Ирландски вълкодав

История

Един от признатите гиганти в кучешкия свят, Вълкодавът заема лидерското място сред породите, произлизащи от Ирландия. Смята се, че негови предци са кучетата на келтите, както и някои от най-старите догообразни четириноги, развъждани на oстрова. 

Заради внушителния си външен вид, Ирландският вълкодав е герой на много легенди и митове, а в следствие на непоколебимата му смелост изображението на тези кучета дори краси доспехите на ирландските войни в миналото. През XIX век породата почти изчезва, като според едно от преданията причина за това е изключителната злоба и настървеност на представителите й. Възраждането на Въкодава започва през 1860 година, а стандартът на породата е установен през 1897 година. Днес това е една от трите най-известни ирландски породи, познати и обичани по целия свят. 

Снимка: iStock

Външен вид

Голямо величествено куче с леки и енергични движения и горда осанка. На височина тези кучета могат да достигнат внушителните 88-90 см, а теглото им най-често е между 50-55 кг. Ирландският вълкодав носи главата си величествено повдигната, а опашката е насочена към земята, леко извита в края. Муцуната е издължена, челюстите – масивни, с големи и здрави зъби. Очите са тъмни, ушите – малки, носят се назад, подобно на Грейхаунда. Шията е дълга и мускулеста, гърбът и крайниците – издължени и силни. Козината е груба и твърда, покрива изцяло главата, тялото и крайниците. Особено дълга е над очите и по долната челюст. Допускат се различни цветове, сред които най-често сив, червеникав, черен, бял, както и всеки цвят, характерен за шотландския Диърхаунд.

Характер

Противно на големите си размери и репутация на „страшно“ куче, Ирландският вълкодав е мил, нежен и интелигентен приятел на семейството си. Отличава се със спокоен, уравновесен нрав, дори и на моменти да изглежда леко флегматичен, той винаги е нащрек, готов да защити стопанина си. Тези кучета съзряват бавно, така че той си остава по-дълго кутре по душа, игриво и весело, макар на височина вече да прилича на „малко пони“. Бдителен пазач, той никога няма да прояви агресия пръв, за това ранната социализация е особено важна, за да изгради темперамент на дружелюбно и приятелски настроено към други кучета и хора животно. 

Обучението на Ирландския вълкодав е удоволствие както за кучето, така и за стопанина му. Представителите на породата са много схватливи, така че е добре възпитанието да започне още от най-ранна възраст – след третия месец, съчетано с първите разходки навън. Поради силно доминантния си характер, Вълкодава може да се опита да се налага по време на тренировките, за това е необходимо да проявите постоянство, твърдост и настоятелност при изпълнение на командите. 

Физическата сила и наказания са абсолютно противопоказни и най-често имат точно обратния ефект – кучето се „обижда“ и категорично отказва да се подчинява. Грубото отношение и стресова среда на живот като цяло могат да повлияят много негативно на поведението на Ирландския вълкодав, той може да изпадне в депресия или да стане по-агресивен от обикновено. Най-важните команди, на които трябва да го научите са свързани с това да ви слуша по време на разходки навън, за да избегнете възможни инциденти.

Снимка: iStock

Здраве

Ирландският вълкодав е предразположен към дисплазия на тазобедрената става, както и от възможност за усукване на капачката на коляното. Може да страда от проблеми със стомаха, котаракта и ентропион – обръщане на клепача, което най-често води до непоправимо увреждане на роговицата и може да доведе до слепота. Тези гиганти могат да развият и хипотиреоидизъм, както и кардиомиопатия – заболяване на сърцето.

Грижа

Макар да не е сред най-енергичните кучета, Ирландският вълкодав трябва да бъде ангажиран физически всеки ден, дори ако живее в апартамент. Поне час активност, съчетана с различни игри – през цялото време е желателно кучето да е на повод, за да се избегнат инциденти с по-малки животни. Можете да го пуснете да потича навън свободно, само в заградени за целта пространства, в гората или в планината.

