Мекокосмест пшеничен териер

История

Мекокосместият пшеничен териер е една от гордостите на Ирландия, известен в страната от над 200 години. Негови предци участвали и в създаването на други породи териери, като Ирландският териер и Кери блу териера. И трите териера са били развъждани, за да бъдат универсални селскостопански кучета. Тези четириноги са използвани за охрана, събиране на стада с овце и говеда, както и за лов. Заради чудесните си работни качества, съчетани с добър характер и атрактивен външен вид, тези кучета бързо се разпространили в цяла Европа, стигнали и до САЩ. 

Днешните Пшенични териери все още пазят ловния си инстинкт, както и защитната жилка, когато става въпрос за семейството и имуществото им. Ирландският киноложки клуб за първи път признава породата през 1937 г. А Пшеничните териери си проправят път до Съединените щати през 40-те години на миналия век. Американският киноложки клуб не признава породата до 1973 г.

Снимка: iStock

Мекокосместите пшенични териери се отличават с жизнерадостен, екстровертен темперамент. Те са известни с това, че сякаш винаги са в добро настроение, подскачат и дават целувки, обикновено са любящи и отдадени на стопаните си. Въпреки че могат да бъдат добри семейни домашни любимци, те може би не са най-подходящият избор за съжителство с възрастни хора или много малки деца, въпреки че са добре възпитани с подходящото обучение и социализация.

Тези кучета не обичат да бъдат оставяни сами вкъщи за дълго време, така че не са идеални за тези, които са на работа по цял ден. Когато са сами и отегчени, те могат да проявяват нежелано поведение, да станат разрушителни или да лаят продължително. 

Външен вид

Средно високо куче с компактно и здраво тяло. Мъжките представители на породата достигат до 50 см височина и 20-25 кг, женските са малко по-дребни – 48 см и 16 кг. Муцуната е издължена, ушите – изправени, с леко клепнали напред връхчета, очите – с овална форма, тъмни на цвят, обикновено не се виждат заради кичурите козина. Гръдният кош е добре развит, опашката може да се купира, ако не се – стои завита над гърба. Козината е с цвят пшеница, откъдето идва и името му. Тя е мека, леко вълниста или права.

Характер

Игриви, обичливи, самоуверени и горди, Пшеничните териери се привързват силно към стопанина си и се нуждаят от постоянното му внимание. Не са подходящи за хора, които нямат достатъчно време за занимания с любимеца си – постоянното човешко отсъствие би повлияло негативно на веселия нрав на тези кучета. Лаят рядко, най-вече, за да ви предупредят за приближаващи гости. Към непознати са прекалено дружелюбни, за да бъдат истински добри пазачи. Ранната социализация е много важна, за да свикнат от малки с други кучета, шумове и картини. 

Обучението е добре да започне още след третия месец на кутрето, като тренировките не трябва да са твърде продължителни, за да не се отегчи или разконцентрира. Необходимо е да бъдете твърди и последователни, защото тези кучета не се поддават толкова лесно на дресура. Шансове за успех има единствено чрез поощрения и похвала – ако използвате физическо насилие или наказания, рискувате да отблъснете животното и то категорично да откаже да ви слуша занапред.

Снимка: iStock

Здраве

Мекокосместият пшеничен териер обикновено е здрава порода с типична продължителност на живота от 12–14 години. Но както всички четириноги, и те са предразположени към развитие на различни здравословни проблеми, за които бъдещите собственици трябва да са нясно. 

• Болест на Адисон

Болестта на Адисон е състояние, при което надбъбречните жлези не произвеждат достатъчно глюкокортикоидни стероиди (кортизол) и/или минералкортикоидни стероиди (алдостерон). 

Тъй като в началото това състояние почти няма симптоми, то може да бъде трудно доловимо. Признаците му включват:

• Летаргия
• Намален апетит
• Диария
• Повръщане
• Дехидратация
• Слабост

Кучетата с тези симптоми трябва незабавно да бъдат прегледани от ветеринарен лекар. В случаи на изключително ниски надбъбречни хормони, тези симптоми могат да доведат до адисонова криза, при която кучето колабира. За кучета с това състояние обикновено е необходимо дългосрочно наблюдение и лечение. 

