Ландзеер

История

Ландзеер са рядка порода големи кучета, близки родственици на Нюфаундленд, често дори бъркани с тях. Корените й водят към източното крайбрежие на Канада, по-точно – остров Нюфаундленд, където тези големи, здрави и издръжливи дори на най-суровите зимни условия кучета били верни помощници на рибарите и моряците. Те дърпали межди, пренасяли въжета между лодките и спасявали давещи се хора – дейности, които формирали не само физическите им характеристики, но и неподражаемите инстинкти на породата. Ландзеерите били известни със своята сила, способност да плуват в ледени води и безпрецедентна привързаност към стопаните си.

С пристигането на английски, френски и португалски моряци в Канада през XVII–XVIII век, местните кучета се кръстосвали с европейски породи като Мастифи, Португалски водни кучета и други работни четириноги. Това довело до оформянето на два основни типа Нюфаундленд: единият по-компактен, с изцяло черна козина – т.нар. „британски тип", а другият по-висок, с по-дълги крайници и характерна черно-бяла окраска – типът, който по-късно ще се нарече Ландзеер. Именно вторият бил особено популярен в Европа и вдъхновил мнозина художници, най-вече прочутия британски живописец сър Едвин Ландзеер, който през XIX век увековечил тези черно-бели гиганти в редица свои картини. Една от най-известните му творби, „Спасен" („Saved“), изобразява Ландзеер, извадил дете от бурно море – сцена, която не само подчертава невероятния инстинкт на породата, но изгражда образа и начина, по който я възприемат в културен аспект хората по цял свят. Именно благодарение на художника тези кучета започнали да се наричат Ландзеер – в негова чест.

Снимка: iStock

През XIX век, тези гиганти били особено популярни сред европейските аристократи – кралица Виктория притежавала няколко такива кучета, възприемани като символ на лоялност, сила и благородство. През 1960-та година германски и швейцарски кинолози официално признали Ландзеера като самостоятелна порода под името „Landseer (European Continental Type)“. Това разграничение било необходимо, тъй като в Обединеното кралство черно-белите Нюфаундленди продължавали да се регистрират като част от породата Нюфаундленд. Впоследствие, Ландзеерите получили признание от международни организации като FCI (Международната киноложка федерация), но не и от AKC (Американския киноложки клуб), който и до днес не признава породата за отделна, а като цветова разновидност на Нюфаундленда. 

През последните десетилетия, Ландзеерът се превръща във все по-популярен избор за семейства, които търсят голямо, добронамерено и активно куче с отлични плувни умения. Породата е особено подходяща за хора, които живеят близо до вода или разполагат с двор – Ландзеерите обожават да плуват, да дърпат предмети и да играят с деца. Тяхната работна история като водни спасители и помощници оформя и поведението им днес – те са интелигентни, обичат да се чувстват полезни и са силно привързани към стопаните си. Това е куче, което няма нужда да бъде агресивно или териториално – вместо това впечатлява с благородно присъствие, добър нрав и силен характер.

Днес породата Ландзеер остава сравнително рядка и често се отглежда от ентусиазирани любители и развъдчици, които влагат усилия в запазване на автентичните черти и доброто здраве на представителите й. Въпреки че генетично произлиза от Нюфаундленда, Ландзеерът има собствена история, селекционна линия и признат стандарт, който го прави уникален представител на работните и водолюбиви породи. 

Външен вид

Едро, мощно и величествено куче, с горда осанка и балансирано, хармонично телосложение. Мъжките представители на породата достигат до впечатляващите 80 см височина и тегло от 70 кг, женските са малко по-дребни – височина 67 см и тегло между 45-55 кг. Цялостният външен вид на това куче напомня силно Нюфаундленда. Главата му е леко издължена, с добре изразен стоп, носът – голям и черен на цвят. Тъмни са й очите, а ушите са високо поставени, висят свободно отстрани на муцуната. Гръдният кош е широк и добре оформен, шията и краката – мускулести и силни, опашката се носи надолу.

Снимка: iStock

Козината е дълга, права и гъста, водоустойчива, мека при допир. Основният цвят по стандарт е бяло с черни петна, разпръснати по цялото тяло.

Характер

Голямо и дори страшно на вид, това куче всъщност е изключително спокойно, добронамерено и уравновесено. То се привързва силно към семейството си и можете да сте сигурни, че в негово лице имате верен пазач, който е готов да ви защити с цената на всичко. Този симпатичен гигант искрено се радва на човешка компания и не понася добре самотата – ако не ви вижда прекалено дълго, може да стане унил и апатичен, дори да загуби апетит. 

Представителите на породата рядко проявяват агресия и макар че не лаят или ръмжат силно, са винаги нащрек, когато в дома им има непознати хора. Ако прецени, че нещо е заплаха за собственика му, Ландзеер няма да нападне, а по-скоро ще застане между натрапника и вас. А предвид размерите на това куче – една такава постъпка е напълно достатъчна, за да събуди респект. Тъй като по природа не се разбира добре с други кучета, ранната социализация би могла да го направи по-общителен. 

