Шведски лапхунд

История

Произходът на тази порода е идентичен с този на Финландския шпиц и се свързва с името на лапландците, населявали Швеция, Финландия, части от Северна Русия и Норвегия. Породата датира от над 7000 години и днес се смята за една от най-редките в света. В миналото са били впрегатни кучета, използвали са се и като пастири на еленови стада.

Външен вид

Типичен средно голям северен шпиц. На височина Лапхундът достига до 50 см, а теглото им е между 22 и 25 кг. Главата е масивна, с клиновидна форма, ушите са високо поставени, триъгълни и прави, а очите – с овална форма и тъмни на цвят. Тялото е компактно, с квадратна форма, много мускулесто, а опашката стои навита над гърба и много бухнала.

Козината е дълга и твърда, с гъст и мек подкосъм. На цвят най-често е черна или черно с лек син отблясък.

Характер

Мило, интелигентно, живо, любопитно и енергично куче, Лапхундът се привързва силно към семейството си и е готов да защитава членовете му самоотвержено. Тези кучета имат доста силен и специфичен лай, с който ще ви „алармират“ за всичко, което сметнат за заплаха.Недоверчиви са към непознати, но рядко биха проявили агресия. Не обичат да са дълго време сами и са в състояние да ви „викат“ със силен лай с часове – постарайте се да не ги лишавате от присъствието си твърде често. Ранната социализация би се отразила много добре на по природа дружелюбния им нрав – водете ги по-често с вас на оживени места, оставяйте ги да се сприятеляват с други кучета, да свикват с различни шумове и картини.

Шведският лапхунд е много интелигентно куче, което се учи бързо и с желание на нови неща, за това и дресурата е удоволствие както за животното, така и за стопанина му. Подходът ви трябва да е изцяло положителен и да включва поощрения и похвали, никога физическо насилие или наказания. Помнете, че тези кучета търсят и обичат човешка компания, за тях е важно да ви угодят и да ви зарадват – не бъдете строги с тях!

Здраве

Шведският лапхунд и Шведският валхунд са сред най-дълголетните породи – представителите им живеят спокойно до 17, понякога дори 18 години. Те са сравнително здрави и издръжливи кучета, като за Лапхунда типични са проблемите със ставите, тазобедрената дисплазия и дисплазията на лакетната става, различни очни и ушни възпаления.

Грижа

Активни и енергични кучета, Лапхундите биха се чувствали най-добре ако живеят с къща с двор, където да са навън и „заети“ нещо по цял ден. За представителите на породата е важно да изразходват качествено енергията си – в противен случай могат да развият деструктивно поведение, да станат апатични или депресирани. Ако ги отглеждате в апартамент, задължително им осигурете поне 2 едночасови разходки на ден, съчетани с игри и възможност кучето да потича на воля. Породата е подходяща за хора с активен начин на живот, които обичат да спортуват, харесват излети и походи в планината. Лесно ще научите Лапхунда да тича с вас в парка докато правите джогинг, карате колело или ролери.

Красивата козина на тези кучета има нужда от ежедневно разресване, за да е все така мека. Къпането обаче не бива да е често – 3-4 пъти годишно е достатъчно, за да не се увреди целостта на косъма. Редовно проверявайте очите и ушите на любимеца си, за да предотвратите възможни инфекции, подрязвайте ноктите и следете за денталната хигиена.

Хранене

Шведският лапхунд е непретенциозно към храната куче. Можете да му давате както кучешка – желателно е висококачествена, премиум клас, така и натурална. За предпочитане е около 50% от дневната дажба на кучето да е съставена от месо и местни субпродукти, като избягвате свинско и овнешко за сметка на пилешко, пуешко, телешко, дивеч и агнешко месо. 

Разнообразявайте менюто на любимеца си с кокали (без тръбни), шийки, дреболии, обезкостена риба, зеленчуци, твърдо сварени яйца, извара, варени ориз и елда, попарени овесени ядки. Не се препоръчва да давате на кучето мазни или пържени храни, тестени изделия, пушени меса и салами, сладки или горещи храни.

Деца и домашни любимци

Шведският лапхунд е много приятелски настроено куче, което се разбира чудесно с деца. Желателно е да не го оставяте без надзор с най-малките, защото вродените му инстинкти могат да го накарат да ги „събира“ като членове на стадото му, гризвайки ги леко за глезена. С други кучета и котки съжителстват добре особено, ако са израснали заедно.