Койкер

История

Историята на Койкера е толкова живописна и интересна, колкото и самият му външен вид. Тези елегантни дребни кучета, с типичните бели, червеникави и черни шарки, съчетани с характерните „обеци“ от дълги черни косми по ушите, имат дълбоки корени в нидерландската култура и история, датиращи още от XVI и XVII век. Името му произлиза от думата „коойкер“, която се свързва с „eendenkooi“ – традиционните холандски капани за диви патици, представляващи изкуствени канали, използвани за улавяне на водоплаващи птици без оръжие. „Койкерхондие“ (Kooikerhondje) са създадени именно за тази цел – да служат като помощници на ловците, които използвали и поддържали тези капани. Кучето е трябвало да привлече вниманието на патиците с махащата си опашка и да ги насочи неусетно към капана, където те да попаднат – без даже да разберат! Това е изключително деликатна работа, за която се изисква не само интелигентност от страна на четириногото, но и доверие между него и собственика му. Фино поведение и нюх – все неща, които Койкерите владеят до съвършенство. 

Снимка: iStock

Първите изображения и споменавания на породата могат да бъдат открити още в холандската живопис от Златния век. Известни художници като Ян Стен и Рембранд ван Рейн често изобразявали кучета, поразително приличащи на днешния Койкер, в своите картини. Тези животни присъстват като част от селските сцени и домашния уют, което потвърждава тяхното широко разпространение в домакинствата по онова време. Породата била ценена не само заради несравнимите си умения при лова на патици, но и заради отличния си темперамент – дружелюбна, вярна и будна, тя била предпочитан спътник на фермери и занаятчии в провинцията.

За съжаление, с настъпването на индустриализацията и промените в начина на живот през XIX и началото на XX век, интересът към традиционните ловни методи намалява, а с него и нуждата от тези специализирани за целта кучета. По това време породата губи своята популярност и дори е застрашена от изчезване. 

До 1939 г. Койкерът вече е почти напълно изчезнал, останал само в спомените на старите ловци и в няколко уединени селски имоти. Именно в този момент се намесва една от най-важните фигури в съвременната история на породата – баронеса Ван Харденбрук. С помощта на един оцелял екземпляр, тя започва активна програма за възстановяване на породата по време на Втората световна война. Баронесата изпратила картички със снимки на търсения тип куче до фермери и ловци в селата, с надеждата да открие останали чистокръвни екземпляри. Успехът ѝ бил забележителен – скоро били открити няколко кучета с нужните характеристики и така започва възстановяването на породата.

През 1942 г. е поставено началото на официалната селекция, а през 1971 г. Койкер е официално призната като порода от Холандския киноложки клуб. Оттам нататък започва постепенно разпространение в Европа и по-късно – в Северна Америка, Япония и Австралия. През 2018 г. породата е призната и от Американския киноложки клуб (AKC), което бележи още един важен етап от международното ѝ утвърждаване. Въпреки това, Койкерът все още се счита за сравнително рядка порода извън родината си.

Снимка: iStock

Външен вид

Холандският шпаньол, както още е известен Койкера, е малко и елегантно куче, напомнящо дребен сетер. На височина мъжките екземпляри достигат до 40 см и тегло от 11 кг. Главата им е пропорционална на тялото, с изпъкнало чело и добре изразен стоп. Ушите са поставени високо, покрити са с дълги, меки косми и висят свободно. Очите са тъмни и изразителни, гръдният кош – добре развит, коремът – прибран, крайниците – мускулести. Опашката е дълга. Козината на Койкера е водоустойчива, дълга и отблъсква мръсотията. Благодарение на това кучето може да ловува в блатисти местности без да се цапа. Тя е умерено дълга и леко вълниста, по-богата по краката, ушите, гърдите, корема и опашката. На цвят е бяла с кафяви или рижави петна.

Характер

Заради мекия си, приветлив характер и отлични ловни качества, Койкера може да бъде едновременно прекрасен компаньон в семейството и незаменим помощник в лова. Нежни, общителни, но и бдителни – те са добри пазачи и ще ви защитават самоотвержено, ако усетят, че сте в опасност. Недоверчиви, резервирани и дори агресивни на моменти към непознати, Койкерите имат нужда от ранна социализация.

Весели, но не шумни и натрапващи се, те са много чувствителни кучета, усещат кога сте в настроение за игри и кога да ви оставят да почивате. Привързват се силно към стопанина и семейството си, за тях е истинско удоволствие да се учат от вас на нови неща! Умни и схватливи, тези кучета ще направят всичко за една ваша похвала или лакомство! Препоръчва се обучението да започне още, докато кучето е малко – след 3-4 месец, като е съчетано с разходки и игри навън. Възможни са прояви на инат при дресурата, тъй като тези четириноги са свикнали сами да взимат решения – в никакъв случай не реагирайте с физическо насилие или наказания.

