Ентлебухер

История

Ентлебухер е най-дребната порода от швейцарските пастирски кучета (зененехунди). Смята се, че е формирана в Ентлебух, кантон Люцерн, близо до швейцарските Алпи, откъдето произхожда и името й. Вероятно предците на Ентлебухера са съществували още по времето на римските легиони, които са навлизали в Централна Европа, придружавани от своите мастифи. Именно тези древни кучета (наричани молоси), кръстосани по-късно с местни овчарски породи, поставят основите на така наречените швейцарски зененхунди.

За първи път за Ентлебухера се споменава официално през 1889 година. В онези години обаче все още не е поставено ясно разграничение между четирите зененхунда – Бернски, Алпенцелер, Голямо швейцарско куче и Ентлебухер. Всички те били отглеждани предимно поради работните си качества и предназначение, а не с идеята да се запасят линиите и стандартните им характеристики. Ентлебухерът започва да се откроява като отделен тип със своите по-компактни размери, висока енергичност и изключителна пъргавина, които го правят идеален за работа със стадата в планински терени.

Снимка: iStock

Истинското внимание към тази порода започва да се заражда в началото на ХХ век. През 1913 година на изложение в Лангентал са представени четири кучета от района на Ентлебух, които са описани като „по-малки швейцарски пастирски кучета с къса опашка“. Немският кинолог и ветеринарен лекар д-р Алберт Хайм, голям почитател на швейцарските породи, изиграва ключова роля в официалното признаване на Ентлебухера. Именно той започва да описва и класифицира тези кучета като отделна порода, отличаваща се от останалите зененхунди по размер, темперамент и използваемост.

Официално породата е призната като отделна едва през 1927 година, когато Швейцарският киноложки клуб определя първия ѝ стандарт. Малко по-късно се създава и клуб, чиято задача е да събира информация, организира развъдни програми и популяризира Ентлебухера в цяла Швейцария. Въпреки всички тези усилия обаче, броят на регистрираните кучета през следващите години остава сравнително малък, което прави породата рядка дори в родината ѝ. 

В международен план породата започва да набира популярност едва в края на XX век, когато Ентлебухер зененхунд започва да се внася в Германия, Холандия, САЩ и Канада. Там той бързо привлича вниманието на любителите на активни, интелигентни и лоялни кучета. През 1993 г. Американският клуб на породата (National Entlebucher Mountain Dog Association) полага усилия за популяризирането и признаването на Ентлебухера в САЩ, като породата е приета за наблюдение от Американския киноложки клуб (AKC) през 2000 г., а през 2011 г. получава пълно признание и попада в групата на пастирските породи.

Днес Ентлебухерът е познат като изключително енергично, работно и умно куче, което успешно се вписва както в ролята на работен помощник, така и като чудесен домашен любимец за активни семейства. Независимо че е най-малкият представител на швейцарските зененхунди, той компенсира размера си с огромна енергия, решителност и вярност. 

Външен вид

Подобно на своите близки родственици от групата на швейцарските пастирски кучета, Ентлебухерът има трицветна окраска – черно, с жълто-кафяви плащници и бели петна по главата, гърдите, лапите и опашката. Козината е къса и лъскава, с мек подкосъм. Средни на ръст, мъжките екземпляри достигат до 50 см височина и тегло до 22 кг. Главата е голяма, пропорционална на тялото, което е мускулесто и компактно, с добре развит гръден кош. Очите са малки и тъмни, с бадемовидна форма, а ушите – висящи и клепнали. Опашката обикновено се купира.

Характер

Този представител на семейството на Зененхундите, се слави с лекия си, приятен и дружелюбен нрав. Ентлебухерите са интелигентни, изящни и любопитни кучета, които, въпреки вродената си самоувереност и независимост, се привързват силно към стопанина и семейството си. Като „работна“ порода те подхождат с известни резервираност и недоверие към непознати, за това ранната социализация е особено важна. Добре е да започнете обучението още, докато кученцето е на 3-4 месеца. Интелигентни и схватливи, те бързо и лесно научават нови команди. 

Снимка: iStock

Няма да видите от представителите на породата прояви на своеволие или инат – те с радост ще изпълнят всичко, което искате от тях само, за да ви зарадват. Можете да съчетаете дресурата с някои от „работните“ навици на кучето - научете гo да тегли шейна с децата през зимата, например. За него би било истинско удоволствие!

Здраве

Ентлебухер зененхундът е известен с доброто си здраве и издръжливост, но това не означава, че е имунизиран срещу някои здравословни проблеми. Породата е предразположена към редица заболявания, сред които тазобедрена дисплазия, дисплазия на лакътната става, затлъстяване, очни проблеми като – атрофия на ретината, катаракта и усукване на клепача.

• Дисплазия на тазобедрената става

Дисплазията е едно от най-често срещаните опорно-двигателни заболявания при средни и големи породи, включително Ентлебухера. При това състояние тазобедрената става не пасва правилно, което води до неправилно движение, болка и евентуално развитие на артрит. При по-тежки случаи кучето може да покаже нежелание за тичане, изкачване по стълби или куцане. 

