Ирландски вълкодав

История

Един от признатите гиганти в кучешкия свят, Вълкодавът заема лидерското място сред породите, произлизащи от Ирландия. Смята се, че негови предци са кучетата на келтите, както и някои от най-старите догообразни четириноги, развъждани на oстрова. 

Заради внушителния си външен вид, Ирландският вълкодав е герой на много легенди и митове, а в следствие на непоколебимата му смелост изображението на тези кучета дори краси доспехите на ирландските войни в миналото. През XIX век породата почти изчезва, като според едно от преданията причина за това е изключителната злоба и настървеност на представителите й. Възраждането на Въкодава започва през 1860 година, а стандартът на породата е установен през 1897 година.

Външен вид

Голямо величествено куче с леки и енергични движения и горда осанка. На височина тези кучета могат да достигнат внушителните 88-90 см, а теглото им най-често е между 50-55 кг. Ирландският вълкодав носи главата си величествено повдигната, а опашката е насочена към земята, леко извита в края. Муцуната е издължена, челюстите – масивни, с големи и здрави зъби. Очите са тъмни, ушите – малки, носят се назад, подобно на Грейхаунда. Шията е дълга и мускулеста, гърбът и крайниците – издължени и силни. Козината е груба и твърда, покрива изцяло главата, тялото и крайниците. Особено дълга е над очите и по долната челюст. Допускат се различни цветове, сред които най-често сив, червеникав, черен, бял, както и всеки цвят, характерен за шотландския Диърхаунд.

Характер

Противно на големите си размери и репутация на „страшно“ куче, Ирландският вълкодав е мил, нежен и интелигентен приятел на семейството си. Отличава се със спокоен, уравновесен нрав, дори и на моменти да изглежда леко флегматичен, той винаги е нащрек, готов да защити стопанина си. Тези кучета съзряват бавно, така че той си остава по-дълго кутре по душа, игриво и весело, макар на височина вече да прилича на „малко пони“. Бдителен пазач, той никога няма да прояви агресия пръв, за това ранната социализация е особено важна, за да изгради темперамент на дружелюбно и приятелски настроено към други кучета и хора животно. 

Обучението на Ирландския вълкодав е удоволствие както за кучето, така и за стопанина му. Представителите на породата са много схватливи, така че е добре възпитанието да започне още от най-ранна възраст – след третия месец, съчетано с първите разходки навън. Поради силно доминантния си характер, Вълкодава може да се опита да се налага по време на тренировките, за това е необходимо да проявите постоянство, твърдост и настоятелност при изпълнение на командите. 

Физическата сила и наказания са абсолютно противопоказни и най-често имат точно обратния ефект – кучето се „обижда“ и категорично отказва да се подчинява. Грубото отношение и стресова среда на живот като цяло могат да повлияят много негативно на поведението на Ирландския вълкодав, той може да изпадне в депресия или да стане по-агресивен от обикновено. Най-важните команди, на които трябва да го научите са свързани с това да ви слуша по време на разходки навън, за да избегнете възможни инциденти.

Здраве

Ирландският вълкодав е предразположен към дисплазия на тазобедрената става, както и от възможност за усукване на капачката на коляното. Може да страда от проблеми със стомаха, котаракта и ентропион – обръщане на клепача, което най-често води до непоправимо увреждане на роговицата и може да доведе до слепота. Тези гиганти могат да развият и хипотиреоидизъм, както и кардиомиопатия – заболяване на сърцето.

Грижа

Макар да не е сред най-енергичните кучета, Ирландският вълкодав трябва да бъде ангажиран физически всеки ден, дори ако живее в апартамент. Поне час активност, съчетана с различни игри – през цялото време е желателно кучето да е на повод, за да се избегнат инциденти с по-малки животни. Можете да го пуснете да потича навън свободно, само в заградени за целта пространства, в гората или в планината.

Козината на тези кучета има нужда от специални грижи, включващи ежедневно разресване, за да не се сплъстява. За целта е препоръчително да намерите специална гумена ръкавица, която се продава в зоомагазините и чието предназначение е да отстрани мъртвите косъмчета.

„Брадата“ и „мустаците“ на кучето също имат нужда от редовно почистване, тъй като по тях се натрупват нечистотии и остатъци от храна. Редовно проверявайте ушите и очите на любимеца си, за да предотвратите възможни инфекции. Добре е поне веднъж годишно да го заведете на фризьор, който да почисти и оформи козината му спрямо стандарта на породата. Ноктите на тези кучета растат накриво, така че ако не успеят да ги „затъпят“ с тичане, задължително заведете четириногия си приятел на ветеринар, който да свърши тази работа.

Хранене

Въпреки че е голямо куче, препоръчва се да храните Ирландския вълкодав по два пъти на ден, за да избегнете заложените му проблеми със стомаха. Балансираното меню, богато на витамини, минерали и хранителни вещества е особено важно за доброто развитие и външен вид на любимеца ви. Тези кучета имат нужда от добавка на калций към основната им диета така че консултирайте се ветеринар по какъв начин и как да му го давате. Можете да храните Въкодава с кучешка храна – суха или от консерва, а от натуралните продукти наблегнете на месо, най-вече телешко, говеждо, пилешко и немазно свинско. Добавяйте в паничката на кучето и сварен ориз, попарени овесени ядки, твърдо сварени яйца, кокали – но без пилешки тръбни. Не се препоръчва да му давате сладко, пържено и солени, салами и сухи колбаси, бобови култури и пушени меса.

Деца и домашни любимци

Макар да се разбира добре с деца, поради големите си размери Ирландският вълкодав е непохватен и би могъл да ги нарани при игра. За това не се препоръчва да се оставя насаме с най-малките членове на домакинството. При правилна ранна социализация ще се разбира с други кучета, ако не бъде отгледан с тях обаче, котките и по-малките домашни животни си оставят са Вълкодава само плячка.