Брако Италиано

История

Брако Италиано произхожда от Северна Италия. Всъщност, името им се превежда като „италианска хрътка“. Използвани за лов на пернат дивеч от аристократите, през 18-19 век се смятало за символ на престиж и класа да имаш куче от тази порода. Официалният стандарт на породата е регистриран през 1949 г., но корените й се простират назад чак до 4-5 век. пр. н. е. Тогава тези четириноги са били два вида, включително бяло-оранжеви (от района на Пиемонт) и такива с кафяво-червени петна (от района на Ломбардия). 

Подобно на Бурбонския брак по време на Втората световна война породата била заплашена от изчезване, но благодарение на усилията на италианския селекционер Фердинанто Делов е възстановена и официално призната. Първото Брако Италиано стъпва на американска земя чак в края на 90-те години на миналия век. Клубът на породата в Америка е създаден през 2007 г. 

Снимка: iStock

Тези четириноги обичат да ловуват. Всъщност, инстинктите им са толкова дълбоко вкоренени, че осигуряването на подобни дейности е почти задължително за отглеждане на тази порода. Брако Италиано са бавни, методични ловци. Те имат изключителен нюх, чудесни са за апортиране и имат много мека уста (термин, който се отнася до способността им да носят отстреляни птици, без да ги нараняват допълнително).

У дома това куче с нежен характер изгражда силна връзка със стопаните си и има нужда да бъде включено в различните дейности, с които се занимават любимите му хора. Брако Италиано са склонни да се разбират добре с кучета и други домашни любимци, когато е социализирано правилно и е известно с това, че се разбира добре с децата. Когато му се осигуряват подходящи упражнения и умствена стимулация всеки ден – особено ако има възможността да ловува -  Брако Италиано изгражда нежен и кротък темперамент.

Външен вид

Италианският брак е атлетично куче, с добре оформено тяло и мускулатура. Мъжките екземпляри достигат до 67 см височина, а женските – около 62 см. Теглото им обикновено е между 38-40 кг. Гръдният кош на тези кучета е много добре развит, коремът – прибран. Опашката им обикновено се купира до 15 см. Главата е с правоъгълна форма, муцуната е тясна, носът – голям и кафеникав. 

Снимка: iStock

„Устните“ на Брако Италиано са провиснали надолу, като горната покрива долната. Ушите са дълги и клепнали, а очите – овални, кафяви или тъмножълти. Козината е къса, твърда и гъста. Може да бъде с основен цвят бяло и оранжеви пръски, бяло с кехлибарено или бяло със светло кафяво. 

Характер

Жизнерадостен и винаги на линия за игри и забавления, Брако Италиано е както чудесен приятел в лова, така и в различни спортове и активности. Това е една от най-дружелюбните към непознати породи, така че можете да взимате кучето с вас навсякъде – винаги ще се намери с кой да се заиграе или да му се порадва. 

Поради вродената си наивност и мило отношение към всички, Италианският брак не е подходящ за пазач, освен това тези кучета лаят рядко. Те по-скоро спокойно ще придремват в краката ви, отколкото да ви алармират за приближаващи гости. Умни и интуитивни по природа, тези кучета се поддават много лесно на дресура и лесно разбират какво се иска от тях. Обучението може да започне още след третия месец, с първите разходки навън. Постепенно, под формата на игра, можете да давате различни по сложност команди на Брако Италиано, така ще задържите ентусиазма и интереса му възможно най-дълго време.

Здраве

Брако Италиано обикновено се счита за здрава порода със средна продължителност на живота от 10 до 14 години. Въпреки това, тези кучета са податливи и на някои здравословни проблеми.

• Бъбречни заболявания

„Проблем номер едно, който наблюдавам при представителите на породата, са бъбречните заболявания“, споделя пред Американския киноложки клуб Валери Кеслер, съосновател на здравната фондация „Брако Италиано“. Най-често те се характеризират с невъзможността на бъбреците да филтрират ефективно отпадъците от кръвта и да ги превръщат в урина.

Бъбречното заболяване при Брако Италиано често е наследствено и в някои случаи е причинено от амилоидоза. За съжаление, то често прогресира до бъбречна недостатъчност. Честите й симптоми включват:

• Повишена жажда
• По-често уриниране
• Липса на апетит
• Повръщане
• Загуба на тегло
• Лош дъх
• Летаргия

Тъй като бъбречното заболяване може да бъде прогресивно и трудно за лечение, ранното откриване е от съществено значение. Редовните кръвни изследвания и тестове на урината могат да са от полза за ранното диагностициране. Работете с ветеринарния си лекар, за да разработите персонализиран план за лечение, който може да включва промени в диетата, лекарства и поддържащи грижи.

