Аляски Клий Кай

История

Аляският Клий Кай е известен още като „Малкото Хъски“. Това е така, защото много наподобява Сибирското хъски, но е една идея по-дребен, което го прави подходящ домашен любимец за всички любители на тази красива порода, които обаче страдат от липса на място за отглеждането й.

Произходът на тези пухкави четириноги ни отвежда то хладната и далечна Аляска, където през 1970 година селекционерката Линда Спърлин решава да създаде куче, което да е универсална версия на Хъски. В създаването на Аляския Клий Кай участват Аляски Маламут, Сибирско Хъски, Шпиц, Шиперке, Лайка и Американско ескимоско куче. Породата официално е представена през 1989 година, а през 1995-та е официално призната от Американския клуб на кучетата от редки породи. 

Външен вид

Макар на пръв поглед да прилича на Хъски, Аляския Клий Кай има някои съществени разлики с тази порода. Освен размера, ушите на Клик Кай-я са по-големи, муцуната му не е толкова заострена. Като цветова гама можете да го срещнете както с чисто бяла козина, така и с двуцветна: черно-бяла, сиво-бяла и червеникаво бяла. Очите са с бадемовидна форма, най-често кафяви, сини или кехлебарени на цвят. Възможно е и да са различни. Опашката е пухкава и завита на кръг над гръбнака. 

Характер

Аляският Клий Кай е изключително любвеобилно куче, което се привързва силно към семейството си. Интересна черта на  характера на породата е, че четириногото не понася да е само или далеч от стопанина си. То буквално “страда” и се чувства изоставено дори и само за 15 мин далеч от “своя човек”. Аляският Клий Кай изразява радостта си, като издава звуци, приличащи на нещо средно между пеене и виене, което го прави изключително забавна и атрактивна порода.

Здраве

Породата няма генетично заложени заболявания, нито специфични проблеми с очите или ушите. Единственият установен до момента здравословен проблем е преяждането – така че, внимавайте за количеството храна, което давате на любимеца си. 

Грижи

Кучетата от тази порода са изключително чистоплътни и сами „се грижат“ за външния си вид. Именно поради това не са необходими специални усилия от ваша страна, дори се препоръчва да не къпете кучето по-често от 2-3 пъти в годината. Клий Кай-ят няма нужда и от специални дрехи през зимата. Е, ако температурата падне под минус 20 – тогава можете да му сложите палто! 

Породата е подходяща както за апартамент, така и за къща с двор, но не се препоръчва да оставяте кучето да спи само навън през нощта. Добре е да подсилите оградата на двора си с камъни, защото кучетата имат склонност да копаят отдолу в опит да излязат навън. 

Aляския Клий Кай е много енергично куче, добронамерено и винаги готово да поиграе със стопанина си. Нуждае се от достатъчно разходки и внимание от страна на собственика си, за да е истински щастливо! Обучението е най-добре да започне още след третия месец. Кучето е изключително схватливо, запомня с лекота множество команди, послушно е и стриктно ще изпълни всичко, което искате от него. По време на тренировките е добре да „поощрявате“ любимеца си с малки награди при добре изпълнени команди. 

Хранене

Кучетата от тази порода не са никак претенциозни на хранене и с еднакво удоволствие си похапват както косервирана храна, пастети и гранули, така и натурална такава. Въпреки това не се препоръчва да им давате свинско и свински субпродукти, тъй като им идва прекалено мазно. Да се избягва и овнешкото, а да се набляга на телешко, пуешко, пилешко, заешко и дивеч. Избягвайте да гощавате кученцето си с пилешки и пуешки тръбни кокали, тъй като могат да предизвикат разкъсване на червата. 

Деца и други домашни животни

Клий Кай-ят се разбира чудесно с деца, към непознати обаче е недоверчив и подозрителен. Съжителства добре с други домашни любимци като кучета и котки, като за това спомага ранната социализация.