Мекокосмест пшеничен териер

История

Мекокосместият пшеничен териер е една от гордостите на Ирландия, известен в страната от над 200 години. Негови предци участвали и в създаването на други породи териери, като Ирландският териер и Керибул териера. 

Тези четириноги са използвани за охрана, събиране на стада с овце и говеда, както и за лов. Заради чудесните си работни качества, съчетани с добър характер и атрактивен външен вид, тези кучета бързо се разпространили в цяла Европа, стигнали и до САЩ. Стандартът на породата е утвърден през 1937 година.

Външен вид

Средно високо куче с компактно и здраво тяло. Мъжките представители на породата достигат до 50 см височина и 20-25 кг, женските са малко по-дребни – 48 см и 16 кг. Муцуната е издължена, ушите – изправени, с леко клепнали напред връхчета, очите – с овална форма, тъмни на цвят, обикновено не се виждат заради кичурите козина. Гръдният кош е добре развит, опашката може да се купира, ако не се – стои завита над гърба. Козината е с цвят пшеница, откъдето идва и името му. Тя е мека, леко вълниста или права.

Характер

Игриви, обичливи, самоуверени и горди, Пшеничните териери се привързват силно към стопанина си и се нуждаят от постоянното му внимание. Не са подходящи за хора, които нямат достатъчно време за занимания с любимеца си – постоянното човешко отсъствие би повлияло негативно на веселия нрав на тези кучета. Лаят рядко, най-вече, за да ви предупредят за приближаващи гости. Към непознати са прекалено дружелюбни, за да бъдат истински добри пазачи. Ранната социализация е много важна, за да свикнат от малки с други кучета, шумове и картини. 

Обучението е добре да започне още след третия месец на кутрето, като тренировките не трябва да са твърде продължителни, за да не се отегчи или разконцентрира. Необходимо е да бъдете твърди и последователни, защото тези кучета не се поддават толкова лесно на дресура. Шансове за успех има единствено чрез поощрения и похвала – ако използвате физическо насилие или наказания, рискувате да отблъснете животното и то категорично да откаже да ви слуша занапред.

Здраве

Мекокосместият пшеничен териер най-често има проблеми с бъбреците, различни видове хранителни алергии, рязка загуба на протеини и тегло.

Грижа

Като истински териери те са активни кучета, които имат нужда от много движение, за да изразходват енергията си. Ако не се измори „качествено‘, това четириного е склонно да развие деструктивно поведение, като от скука или неудовлетворение може да започне да прави бели вкъщи. Ако го отглеждате в двор, задължително го прибирайте вътре за през нощта, а ако е в апартамент – две дълги разходки дневно са задължителни.

Козината на тези териери има нужда от ежедневни грижи, за да изглежда кучето в най-добрия си възможен вид. Освен честото разресване е необходимо да подстригвате любимеца си според стандарта – най-добре е да го водите на грумър, ако прецените, че не можете да се справите сами. 

Козината на муцуната трябва да е по-къса, а по тялото и крайниците – в различна дължина, за да оформи красиви прави линии. Добре е „брадата“ на муцуната да изпъква. Къпането да е веднъж на 2-3 месеца, със специален шампоан (консултирайте се с вашия ветеринар). Редовно проверявайте очите и ушите, за да предотвратите възникване на инфекции.

Хранене

Поради специфичните здравословни проблеми, свързани с бъбреците при тези териери, добре е да не се хранят само със суха кучешка храна. Различните му алергии могат да се обострят или да развие нови, за това не се препоръчва да му се дават колбаси, които съдържат соя. Най-добре е да му купувате висококачествена кучешка храна, премиум клас, под формата на консерви или пастети. Разнообразявайте менюто му с натурални продукти сред които пилешко, агнешко, телешко и заешко месо, както и техните субпродукти. Добре е в диетата на кучето да присъстват и различни зеленчуци и плодове, твърдо сварени яйца, извара и попарени овесени ядки. Въздържайте се от пилешки тръбни кокали, свинско месо, пушена риба, сладко, тестено и пържено.

Деца и домашни любимци

Тези кучета съзряват бавно и през по-голямата част от живота си са „деца“. За това и се погаждат чудесно с най-малките членове на семейството ви. Имат търпение и спокойствие в запас, като са чудесни приятели в игрите на по-големите.  

Макар че в природата на териерите не е заложено да се разбират особено добре с други четириноги, Мекокосместият пшеничен съжителства добре не само с кучета, но и с котки. Най-добре е обаче, ако са израснали заедно. С други по-малки животни не е добра идея да го оставяте сам – в очите му те не са нищо повече от плячка.