Козината на тези кучета има нужда от специални грижи, включващи ежедневно разресване, за да не се сплъстява. За целта е препоръчително да намерите специална гумена ръкавица, която се продава в зоомагазините и чието предназначение е да отстрани мъртвите косъмчета.

„Брадата“ и „мустаците“ на кучето също имат нужда от редовно почистване, тъй като по тях се натрупват нечистотии и остатъци от храна. Редовно проверявайте ушите и очите на любимеца си, за да предотвратите възможни инфекции. Добре е поне веднъж годишно да го заведете на фризьор, който да почисти и оформи козината му спрямо стандарта на породата. Ноктите на тези кучета растат накриво, така че ако не успеят да ги „затъпят“ с тичане, задължително заведете четириногия си приятел на ветеринар, който да свърши тази работа.

Снимка: iStock

Хранене

Въпреки че е голямо куче, препоръчва се да храните Ирландския вълкодав по два пъти на ден, за да избегнете заложените му проблеми със стомаха. Балансираното меню, богато на витамини, минерали и хранителни вещества е особено важно за доброто развитие и външен вид на любимеца ви. Тези кучета имат нужда от добавка на калций към основната им диета така че консултирайте се ветеринар по какъв начин и как да му го давате. Можете да храните Въкодава с кучешка храна – суха или от консерва, а от натуралните продукти наблегнете на месо, най-вече телешко, говеждо, пилешко и немазно свинско. Добавяйте в паничката на кучето и сварен ориз, попарени овесени ядки, твърдо сварени яйца, кокали – но без пилешки тръбни. Не се препоръчва да му давате сладко, пържено и солени, салами и сухи колбаси, бобови култури и пушени меса.

Деца и домашни любимци

Макар да се разбира добре с деца, поради големите си размери Ирландският вълкодав е непохватен и би могъл да ги нарани при игра. За това не се препоръчва да се оставя насаме с най-малките членове на домакинството. При правилна ранна социализация ще се разбира с други кучета, ако не бъде отгледан с тях обаче, котките и по-малките домашни животни си оставят са Вълкодава само плячка.

Снимка: iStock

Интересни факти за Ирландските вълкодави, които трябва да знаете

Ирландският вълкодав безспорно е порода, която заслужава допълнително внимание. Внушителни кучета с интригуваща история и уникални черти, те са един от символите на Ирландия, наред с арфата, келтския кръст и трилистната детелина. 

Едва ли ще ви се случи да видите Ирландски вълкодав всеки ден – тези кучета са доста редки. Но бъдете сигурни, че дори една среща ще ви остави очаровани и ще закопнеете да научите повече! За да ви заинтригуваме още повече, предлагаме ви няколко интересни факти за тези забележителни кучета. 

• Това е най-високата от всички породи кучета

Първото нещо, което грабва погледа и няма кака да пренебрегнете при тази порода, е височината. Ирландският вълкодав е най-високата от всички породи кучета, категоризирани от Американския киноложки клуб. 

Само си представете, на 18-месечна възраст, според стандарта на породата, мъжките вълкодави се очаква да са високи най-малко 80 см в рамото и с тегло от поне 54 кг, докато женските трябва да са поне 76 см и да тежат около 47 кг.

Обучението на тези кучета е важно, освен ако нямате нищо против да бъдете влачени по улицата, докато отчаяно се опитвате да се хванете за близкото дърво или електрически стълб, за да спрете! Важно е да отбележим, че въпреки големия си размер, Ирландските вълкодави не са предназначени да бъдат яздени от деца като поните, нито да теглят колички. Ставите и гърбовете им не са създадени за подобно натоварване. 

Снимка: iStock

• Ловци на вълци

Както подсказва името им, Ирландските вълкодави са порода, селективно развъждана за лов на вълци. Любопитен факт е, че козината около врата на тези четириноги е по-дебела и гъста, за да ги предпази от ухапвания. А кожухчетата им като цяло са с груб горен слой за защита от времето, терена и с мек, пухкав подкосъм – за допълнителна топлина. 