Здраве

Въпреки че Койкерите са сравнително здрава порода, резултат от внимателна селекция и целенасочено развъждане, те все пак имат своите типични предразположености към определени здравословни проблеми. Добре е потенциалните и настоящи собственици да са информирани за тях, за да могат да осигурят на питомците си най-добрата грижа и превенция.

Един от най-често срещаните здравословни рискове при Койкерите е наследствената патология, свързана с имунната система, известна като Болест на фон Вилебранд - форма на наследствена хемофилия. Това е нарушение на кръвосъсирването, което може да доведе до по-продължително кървене при наранявания, операции или дори при рутинни процедури като подрязване на ноктите. При засегнатите кучета симптомите често са слабо изразени, затова е важно при развъждане да се правят генетични тестове, които да изключват наследственост на гена.

Снимка: iStock

Друг сериозен проблем, който засяга породата, е дегенеративна миелопатия – рядко, но тежко неврологично заболяване, което обикновено се проявява при млади кучета. То засяга гръбначния мозък и води до прогресивна парализа, най-често на задните крайници. За съжаление, за него няма лечение, а засегнатите кучета обикновено трябва да бъдат евтаназирани поради влошаващо се качество на живот. Добрата новина е, че за това заболяванесъществува ДНК тест и отговорните развъдчици внимателно проверяват родителите, за да предотвратят предаването му.

Полиеозния синдром (Polymyositis) също е заболяване, наблюдавано при Койкерите. Това е автоимунно състояние, при което имунната система атакува мускулите, причинявайки болка, слабост, затруднено преглъщане и треперене. Лечението обикновено включва дългосрочна употреба на кортикостероиди и други имунопотискащи лекарства. При ранно откриване състоянието може да се контролира, но изисква постоянен ветеринарен контрол.

Като при много други по-дребни породи, патологии на коленните стави, особено луксация на пателата(изместване на капачката на коляното), също могат да се проявят. Това състояние може да бъде вродено или придобито и да доведе до куцота, болка и промяна в походката. В леки случаи не се изисква операция, но при по-сериозни измествания се препоръчва хирургична интервенция.

Очните заболявания не са чести, но не са изключение. Сред тях се срещат прогресивна атрофия на ретината (PRA), катаракта и различни дегенеративни процеси, които могат да доведат до загуба на зрението. Отново, тук превенцията чрез селективно развъждане и редовни прегледи при ветеринарен офталмолог са от ключово значение.

Друг здравословен проблем, който напоследък привлича внимание при породата, е епилепсията. Макар да се среща сравнително рядко, съществуват случаи на идиопатична епилепсия – състояние, при което кучето получава пристъпи без видима медицинска причина. То може да се контролира с медикаменти, но изисква постоянен мониторинг и адаптиране на дозировката от ветеринарен невролог.

Не на последно място, някои Койкери са предразположени към хранителни алергии и чувствителност към определени протеини, което може да се прояви под формата на кожни проблеми, сърбежи или стомашно-чревни неразположения. В тези случаи подходяща диета, избягване на алергени и добавки за поддържане на здрава кожа и козина са част от дългосрочното решение.

Снимка: iStock

Грижа

Койкер може да се адаптира добре както за живот на село, в къща с двор, така и в апартамент. Важно е да му се осигурят достатъчна физическа активност и внимание. Добре е разходките да са поне две на ден, като са съчетани с игри и възможност кучето да потича малко на воля. Силно развитите ловни инстинкти на Койкера налагат в градски условия да го водите само на повод, за негова безопасност и ваше спокойствие!

Козината на тези четириноги не се нуждае от често разресване, къпането повече от 3-4 пъти годишно също не е препоръчително, защото може да увреди структурата на косъма. Редовно проверявайте ушите и очите на любимеца си, за да предотвратите възпаления и инфекции.

Хранене

Непретенциозни към храната, Койкерите с радост похапват както кучешка храна, суха или от консерва - висококачествена, така и натурално приготвена от вас. Важно е менюто на любимеца ви да е максимално богато на хранителни вещества, витамини и минерали, за да може да се поддържа мускулатурата и добрият му външен вид. Можете да му давате меса – телешко, пилешко, пуешко, дивеч и заешко, както и техните субпродукти, нискомаслена извара, твърдо сварени яйца, обезкостена риба и зеленчуци. Въздържайте се от солени, мазни, тестени, пикантни храни, мазни меса и пилешки тръбни кокали.

Деца и домашни любимци

Холандският шпаньол се разбира добре с деца от всички възрасти, ведрият му, дружелюбен нрав го прави перфектен семеен приятел. С други домашни животни и кучета съжителства добре, като най-добре е да са израснали заедно. Непознати котки и дребни животинки обаче, Койкерът приема за потенциална плячка.