6-те най-високи породи кучета в света

Р азмерите на кучетата варират изключително много – от миниатюрни породи, които спокойно могат да се поберат в дамска чанта, до истински гиганти, чиято височина често достига тази на възрастен човек, когато се изправят на задните си лапи. Именно тези внушителни четириноги неизменно привличат вниманието, където и да се появят. Освен с впечатляващ ръст, те се отличават с благородно излъчване, спокойствие и лоялност, което ги превръща в любими домашни любимци за много хора по света.

Снимка: iStock

Интересното е, че големият размер невинаги върви ръка за ръка с буен темперамент. Напротив – много от най-високите породи кучета са известни със своя кротък характер, търпение и привързаност към семейството. Неслучайно някои от тях са познати като „нежните гиганти“ на кучешкия свят. Те могат да бъдат отлични пазачи, верни спътници и изненадващо добри приятели на децата, когато са правилно социализирани и обучени.

Снимка: iStock

Разбира се, впечатляващият им ръст върви и с определени предизвикателства. Тези кучета се нуждаят от повече пространство, по-големи количества качествена храна и редовни физически упражнения, съобразени с възрастта и здравословното им състояние. Освен това гигантските породи са по-предразположени към някои ставни, костни и сърдечни заболявания, което прави профилактичните ветеринарни прегледи особено важни.

Снимка: iStock

Когато говорим за най-високите породи, е важно да уточним, че класацията се базира на височината при холката – разстоянието от земята до най-високата точка на раменете, а не на теглото. Някои от тези кучета не са най-тежките в света, но компенсират с изключителен ръст и дълги крака.

В следващите редове ще ви представим 6-те най-високи породи кучета в света – впечатляващи животни с богата история, уникален характер и внушително присъствие, които никога не остават незабелязани.

• Немски дог

Височина

Мъжки: 80 - 90 см
Женски: 72 см - 84 см

Немският дог е една от най-високите и най-впечатляващи породи кучета в света. Въпреки името си, историята му се простира далеч преди създаването на съвременна Германия. Смята се, че предците на тези величествени кучета са съществували още преди 2500–3000 години пр.н.е. Археологически находки и изображения от Древен Египет, Китай и Рим показват едри кучета, които силно наподобяват днешния Немски дог. Те са били използвани като ловни и бойни кучета, придружавайки хората при лов на диви свине, мечки и елени. По-късно подобни кучета участват и във военни кампании на Римската империя, а векове след това германците използват представители на породата и по време на Втората световна война.

Снимка: iStock

Въпреки внушителните си размери, Немският дог е известен като един от най-нежните гиганти в кучешкия свят. Той е спокоен, уравновесен и изключително привързан към своето семейство. Обикновено се разбира добре с деца и други домашни любимци, когато е правилно социализиран още от ранна възраст. Същевременно остава отличен пазач, тъй като само присъствието му често е достатъчно, за да възпре нежелани посетители.

Снимка: iStock

Породата има нужда от достатъчно пространство и редовни разходки, но не е толкова енергична, колкото мнозина очакват. Важно е физическото натоварване при подрастващите кучета да бъде умерено, тъй като бързият растеж натоварва ставите и костите. Немските догове са предразположени към някои здравословни проблеми, включително стомашна дилатация и превъртане (подуване на стомаха), дисплазия на тазобедрената става и сърдечни заболявания. Затова качественото хранене, контролът върху теглото и редовните ветеринарни прегледи са от особено значение.

Снимка: iStock

• Борзая

Височина

Мъжки: 73–85 см.
Женски: 68–78 см.

Борзая, известна още като руска хрътка, е една от най-елегантните и високи породи кучета в света. Историята на тези кучета тясно свързана с руската аристокрация, където в продължение на векове са символ на благородство, престиж и изискан вкус. По време на управлението на династията Романови ловът на вълци се превръща в любимо занимание на благородниците. Те организирали грандиозни ловни събития в огромните си имения, в които участвали десетки конници, стотици ловни кучета и многобройна прислуга. Не било необичайно повече от сто хрътки да бъдат използвани в един-единствен лов.