• История на бойни кучета

Ирландските вълкодави са били използвани и като бойни кучета. Макар да ни е трудно да си го представим, тези четириноги са били ценени заради своята свирепост и храброст в битка. В онези години основната задача на вълкодавите била да свалят хора от коне или колесници.

Със скоростта на хрътка и силата на мастиф, не е изненадващо, че вълкодавите са се справяли отлично със задачата, като успешно са сваляли напълно брониран рицар от седлото на коня.  Въпреки това, в днешно време те не изглеждат като „свирепи“, особено когато си дремват сладко на дивана. Като цяло вълкодавите не се славят като най-добрите пазачи, най-вече поради слабите си териториални инстинкти. И все пак, самият им размер често е достатъчен, за да възпре потенциални натрапници. 

• Нежни гиганти

Въпреки внушителния си външен вид и история на ловни кучета, Ирландските вълкодави имат репутацията на нежни гиганти. Да, под тези рошави вежди и космато тяло се крият очи със сладко, нежно изражение и златно сърце. И действително, от Американския киноложки клуб описват Ирландските вълкодави като „спокойни, привързани и нежни кучета“.

Снимка: iStock

• Силни инстинкти за преследване

Ирландските вълкодави все пак са хрътки по душа, което означава, че са били отглеждани за преследване на животни с бърза скорост, използвайки острото си зрение. Освен лов на вълци, вълкодавите са преследвали елени, лосове, глигани и вече изчезналия ирландски лос. 

Ако смятате да отворите дома и сърцето си за Ирландски вълкодав, важно е да имате предвид, че те може да са склонни да преследват (и потенциално да нараняват) по-малки животни. Като цяло, Ирландските вълкодави се чувстват добре с котки и други домашни любимци, стига да са отгледани с тях.

• Предразположени са към здравословни проблеми

Гигантските породи кучета са предразположени към някои медицински състояния. Първо, важно е да имате предвид, че това са четириноги, предразположени към бърз растеж. Кученцата се раждат с тегло от половин килограм и достигат удивителните 45 кг още на шест месеца. Твърде бързият растеж натоварва растежните платини при кутретата, които са склонни да се затварят на около 14 месеца. Следователно, добре балансираната диета е от основно значение за забавяне на темпа на растеж.

Определени упражнения също следва да бъдат забранени. Не насърчавайте кучето си да стои на задните си крака. Освен поведенчески проблеми по-късно, това може също да причини натоварване на костите и мускулите, което потенциално да доведе до натоварване. 

Ирландските вълкодави са с дълбоки гърди, което означава, че са предразположени към потенциално животозастрашаващо състояние, известно като подуване на стомаха. Други опасения за здравето са рак на костите (остеосарком), който е отговорен за 1 от 5 смъртни случая, разкъсвания на кръстни връзки, чернодробни кризи и сърдечни проблеми.

Именно поради по-голямото предразположение към рак на костите при Ирландските вълкодави е разумно да отложите стерилизацията или кастрацията, като развъдчиците препоръчват тази интервенция да се случи между 18 и 24-ти месец. 

• Чувствителни са към анестезия

Както при други хрътки като Уипети, Италиански хрътки, Борзая и Афганска хрътка, Ирландските вълкодави метаболизират лекарствата по различен начин, което ги кара да изпитват по-силно страничните ефекти на определени медикаменти. Това прави Ирландските вълкодави по-чувствителни към анестезия и следователно трябва да се прилага в по-ниска доза в сравнение със средното куче. Ето защо е важно да изберете ветеринарен лекар, запознат с чувствителността на тази порода, или да се консултирате със специалист като допълнителна предпазна мярка.

• Имат кратък живот

За съжаление, Ирландските вълкодави имат много кратък живот. Смята се, че живеят от 6 до 8 години. Вижте още 10 от породите кучета с най-кратък живот

Снимка: iStock