• Проблеми с очите 

Наследствените очни заболявания са още една слабост на породата. Катарактата (перде на окото) може да се появи още в млада възраст и да влоши зрението. Друго често срещано състояние е прогресивната атрофия на ретината – дегенеративно заболяване, което води до постепенна слепота. Генетичното тестване при развъждане играе решаваща роля в ограничаването на тези състояния.

• Проблеми с гръбначния стълб – дегенеративна миелопатия

Макар и по-рядко, при някои Ентлебухери се наблюдава дегенеративна миелопатия – сериозно неврологично заболяване, при което се уврежда гръбначният мозък. Обикновено започва с леки трудности при ходене, които прогресират до парализа на задните крайници. Това състояние няма лечение, но може да се открие чрез ДНК тест, който всеки отговорен развъдчик трябва да провежда.

Снимка: iStock

• Ушни инфекции (отит)

Като активна порода, която често прекарва време навън, Ентлебухерът е предразположен към възпаления на ушите, особено ако ушният канал се запушва от влага, прах или мръсотия. Отитите могат да причинят зачервяване, миризма, сърбеж и дори болка. Добрата хигиена на ушите, особено след къпане или разходки в дъжд или сняг, е ключова за превенция.

• Aлергии и кожни раздразнения

Макар и не толкова разпространени, при някои Ентлебухери се срещат кожни проблеми, свързани с хранителни или сезонни алергии. Проявяват се чрез сърбеж, близане на лапите, обриви или суха кожа. Диетата с висококачествен протеин, омега-3 мастни киселини и редовната консултация с ветеринар могат да помогнат в поддържането на здрава кожа и козина.

• Тревожност при раздяла

Макар това да не е типично заболяване в медицинския смисъл, психичното здраве на Ентлебухера също изисква внимание. Тези кучета са силно привързани към стопаните си и са свикнали да работят до тях, за това и могат да развият тревожност при раздяла. Това се проявява чрез деструктивно поведение, лай, хленчене или дори опити за бягство. Ранната социализация и обучение, както и умствената и физическа стимулация, могат да облекчат тези прояви.

• Затлъстяване

Наднорменото тегло може да провокира редица вторични заболявания, включително влошаване на ставните проблеми и сърдечно-съдови натоварвания. Ентлебухерът е куче, което обикновено поддържа добрата си форма чрез движение, но при по-ниски нива на активност в съчетание с висококалорична диета, рискът от затлъстяване нараства. 

• Подуване на стомаха

Макар и по-рядко срещано при тази порода, усукването на стомаха е спешно и животозастрашаващо състояние, което не бива да се пренебрегва. Най-често се наблюдава при породи с по-дълбоки гърди, но активното хранене и тичане веднага след ядене могат да увеличат риска. Хранене с по-малки порции и почивка след това е добра практика.

Снимка: iStock

Грижа

Активни и енергични „работни“ кучета, несъмнено за Ентлебухерите е най-подходящо да живеят в къща с двор или ферма. Те се нуждаят от много пространство, обичат да са навън и в движение. Животът в апартамент не е невъзможен, но със сигурност би възпрял естествения порив на тези кучета да тичат на свобода, опознавайки околната среда. Ако все пак ги отглеждате в града, подсигурете им поне две дълги разходки, поне по един час всяка. Най-добре би било, ако ги съчетаете с игри – хвърляйте им топка или фризби. Честите излети и разходки в планината, сред природата, ще направят любимеца ви истински щастлив!

Козината на тези кучета е природно гладка и не се нуждае от особени грижи, за да е в перфектен вид. Освен балансираната диета, добре е да разресвате четириногия си приятел веднъж на няколко дни с четка с естествен косъм. Честото къпане не е препоръчително – 3-4 пъти годишно е напълно достатъчно. Редовно проверявайте очите и ушите на кучето за възможни инфекции.

Хранене

Представителите на породата са склонни към затлъстяване, за това е важно менюто им да е балансирано, богато на хранителни вещества, витамини и минерали, но не и тежко или мазно. Най-добре би било да давате на Ентлебухера кучешка храна, висок клас, суха или от консерва. Можете да разнообразявате и допълвате с различни меса като телешко, говеждо, агнешко или пилешко и техните субпродукти – избягвайте свинско или овнешко. Добре е да храните кучето и с кокали, поне веднъж седмично, тъй като по този начин поддържате и устната му хигиена. В никакъв случай обаче, не му давайте пилешки тръбни кокали, както и прясно мляко, макаронени и тестени изделия, солени храни, пушени салами и риба. 

Ентлебухер е любвеобилно семейно куче, на което спокойно можете да поверите децата си. То се отнася много внимателно с най-малките и никога не би ги наранило съзнателно. Към други кучета подхожда по-скоро с недоверие, но не и агресия. С други домашни животни и котки съжителства добре, стига да са отгледани заедно. 

Деца и домашни любимци

Ентлебухер е любвеобилно семейно куче, на което спокойно можете да поверите децата си. То се отнася много внимателно с най-малките и никога не би ги наранило съзнателно. Към други кучета подхожда по-скоро с недоверие, но не и агресия. С други домашни животни и котки съжителства добре, стига да са отгледани заедно. 

Снимка: iStock