Американски фоксхаунд

История

Предците на тази порода са група работни гончета, внесени в Америка през 1650 година от Робърт Брук и отглеждани от наследниците му в продължение на близо три века. 

В последствие породата претърпява две кръстоски – с английски фоксхаунди, внесени от Глостърския ловен клуб, както и с френски гончета от типа на керибийгъла от Ирландия. В резултат се получило едно много бързо и издръжливо на преследване на лисици гонче, работещо преди всичко по топла диря. Породата е стандартизирана през 1981 година.

Външен вид

Американският фоксхаунд е стройно и високо куче, с дълга глава и големи очи, тъмнокафяви или лешникови на цвят. Мъжките предтавители на породата достигат до 64 см височина, женските – до 61 см. Теглото им е между 29 -34 кг. Ушите са дълги и клепнали, челюстите са силни, носът – черен. Тялото е хармонично развито и мускулесто, опашката – покрита с къса козина, следва линията на гръбнака. Козината е средно дълга, права, достатъчно твърда и лъскава. Най-често срещан е трицветният тип козина – с кафяви, бели и черни петна.

Характер

Американският фоксхаунд се е използвал главно за лов на лисици и диви свине. Тези кучета имат изключително остро обоняние, което прави необходимостта от дълги разходки, абсолютно наложителна. Не се препоръчва да бъде извеждан без каишка, защото ловният му инстинкт ще го накара да “преследва” различни миризми и малки животни, абсолютно глух за виковете на стопаните си. Освен продължителните разходки, фоксхаундите се нуждаят от игри и интелектуално стимулиране, за да се чувства във форма. 

Тези кучета обичат да играят със собствениците си, както и да изпълняват различни “задачи”, поставени им от вас. За това е важно да установите йерархия с кучето си, още докато е съвсем малко. Така ще спечелите доверието му и ще засилите връзката с любимеца си. Въпреки че по принцип сравнително лесно се поддават на дресировка, фоксхаундите са много независими и често могат да покажат инат при научаването на дадени команди. Важно е в никакъв случай да не проявявате агресия в процеса на тренировки, поощренията са за предпочитане и биха имали далеч по-добър ефект при тези кучета. 

Градският живот може да е доста разсейващ за представителите на тази порода, заради многото си шумове и миризми. Фоксхаундите са известни със своята гласовитост, като лаят им често може да звучи като вой или дори като нещо като песен. Най-щастливи биха се чувствали, ако живеят в къща с двор.

Здраве

Тъй като е ловно куче, Американският фоксхаунд няма заложени в селекцията си генетични заболявания. Сравнително здрави, те могат да страдат от тазобедрена дисплазия, заболявания на очите и ушите. Сред често срещаните проблеми при тази порода е наднорменото тегло, тъй като представителите й се славят с пословичен апетит. Не се препоръчва кучетата от тази порода да се движат активно ако преди това са хапнали обилно – това може да доведе до превъртане на стомаха. А това може да бъде фатално за животното. 

Грижа

Като представител на ловните породи гончета, Американския фоксхаунд се нуждае от значително количество енергия, игри и разходки. Често отглеждан в глудница, той е свикнал по цял ден да е навън, така че най-щастлив би се чувствал със стопани, привърженици на активния начин на живот. Излети, походи и разходки на нови места – това е мечтата на всяко куче, представител на тази порода!

Тъй като има сравнително къса козина, фоксхаундът има нужда да бъде разресван едва 2-3 пъти седмично. Не се препоръчва прекалено често къпане, 3-4 пъти в годината е съвсем достатъчно. 

Хранене

Американския фоксхаунд обича да си похапва и не е претенциозен към храната. За да е максимално богато и разнообразно менюто му, можете да редувате или смесвате кучешка суха храна с натурална. Като всяко активно куче, фоксхаундът има нужда от добра храна, за да поддържа мускулатурата си в тонус. Ако прецените за необходимо, не се колебайте да добавите минерали и витамини към менюто му, които смятате, че са дефицит. 

От месата – препоръчват се пилешко, пуешко, телешко, дивеч, както и субпродуктите им. Избягвайте свинското и овчето месо, тъй като са доста мазни. Добре е редовно да давате на любимеца си да гризе различни кокали и хрущяли, без пилешки тръбни, за да поддържа зъбната си хигиена. Забранени са пушените и осолени меса, рибата, пикантни и пържени храни.

Деца и домашни любимци

Американският фоксхаунд е пръв приятел на децата. Дори можете да видите снимки, на които малчугани се учат да ходят, придържайки се за гърба на кучетата. Търпеливи и внимателни, те се спогаждат добре и с други кучета, както и с домашни животни като котки, например. 

Към непознати обаче, фоксхаундът е доста недоверчив, отнася се с подозрение и дори е склонен да прояви агресия, ако сметне, че семейството му е заплашено. Ранната социализация е особено важна за тези кучета.