9 прости съвета как да живеете с куче, което не харесвате

Снимка: iStock

Н якои хора не харесват кучета. Други не таят особено нежни чувства само към определени четириноги. Ако обаче ви се налага да живеете с домашен любимец, който по една или друга причина не ви допада, има няколко начина да направите ситуацията по поносима. Как? Вижте 9 съвета, селектирани от Dogtime.com.

Разберете и анализирайте чувствата си

Щом четете това, значи може би се намирате в неприятна ситуация и несъмнено имате своите причини да се чувствате така. Преди да предприемете действия относно проблема обаче, първо е необходимо напълно да разберете емоциите си - това ще ви помогне да структурирате план за действие.

Снимка: iStock

Може би вече сте мислили за това преди, но запитайте се отново – защо не харесвате кучето? Поведението му ли ви притеснява? Навиците, държанието или като цяло не сте почитатели на четириногите? Дали се касае за алергия, страх или минала травма? Каквито и да са причините, запишете ги. А след това...

Dogsandcats.bg

Говорете за вашата ситуация

Ако кучето е на съквартирант или на половинката ви, то е важно да бъдете честни за чувствата си. Но се уверете, че го правите спокойно. Освен това избягвайте да звучите обвинително. Изберете правилния момент, когато и вие, и собственикът на кучето сте в нормално състояние. Обяснете чувствата, които изпитвате към животното, бъдете внимателни към думите си и, доколкото е възможно, запазете спокойствие.

Снимка: iStock

Избягвайте да звучите така, сякаш сочите някого с пръст. И помислете за решение, което работи за всички. Например, ако не харесвате кучето за това, че е шумно или унищожава вещи, предложете да го обучавате допълнително или да ограничите достъпа му до някои от помещенията в къщата.

Определете зоните, до които кучето да има достъп

Това е задължително и се прави в повечето домакинства, тъй като учи кучето на правила и добри обноски. Във вашия случай – намалява и шансовете да общувате с животното, което не харесвате. Стъпка, която ще направи живота и на двама ви по-малко стресиращ.

Поставянето на физически граници може да се случи по няколко начина. Като начало, определете конкретни зони в дома си, където на кучето да му е забранено да ходи. Що се отнася до споделените пространства – това може да е ограда за кучета или бебешка порта. Правилата трябва да са последователни, за да се избегне объркване на кучето.

Снимка: iStock

Опитайте да го научите на самоконтрол

Няма как да избегнете взаимодействия с кучето? Ако е така, то трябва да знаете, че понякога всичко, от което се нуждае едно четириного, е правилната комбинация от: обучение, упражнения и позитивна подкрепа. Последното означава да използвате награди, за да накарате животното да повтори желано от вас поведение.

Така че, ако не искате кучето да навлиза в личното ви пространство (например), ето един прост трик:

Ако кучето започне да нервничи и търси взаимодействие с вас, направете следното:

Игнорирайте го.

Изправете се или напуснете стаята.

Върнете се и му обърнете внимание само когато спре да лае и седне кротко.

Снимка: iStock

В крайна сметка, важното е да изчакате и да дадете време на кучето, то в крайна сметка или ще се умори, или ще се разсее с нещо друго. А щом това се случи и вниманието му се измести от вас, щедро го възнаградете за спокойното поведение.

Преразпределете натоварването

Ако не можете да се грижите за кучето, не разполагате с времето или емоционалния капацитет да го правите, обсъдете го с останалите членове на домакинството ви. Постарайте се да обясните, че добре, можете да живеете с този домашен любимец, но е важно да се уважават и вашите граници – както физически, така и емоционални. Опитайте се да направите споразумение помежду си, като изберете или кой ще отговаря за основните грижи за кучето или разпределете задачите между всички.

Грижата за куче не е лесна. Това е огромна отговорност. И не всеки е готов за това – това може да включва и вас.

Снимка: iStock

Грижете се и за себе си

Не можете да се насилите да харесате нещо, което не искате, за ден или два. Понякога дори изглежда невъзможно. Или ако не е, реалистично погледнато, отнема време. По време на процеса не забравяйте да се погрижите и за самите себе си. Можете да подобрите хармонията и да намалите нивата на стреса, като опитате:

Медитация

Водене на дневник

Разходки и ежедневни упражнения

Хобита

Излизане с приятели

Снимка: iStock

Освен премахване на стреса, отделянето на време за любимите ви занимания ще ви накара да се почувствате по-добре и по-позитивно настроени към света около себе си. А това включва и намаляване на негативните чувства спрямо кучето, което не харесвате. Да, не е решение на проблема, но кой знае, може да ви помогне да видите четириногото в по-добра светлина.

Фокусирайте се върху добрите му качества

Знаем. Може да бъде по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Но няма да загубите нищо ако опитате. Припомнете си всички неща, които не харесвате у кучето. А след това се опитайте да се съсредоточите върху добрите му качества. Без значение дали са едно или две, просто избройте всичко, за което се сетите. Например, животното е изключително шумно и унищожава всичко, което види. Но то е любящо и предупреждава всички, когато чуе странен шум или усети непознат човек.

Снимка: iStock

Фокусирането върху положителното може да ви помогне да съжителствате с четириногото по-поносимо, повярвайте ни!

Намерете хора, които ви разбират

Можете да потърсите форуми или групи или да помислите да обсъдите ситуацията с някой, който е бил в същото положение като вас. Хубаво е да споделите, но е важно да се чувствате в безопасност, докато го правите. Освен това ще получите известна представа и за това как други хора се справят с този проблем.

Потърсете помощ от експерт

Поведението на кучето ли е причината за вашата неприязън? Ако да, помислете дали да не потърсите помощ от експерт. Можете да се свържете за съвет с ветеринарния лекар на животното, който да ви даде насоки за сертифициран треньор или специалист по кучешко поведение.

Четириногите не се раждат с добри обноски и макар някои от тях да са по-спокойни и нежни по природа, в общия случай те са като деца, които имат нужда някой да ги напътства.