Лабрадудел

История

Това куче представлява кръстоска между Лабрадор ретривър и Стандартен пудел. Породата се появява в Австралия и е дело на Уоли Конрон, който работи в Кралската асоциация за кучета-водачи. Смята се, че тези животни са много подходящи и за хора, които са алергични към кучешка козина.

Съчетавайки качествата на две изключително популярни и интелигентни породи, това куче би било надежден спътник и приятен компаньон. В родината си, Нова Зеландия и Хавай Лабрадуделите се използват главно като кучета – водачи.

Външен вид

Тялото на Лабрадудела е малко по-тежко, отколкото на Стандартния пудел, муцуната – малко по-тясна, отколкото на Лабрадора. Мъжките представители на породата достигат височина до 65 см и тегло от около 35 кг, женските са малко по-дребни – 30 см и 60 кг. Главата на тези кучета е широка, с добре изразени задочни дъги и умерен стоп. Очите са заоблени и големи, ушите – поставени на нивото на очите и висят, плътно прилепнали към главата. Носът е голям и квадратен, черен на цвят. Опашката е поставена ниско, леко извита надолу. Козината е дълга около 10-15 см, със структура, подобна на тази на ангорската коза. Тя може да е подобна на тази на Пудела, вълнообразна като на Лабрадора или смесица от двата.

Характер

Лабрадуделът е интелигентно куче, с весел нрав, любвеобилно и игриво, то силно се привързва към стопанина си. Пълно с енергия, то е спокоен и верен спътник, който ще е до вас винаги и навсякъде. Дружелюбно по природа, това куче не е подходящо за пазач, макар че буйната му радост, съчетана с подскачане, когато се звънне на вратата, могат да се тълкуват като вид аларма! 

Лабрадуделите се разбират добре с други кучета, така че ранната социализация би ги направила истински щастливи. Водете ги със себе си в оживени паркове и кучешки градинки, където могат да играят на воля! Любопитно и с приятен нрав, можете да сте спокойни, че това четириного никога няма да прояви каквато и да е било агресия към непознати.

Лабрадуделите са много чувствителни кучета и усещат всяка промяна на настроението на собственика си. Именно за това при обучение на кучето в никакъв случай не трябва да се използва физическо насилие или наказания, не е желателно дори да повишавате тон. С грубо отношение можете да засегнете кучето, чиято единствена цел е да ви угоди. Заложете на похвали и лакомства – резултатът е гарантиран!

Здраве

Лабрадуделите често страдат от тазобедрена дисплазия, очни проблеми, сред които атрофия на ретината, ушни инфекции. Някои от представителите на породата развиват Болест на Адисон.

Грижа

Лабрадудел е куче, което се адаптира добре както в апартамент, така и в къща с двор. За него най-важно е да получава достатъчно внимание от страна на стопанина си, то не е придирчиво и бързо се нагажда според ситуацията. Необходима му е достатъчно физическа активност, за да изразходва енергията си. Две разходки, съчетани с много игри, възможност да се социализира с други кучета и да потича на воля – това е раят за един Лабрадудел! Тези четириноги много обичат да плуват, така че излети и пътешествия около различни водоеми искрено биха ги зарадвали. 

Козината им не изисква специални грижи, достатъчно е да я почиствате с влажна кърпа след разходка и да я разресвате на 2-3 дни с по-рядък гребен. Веднъж месечно можете леко да я подрязвате – ако не сте сигурни как и с колко, по-добре в началото водете любимеца си на фризьор, за да видите каква точно трябва да е подстирижката му. Редовно проверявайте ушите и очите, за да предотвратите възможни инфекции. 

Хранене

Лабрадудела не е претенциозен към храната и с радост ще хапне почти всичко. Най-добре е менюто му да е високо протеиново, защото това е много активно куче. Освен кучешката, натурална или от консерва, можете да му давате различни нетлъсти меса и субпродукти, без свинско или овнешко, твърдо сварени яйца, извара, кисело мляко, различни зеленчуци – сурови или готвени, варен ориз, елда или попарени овесени ядки. Не се препоръчват солени и мазни храни, тръбни кокали, прясно мляко, различни пушени риби и меса.

Деца и домашни любимци

Лабрадудел е куче, което смята себе си за член на семейството. То е силно провързано към всички в дома, а децата са му слабост. Особено ако са малко по-големи (6-7 годишни) – тогава е най-щастлив и може да играе с тях по цял ден. С други кучета, котки и домашни животни съжителства без проблем.