• Бъбречна дисплазия

Бъбречната дисплазия е наследствено заболяване, наблюдавано при няколко породи кучета, включително Мекокосместия пшеничен териер. При това състояние бъбреците се развиват анормално в утробата и бъбречната функция бързо се влошава. Симптомите включват повишена жажда, често уриниране, намален апетит, бавен растеж и евентуално бъбречна недостатъчност.

Кръвни изследвания и коремна ултразвукова диагностика могат да сочат към тази диагноза. Въпреки това, за окончателната диагноза ще е необходима биопсия. Няма лечение за бъбречна дисплазия, но поддържащото лечение може да удължи качеството и продължителността на живота на кучето. Тъй като това е наследствено състояние, кучетата с бъбречна дисплазия не трябва да се развъждат.

Снимка: iStock

• Протеин губеща ентеропатия - чревна загуба на белтъци

Ентеропатията е състояние, при което се губи протеин в стомашно-чревната система. Това заболяване често е съпроводено с диария, а понякога със загуба на тегло и повръщане. Загубата на протеини през стомашно-чревния тракт води до спад в количеството протеини в кръвта, което може да доведе до натрупване на течности в гърдите и корема или до оток. При Мекокосместите пшенични териери има наследствена форма на това заболяване, която може да прогресира и дори да бъде фатална.

• Хипотиреоидизъм

Хипотиреоидизмът е състояние, което причинява намалена активност на щитовидната жлеза. Тъй като щитовидната жлеза контролира метаболизма, ако животното страда от хипотиреоидизъм, тялото или атакува собствените си жлези, или жлезата се замества с мазнини.

Признаците на хипотиреоидизъм при кучета включват наддаване на тегло, летаргия, чуплива козина и кожни инфекции. Хипотиреоидизмът се диагностицира чрез кръвни изследвания и се лекува с доживотен прием на лекарства за заместване на тиреоидните хормони.

Грижа

Като истински териери те са активни кучета, които имат нужда от много движение, за да изразходват енергията си. Ако не се измори „качествено‘, това четириного е склонно да развие деструктивно поведение, като от скука или неудовлетворение може да започне да прави бели вкъщи. Ако го отглеждате в двор, задължително го прибирайте вътре за през нощта, а ако е в апартамент – две дълги разходки дневно са задължителни.

Козината на тези териери има нужда от ежедневни грижи, за да изглежда кучето в най-добрия си възможен вид. Освен честото разресване е необходимо да подстригвате любимеца си според стандарта – най-добре е да го водите на грумър, ако прецените, че не можете да се справите сами. 

Козината на муцуната трябва да е по-къса, а по тялото и крайниците – в различна дължина, за да оформи красиви прави линии. Добре е „брадата“ на муцуната да изпъква. Къпането да е веднъж на 2-3 месеца, със специален шампоан (консултирайте се с вашия ветеринар). Редовно проверявайте очите и ушите, за да предотвратите възникване на инфекции.

Снимка: iStock

Хранене

Поради специфичните здравословни проблеми, свързани с бъбреците при тези териери, добре е да не се хранят само със суха кучешка храна. Различните му алергии могат да се обострят или да развие нови, за това не се препоръчва да му се дават колбаси, които съдържат соя. Най-добре е да му купувате висококачествена кучешка храна, премиум клас, под формата на консерви или пастети. Разнообразявайте менюто му с натурални продукти сред които пилешко, агнешко, телешко и заешко месо, както и техните субпродукти. Добре е в диетата на кучето да присъстват и различни зеленчуци и плодове, твърдо сварени яйца, извара и попарени овесени ядки. Въздържайте се от пилешки тръбни кокали, свинско месо, пушена риба, сладко, тестено и пържено.

Деца и домашни любимци

Тези кучета съзряват бавно и през по-голямата част от живота си са „деца“. За това и се погаждат чудесно с най-малките членове на семейството ви. Имат търпение и спокойствие в запас, като са чудесни приятели в игрите на по-големите.  

Макар че в природата на териерите не е заложено да се разбират особено добре с други четириноги, Мекокосместият пшеничен съжителства добре не само с кучета, но и с котки. Най-добре е обаче, ако са израснали заедно. С други по-малки животни не е добра идея да го оставяте сам – в очите му те не са нищо повече от плячка.