Снимка: iStock

След Руската революция съдбата на породата рязко се променя. Унищожаването на аристокрацията води и до масово изтребване на техните ловни кучета. Популацията на борзоя намалява драстично и породата е спасена благодарение на ентусиасти в Западна Европа и Северна Америка, които продължават развъждането ѝ извън Русия. Борзая впечатлява с издълженото си тяло, тесния силует и изключителната си скорост. Първоначално е селектиран да преследва вълци, лисици и зайци на открити пространства, което го превръща в една от най-бързите породи кучета. Въпреки ловния си инстинкт, у дома той е изненадващо спокоен, тих и ненатрапчив. Обикновено създава силна връзка със своето семейство, но често остава резервиран към непознати.

Снимка: iStock

Тази порода има нужда от ежедневни разходки и възможност да тича на безопасно оградено място. Заради силния си инстинкт за преследване не е препоръчително да бъде пускана свободно на открито. Борзоите обикновено са здрави кучета, но както повечето едри породи могат да бъдат предразположени към стомашно превъртане и някои сърдечни заболявания. С правилни грижи те са изключително елегантни, интелигентни и предани спътници.

Снимка: iStock

• Ирландски вълкодав

Височина:

Мъжки: 86–90 см
Женски: 72–84 см

Ирландският вълкодав е не само една от най-високите, но и една от най-древните породи кучета в света. Смята се, че произхожда от кръстосването на едри кучета от Британските острови с бързи хрътки от Близкия изток, които били ценна стока по древните търговски маршрути. Още преди римляните да достигнат Ирландия, тези гигантски ловни кучета вече били добре познати на местното население. Историческите сведения разказват, че през 391 година римският консул получил седем ирландски вълкодава като подарък – кучета, които предизвикали истинско възхищение сред жителите на Рим.

Снимка: iStock

Първоначално породата е използвана за лов на едър дивеч, включително вече изчезналия ирландски лос, чиито рога достигали впечатляващи размери. По-късно вълкодавите се специализират в преследването и унищожаването на вълци, откъдето идва и съвременното им име. След изчезването на вълците в Ирландия през XVIII век необходимостта от тези кучета намалява и породата почти изчезва. През XIX век капитан Джордж Огъстъс Греъм посвещава живота си на възстановяването ѝ чрез внимателна селекция и събиране на останалите представители.

Снимка: iStock

Въпреки страховития си размер Ирландският вълкодав е известен със своя кротък и благ характер. Той е търпелив, дружелюбен и силно привързан към семейството си. Рядко проявява агресия без причина и често е определян като истински „нежен гигант“. Има нужда от простор, умерени ежедневни упражнения и качествена храна, за да поддържа доброто си здраве. Както при повечето гигантски породи, продължителността на живота му е сравнително кратка, а породата е предразположена към сърдечни заболявания, костни проблеми и стомашно превъртане. Въпреки това ирландският вълкодав остава една от най-величествените, благородни и впечатляващи породи кучета, съчетаваща внушителна сила с изключително мек характер.

Снимка: iStock

• Испански мастиф

Височина:

Мъжки: минимум 77 см (няма официална горна граница)
Женски: минимум 72 см (няма официална горна граница)

Испанският мастиф е една от най-древните и внушителни породи кучета в Европа. Смята се, че предците му са били доведени на Иберийския полуостров от финикийците и гърците още преди римското завоевание. Първите писмени сведения за тези величествени кучета се срещат в произведенията на римския поет Вергилий около 30 г. сл. Хр. В поемата си „Георгики“ той описва мастифите като изключително надеждни пазители, които защитават стадата от хищници и крадци.

Снимка: iStock

Истинският разцвет на породата настъпва през Средновековието, когато овцевъдството се превръща в един от основните отрасли на испанската икономика. Всяка година милиони овце изминавали огромни разстояния между южните и северните части на страната, придружавани от десетки хиляди овчари. За защитата на тези стада били необходими силни, смели и независими кучета. Често на всеки сто овце се падал по един испански мастиф, готов да се изправи срещу вълци и други хищници. Представете си впечатляващата гледка – безкрайни стада, хиляди овчари и стотици гигантски мастифи, охраняващи целия керван.

Днес Испанският мастиф продължава да впечатлява със своята сила и спокойствие. Въпреки огромните си размери той е уравновесен, търпелив и силно привързан към своето семейство. По природа е независим и уверен, но не проявява агресия без причина. Когато обаче усети заплаха, без колебание застава между опасността и хората или животните, които защитава.

Снимка: iStock

Породата има нужда от простор, редовно движение и последователно възпитание още от ранна възраст. Както при повечето гигантски кучета, съществува повишен риск от дисплазия на тазобедрените стави, стомашно превъртане и други заболявания, характерни за едрите породи. При правилни грижи испанският мастиф е спокоен, верен и изключително надежден пазач, който впечатлява както с размерите си, така и с благородния си характер.

