да бъде оставяна сама и има нужда от вниманието на членовете на семейството си. Добре е физическите натоварвания да бъдат съчетани с умствени  - стимулирайте го интелектуално с различни интерактивни пъзели или игри.

Правилната и навременна дресировка на Белгийска Овчарка Грьонендал е много важна и е добре да започне от най-ранна възраст. Тези кучета са много сензитивни и се ориентират по най-малката промяна в гласа и интонацията на стопанина си, така че в никакъв случай не се карайте или повишавайте тон по време на тренировките. Физическата сила е напълно недопустима.

Здраве

Белгийските овчарки Грьонендал имат средна продължителност на живота от 12 до 14 години и като цяло са здрави кучета. Въпреки това, те са податливи на някои заболявания.

Снимка: iStock

• Дисплазия на лакътя и тазобедрената става

Дисплазията на лакътя и тазобедрената става при кучетата са аномалии, при които ставата не се развива правилно и се разхлабва. Ако не се лекуват, и двете могат да доведат до артрит. Тъй като Белгийските (подобно на Немските) овчарки са предразположени към развитие на тези заболявания, добре е да обсъдите с ветеринарния си лекар за какви симптоми да следите при вашия космат другар. Заведете кучето си на преглед и, ако забележите накуцване, необичайна походка или подуване на ставата. Лечението може да включва добавки за стави, контрол на теглото и операция – при по-тежки случаи.

• Хипотиреоидизъм

Хипотиреоидизмът е често срещано ендокринно заболяване при кучетата, което води до намалено производство на тиреоидни хормони, които се произвеждат от щитовидните жлези, намиращи се от двете страни на врата близо до гърлото. Тези хормони играят важна роля в метаболизма и когато жлезите не произвеждат достатъчно количество, телесните функции на кучето се забавят.

Симптомите на хипотиреоидизъм включват наддаване на тегло, летаргия, търсене на топлина, хронични кожни и ушни инфекции, суха, чуплива козина и изтъняваща козина, повишена пигментация на кожата и невъзможност за възстановяване на козината след бръснене. Хипотиреоидизмът при кучетата се лекува с перорални лекарства, наречени левотироксин. Това лекарство е синтетична форма на тироидния хормон, който липсва на вашето куче. Въпреки че няма лечение за хипотиреоидизъм, състоянието може да се управлява успешно с доживотни лекарства и рутинно наблюдение от вашия ветеринарен лекар.

• Чувствителност към анестезия

Тъй като Белгийските овчарки имат ниско съотношение мазнини към тегло, те са чувствителни към анестезия, според BSCA. Преди вашият Грьонендал да се подложи на каквито и да е процедури, включващи анестезия, като например кастрация или стерилизация, обсъдете това с вашия ветеринарен лекар.

• Прогресивна атрофия на ретината 

Прогресивната атрофия на ретината описва група генетични заболявания, при които пръчиците и колбичките на окото не се развиват правилно. Това може да доведе до катаракта, загуба на нощно зрение, очи, които са по-отразяващи в тъмното, и в крайна сметка до слепота. Въпреки че няма лек или лечение, слепите кучета могат да имат дълъг и успешен живот с подходяща подкрепа.

Снимка: iStock

• Епилепсия

Белгийските овчарки Грьонендал могат да наследят епилепсия. Това заболяване често се забелязва за първи път, когато кучето е на възраст между 2 и 3 години. За това и отговорните развъдчици обикновено изчакват, докато кучетата им навършат поне 3 години, преди да ги разплодят, отбелязват от Американския киноложки клуб. 

Говорете с вашия ветеринарен лекар, ако забележите някакви признаци на гърчове или припадъци, включително скованост на тялото и краката, колапс, гребане с крака, лигавене или треперене. Въпреки че епилепсията не може да бъде излекувана, при повечето кучета тя може да се контролира чрез с лекарства през целия им живот.

Грижа

Въпреки че Белгийските овчарки обикновено са лесни за обучение, те се нуждаят от значителни упражнения и физическа активност всеки ден, за да се отговори на високите им енергийни нива. Собствениците на Грьонендал трябва да се подготвят и за рутинно четкане и груминг, както и за два сезона на обилно линеене всяка година. Подобно на други овчарски породи, Грьонендал се нуждае от поне два часа упражнения всеки ден. Тези четириноги не обичат да мързелуват у дома, те са бдителни, активни работници, които се чувстват най-добре, когато им се даде определена задача. Същевременно, те са силно привързани към своите стопани и жадуват за време, прекарано с любимите си хора, така че като собственик е важно да спортувате заедно с питомеца си.

Да оставяте вашия Грьонендал да се разхожда сам из задния двор не е добър вариант. Вместо това, опитайте някои от начините за осигуряване на физическа и психическа стимулация, като игри на донасяне или практикуване на нови трикове. Белгийските овчарки не са оптимален избор за собственици, които работят или им се налага да отсъстват дълги часове извън дома си. Представителите на тази порода се отегчават лесно, а това може, от една страна, да доведе до потенциално разрушително поведение, а от друга – да отключи тревожност при раздяла. Собствениците на Грьонендал трябва да помислят и за безопасността, тъй като тези овчарски кучета имат инстинкт за гонене на овце, така че не биха се поколебали да хукнат след животни, велосипедисти или дори коли. Така че разходките на каишка и ограденият двор са задължителни.

Снимка: iStock

Що се отнася до поддръжката на козината, двойното кожухче на Грьонендал – което се състои от гъст подкосъм и по-груб външен слой, е по-лесно за поддръжка, отколкото мнозина си мислят! Седмичното четкане обикновено е достатъчно, заедно с къпането от време на време. Въпреки това, при тези кучета има обилно линеене веднъж до два пъти годишно, което изисква ежедневно четкане, за да се премахне излишната козина. 

Почиствайте ушите, когато е необходимо, с препарат за почистване на уши, създаден специално за кучета. Редовно проверявайте очите и ушите на кучето за замърсявания – така ще предотвратите възможни инфекции.

Хранене

За да получава всички хранителни вещества и минерали, от които има нужда, Белгийската овчарка Грьонендал е добре да има в менюто си висококачествена кучешка храна, гранулирана или консерви, подходяща за кучета с дълъг косъм. Като добавка можете да й давате различни видове месо – пилешко, пуешко, дивеч и заешко, без свинско или субпродукти. За още протеини, които са небходими за подсилаване на костната система и мускулатурата, можете да прибавите и нискомаслена извара, твърдо сварено яйце или малко кисело мляко. 

Деца и домашни любимци

Социализирана и обучена Белгийска овчарка се разбира добре с деца, особено ако е отгледана заедно с тях. Биха могли спокойно да съжителстват с други кучета и котки, като понякога постигат с тях “споразумение за взаимно безразличие”. Към животни, които не са част от семейството им, Грьонендал могат да станат агресивни и дори нападателни. 

Снимка: iStock