Бергер Пикард

История

Бергер Пикард или наричана още Пикардийската овчарка, принадлежи към голямото семейство на овчарските кучета. Селектирани, за да помагат на хората в овцевъдството, тези животни са интелигентни и много предани на стопаните си. Бергерът е една от най-старите френски породи овчарки, почти изчезнала по време на Първата и Втората световни войнa. Днес те я изключително рядко срещата и скъпа.

Външен вид

Симпатично, енергично, трудолюбиво и предано, Бергер Пикардът е средно на ръст куче с мускулесто, удължено тяло. Мъжките екземпляри достигат до 65 см височина, женските са по-високи от тях – стигат до 67 см. Средното тегло е 33 кг. Пикардийската овчарка има голяма глава с широк череп, на вид изглежда леко плоска. Има изразителни вежди, обикновено тъмни на цвят. Ушите стоят високо на главата. Козината на Пикарда е рошава, малко по-дълга на муцуната и по-къса по тялото. Може да бъде сива, черно-сива, светлобежова или с ръждив цвят.

Характер

Пикардийската овчарка се слави със силната си привързаност и защитнически инстинкти към собственика си. Тези кучета са спокойни, не обичат напрежението и не понасят добре самотата Aко са далеч от стопанина си за продължително време, изпадат в депресия и дори могат да откажат да се хранят.

Интелигентни, чувствителни и с приятен харакер, тези овчарки няма как да не извикат усмивка у всеки с “почти човешкия си” поглед. Подходящи за хора с активен начин на живот, Пикардийските овчарки се поддават лесно на обучение. Необходоимо ви е единствено постоянство в тренировките, съчетайте ги с игри и разходки за по-добър резултат. Помнете – използвайте само метода на поощрение, в никакъв случай – нагрубяване или физическо насилие.

Здраве

Пикардийската овчарка има някои генетични предразполoжености, които могат да се проявят дори при най-добри грижи от страна на стопанина й. Основните от тях са свързани със зрението: катаракта, дегенеративни промени в ретината, ретинопатия и мембрана на очите; с щитовидната жлеза – автоимунно възпаление и намаляване секрецията на самата жлеза; сърдечно-съдови заболявания, вродено разместване на тазобедрената става, артирит. При женските кучета има репродуктивни проблеми в следствие на хормонален дисбаланс. Преди да навършат 1-2 години и имунната им система да заякне, тези кучета често са жертва на простудни заболявания. 

Грижа

Пикардийската овчарка може да се адаптира както към живот в апартамент, така и на село. Важното за тези кучета е, да получават достатъчно внимание и грижа от стопанина си. Енергични и игриви, ако живеят в града, то постарайте се да им осигурите ежедневни, продължителни разходки, за да се “изморят” качествено. Включете и игри, както и различни задачки, които освен физически, да стимулират кучето и психически. В противен случай от скука, тези кучета започват да проявяват деструктивно поведение, да дъвчат и чупят предмети, мебели и др. 

Основните грижи, които трябва да полагате за козината на Пикарда, са всекидневно внимателно разресване. Бъдете внимателни, защото козината на тези кучета се заплита много лесно и се образуват коварни възли, които понякога налагат обръсване на мястото, тъй като нямат разплитане. 

Небходимо е редовно да почиствате очите и ушите на любимеца си. Грижите зъбите и рязането на ноктите също са задължителни. Породата изисква сравнително често къпане, но не повече от веднъж на 3 месеца. Използвайте сух кучешки шампоан и изсушете с кърпа веднага, за да не се заплете или провлачи козината.

Хранене

Менюто на тези кучета е стриктно подбрано и за да е пълноценно, е необходимо стопаните да се придържат поне частично към препоръките на ветеринари и диетолози. Препоръчва се на Пикардийската овчарка да се дава нискалорична кучешка храна, премиум клас. В добавка към нея да има натурални здравословни продукти като варено месо, морска риба – обезкостена, варен ориз и попарена овесена каша, пилешки бульон и пресни зеленчуци – нека да са поне по 100 грама на ден.

Деца и домашни любимци

Тези симпатични кучета обичат децата и са пръв приятел на най-малките в игрите. Интересен факт е, че Пикардийските овчарки често са изобразявани на картини, гравюри и гоблени редом до собствениците си още през XIX век. С други домашни любимци съжителстват добре, но само, ако са били отгледани заедно.