Снимка: iStock

• Пиренейски мастиф

Височина

Мъжки: минимум 77 см (няма официална горна граница)
Женски: минимум 72 см (няма официална горна граница)

Пиренейският мастиф е величествено овчарско куче, чийто произход се губи в древността. Смята се, че породата произлиза от едрите молоски кучета, донесени на Иберийския полуостров от финикийците преди около 3000 години. Благодарение на географската изолация на Пиренейските планини тези кучета постепенно се развиват самостоятелно, което води до появата на няколко различни породи, сред които Испанският мастиф, Пиренейското планинско куче и Пиренейският мастиф.

Снимка: iStock

В продължение на векове пиренейският мастиф е незаменим помощник на овчарите в северна Испания. Основната му задача била да защитава стадата от вълци, мечки и други хищници, които били широко разпространени в планинските райони. Благодарение на внушителния си размер, мощна физика и безстрашен характер тези кучета успявали да отблъснат дори значително по-опасни противници. През 30-те и 40-те години на XX век породата преживява тежък период. Изчезването на големите хищници, развитието на железопътния транспорт, Испанската гражданска война, Втората световна война и недостигът на храна правят отглеждането на толкова едри кучета трудно и скъпо.

Снимка: iStock

Популацията на Пиренейския мастиф намалява драстично и породата е на крачка от изчезването. За щастие през 70-те години, когато вълците започват отново да се появяват в района на Арагон, интересът към тези впечатляващи пазачи се възражда и започва възстановяване на породата. Днес Пиренейският мастиф е известен със своя спокоен, добродушен и уравновесен характер. Той е изключително привързан към семейството си и проявява невероятно търпение към децата. В същото време остава отличен пазач, който реагира уверено при опасност. Породата се нуждае от простор, качествено хранене и редовни ветеринарни грижи, тъй като е предразположена към някои ставни и сърдечни заболявания. Това е истински нежен гигант, съчетаващ внушителна сила с изключително мек темперамент.

Снимка: iStock

• Английски мастиф

Височина

Мъжки: минимум 76 см (няма официална горна граница)
Женски: минимум 70 см (няма официална горна граница)

Английският мастиф е една от най-древните и най-масивните породи кучета в света. Кучета от мастифен тип са били познати още в Древен Египет, Гърция, Рим, Китай и Тибет, а британската разновидност има история, простираща се назад в продължение на хилядолетия. Когато Юлий Цезар нахлува във Великобритания през 55 г. пр.н.е., той остава впечатлен от огромните кучета, които се сражават редом с местните племена срещу римските легиони. Смелостта и силата им толкова го впечатляват, че част от тях са отведени в Рим, където участват в гладиаторски зрелища и битки с диви животни.

Снимка: iStock

През Средновековието английският мастиф намира ново приложение като ловец на едър дивеч, пазач на замъци и имения и защитник на стопанствата. Известният английски писател Джефри Чосър описва тези кучета като „големи колкото вол“, което добре илюстрира внушителните им размери. Освен че са сред най-високите кучета, английските мастифи са и сред най-тежките – някои мъжки достигат тегло над 100 килограма, което ги прави една от най-масивните официално признати породи в света.

Снимка: iStock

Въпреки страховитата си външност Английският мастиф е известен с кроткия си и уравновесен темперамент. Той е лоялен към семейството си, търпелив с децата и обикновено спокоен в домашна обстановка. Не лае без причина и рядко проявява агресия, но когато усети заплаха, защитният му инстинкт се проявява незабавно. Поради огромните си размери породата се нуждае от просторен дом, качествена храна и внимателно контролирано физическо натоварване, особено през периода на растеж. Английските мастифи са предразположени към дисплазия, сърдечни заболявания и стомашно превъртане, поради което профилактиката е от голямо значение. Днес те са ценени не само като отлични пазачи, но и като спокойни семейни кучета, които впечатляват с благородното си излъчване и огромното си сърце.

Снимка: iStock

Бележка: Турският мастиф (Аксарай Малаклъ) често се споменава сред най-високите кучета в света и някои мъжки достигат височина до 97 см. Въпреки това породата все още не е официално призната от Международната киноложка федерация (FCI) и Американския киноложки клуб (AKC), поради което обикновено не присъства в подобни класации.