Представителите на породата са много интелигентни и схватливи, те бързо разбират какво се иска от тях и с удоволствие учат нови команди. Добре е обучението да започне максимално рано, за да можете да надграждате постепенно. Имайте предвид, че Ландзеер е много чувствително животно и улавя всяка промяна в тембъра на гласа ви. Желателно е да използвате твърд, спокоен и категоричен тон, предназначен само за тренировки, а през останалото време да покажете с похвала и поощрение на любимеца си, че е свършил добре работата си. Тези кучета са тежки и се движат малко по-бавно.

Снимка: iStock

Здраве

Сред най-честите заболявания, от които страдат представителите на породата Ландзеер са тазобедрена дисплация, проблеми със ставите, подуване или превъртане на стомаха.

Грижа

Масивно куче с големи размери, за Ландзеер няма нищо по-хубаво от живот на двора. Ако го отглеждате в къща и има възможност да се разхожда и дремва на въздух по цял ден, той ще се чувства истински щастлив. В никакъв случай обаче не трябва да го връзвате с въжета или вериги – това ще сломи духа му и той ще се почувства искрено разочарован от вас. Помнете, че тези кучета имат нужда от човешка компания, не ги оставяте сами за през нощта навън и им отделяйте нужното внимание.

Ландзеерите обичат водата и плуването им доставя истинско удоволствие, за това излети край водоеми или разходки край езера са добре дошли за тези симпатични гиганти. Ако все пак сте решили да отглеждате породата в апартамент, задължително условие е той да е достатъчно просторен, за има необходимото пространство за кучето. Трябват и разходки, поне по час на ден, съчетани с достатъчна физическа активност. Докато навън Ландзер се оживява и дори става игрив, вкъщи тези четириноги най-много обичат да си подремват.

Грижата за външния вид на Ландзеера изисква постоянство и внимание. Тези кучета имат гъста, водоустойчива козина, като подобно на тази близкия им родственик Нюфаундленда, тя е съставена от мек, изолиращ подкосъм и по-дълъг, леко вълнист горен слой, който предпазва кучето от студ и влага. За да се поддържа тази козина в добро състояние, е необходима редовна грижа, особено предвид, че Ландзеерите обичат да прекарват време на открито, да плуват и да се търкалят в тревата – неща, които често водят до заплитане, замърсяване или сплъстяване на косъма.

Снимка: iStock

Добре е да четкате кучето си поне два-три пъти седмично, в периодите на интензивно линеене – ежедневно. Особено внимание трябва да се обръща на зоните зад ушите, около врата, под мишниците и по корема – това са местата, където козината най-често се сплъстява. Редовното разресване не само предотвратява образуването на възли, но и разпределя естествените масла по козината, което ѝ придава здравословен блясък.

Къпането на Ландзеера не трябва да бъде прекалено често – веднъж на 6–8 седмици е достатъчно, освен ако кучето не се е изцапало сериозно. По-честите бани не са препоръчителни, тъй като това може да премахне естествената защита от кожата и козината. Изключително важно е козината да бъде изсушена добре, тъй като влажната подкосмена среда може да създаде условия за развитие на кожни инфекции и гъбички. 

Почистването на ушите също е задължителна част от груминга. Ландзеерите имат клепнали уши, което ги прави по-податливи на задържане на влага и развитие на ушни инфекции. Ушите трябва да се проверяват поне веднъж седмично и да се почистват с мек памучен тампон и препарат, препоръчан от ветеринарния ви лекар. 

Грижата за лапите и ноктите също не бива да се подценява. Лапите трябва да се проверяват след всяка разходка, особено ако кучето е било в гора, на плаж или в мръсна среда. Ноктите на Ландзеера обикновено се изтриват естествено, ако животното се движи активно по твърди повърхности, но при нужда трябва да се подрязват на всеки 3–4 седмици. 

Снимка: iStock

За стопаните, които не разполагат с време или опит, професионалният груминг е добър вариант. Посещение при грумър на всеки два месеца може да гарантира, че козината на кучето е в отлично състояние, а в същото време ще се извършват и важни профилактични грижи като почистване на уши, подрязване на нокти и оценка на кожата. Добрата новина е, че за разлика от някои дългокосмести породи, Ландзеерът не изисква подстригване, освен леко оформяне около лапите и опашката, при нужда.

Хранене

Като типично голямо куче и Ландзеерът има нужда от доста храна. Добре е тя да е съставена главно от протеини – месо, дреболийки, шийки, кокали (без тръбни), съчетани с кучешка храна, суха или от консерва. Колкото по-богато е менюто на любимеца си, толкова по-добре. Разнообразявайте го с различни зеленчуци – сурови или сготвени, варен ориз, елда, попарени овесени ядки, твърдо сварени яйца, извара.

Деца и домашни любимци

В природата на Ландзеера е заложено да се разбира добре с всички членове на семейството. С децата той е спокоен, добър пазач и компаньон. Добре е да се обясни на хлапетата, че не бива да „тормозят“ животното, когато си дремва или се храни. С други кучета и котки не съжителства добре, не е желателно да се оставя сам и с по-малки домашни животни.

Снимка: iStock