Снимка: iStock

• Дисплазия на тазобедрената става

Дисплазията на тазобедрената става е често срещано състояние при големи кучета като Брако Италиано. Този проблем може да бъде генетичен или причинен от фактори на околната среда, като хранене, упражнения и тегло. Дисплазията на тазобедрената става засяга тазобедрената става: топката и гнездото не пасват правилно, което води до болка, възпаление и евентуално артрит. Признаците могат да включват накуцване, затруднено стоене или нежелание за упражнения. За да се справи с дисплазията на тазобедрената става, ветеринарният ви лекар може да препоръча контрол на теглото, противовъзпалителни лекарства или добавки за стави. В по-тежки случаи може да се наложи операция.

• Дисплазия на лакътя

Дисплазия на лакътя, друг проблем, свързан със ставите, възниква, когато лакътната става не се развива правилно. Това може да причини болка и да ограничи мобилността на кучето. Симптомите включват куцане или скована походка, особено след физическа активност. Лечението на дисплазия на лакътя варира от контрол на теглото и противовъзпалителни лекарства до физиотерапия или операция в тежки случаи.

• Ушни инфекции

Поради дългите си, увиснали уши, Брако Италиано са склонни към ушни инфекции. Симптомите на ушни инфекции могат да включват треперене на главата, чесане в ушите и неприятна миризма. Рутинното почистване на ушите може да предотврати инфекции, но стопаните на домашни любимци трябва да внимават да не прекаляват с почистването, което може да раздразни ушния канал.

• Подуване и стомашна дилатация-волвулус 

Стомашната дилатация-волвулус е сериозна и потенциално животозастрашаваща форма на подуване на корема при кучета. Това състояние засяга породи с дълбок гръден кош като Брако Италиано и се случва, когато стомахът се напълни с храна и газове, усуква се и прекъсва кръвообращението, което води до тежки усложнения.

Симптомите включват:

• Раздут корем
• Прекомерно лигавене
• Безпокойство и затруднено темпо
• Повръщане без повръщане

Аманда Лий Инман, президент на Bracco Italiano Club of America, споделя, че голяма част от стопаните на Брако Италиано избират превантивна гастропексия, която често се извършва едновременно с процедурата за кастрация или стерилизация. Други превантивни мерки срещу подуване на корема включват хранене на кучето ви с по-малки, по-чести порции и ограничаване на упражненията директно преди или след хранене.

Снимка: iStock

• Прогресивна атрофия на ретината 

Прогресивната атрофия на ретината е наследствено очно заболяване, което може да доведе до слепота с течение на времето. Ранните признаци включват проблеми с нощното виждане и нежелание за движение при слаба светлина. Въпреки че няма лечение, това заболяване обикновено не причинява болка и повечето засегнати кучета се адаптират добре към загубата на зрение.

• Кожни алергии

Брако Италиано могат да бъдат склонни към кожни алергии, които често се проявяват като сърбеж, зачервяване или повтарящи се кожни инфекции. Тези алергии могат да бъдат тежки и да се предизвикват както от фактори на околната среда, като цветен прашец или прахови акари, или от определени храни. Честите признаци включват прекомерно чесане, облизване или възпаление на ушите.

Грижа

Брако Италиано е ловно куче и като такова има енергия в запас. Най-добре би се чувствал ако живее в къща с двор, където да е по цял ден навън. Ако го отглеждате в апартамент, то постарайте се да му осигурите достатъчно движение от поне две едночасови разходки на ден. Имайте предвид, че ако не изразходва качествено енергията си, Италианския брак може да се опита да ви „накаже“ и във ваше отсъствие да пострадат любимите ви пантофи, например.

Козината на тези кучета е доста къса, за това няма нужда от много грижи. Достатъчно е два-три пъти седмично да я разресвате със специална гъста четка за късокосмести породи и да я минавате с влажна кърпа, за да падне полепналата прах и мръсотия. Важно е редовно да преглеждате ушите и очите на любимеца си, защото именно там са възможни инфекции. Честото къпане не се препоръчва, най-добре то да не е повече от 2-3 пъти годишно, за да не се увреди защитния слой на козината на любимеца ви.

Снимка: iStock

Хранене

Брако Италиано не е лакомо куче, но с радост би похапнало както кучешка храна, така и натурални продукти и гозби. За пълноценно меню можете да смесвате гранули или консерва висококачествена кучешка храна, премиум клас, с различни видове месо – пилешко, пуешко, заешко, телешко или дивеч. Всичко, което давате на тези кучета трябва да е преминало термична обработка, за да не дразни стомаха им. В добавка можете да прибавите риба на пара, обезкостена, варен ориз, извара, твърдо сварено яйце и малки количества кисело мляко. Продуктите с високо съдържание на протеин укрепват костите на любимеца ви.

Деца и домашни любимци

Италианският брак се разбира чудесно с деца, но по-интересни са му вече порасналите, отколкото най-малките членове на семейството. Към по-малки на ръст от него кучета, е по-скоро резервиран или не им обръща внимание. Ако израсне в компанията на котки или други по-дребни домашни любимци, има шанс да се сприятели, в противен случай ги приема по-скоро като плячка. С кучета от неговата порода обаче, както и такива, съответстващи му по размер, Брако Италиано може да играе с часове.