Американски фоксхаунд

История

Предците на тази порода са група работни гончета, внесени в Америка през 1650 година от Робърт Брук и отглеждани от наследниците му в продължение на близо три века. В последствие породата претърпява две кръстоски – с английски фоксхаунди, внесени от Глостърския ловен клуб, както и с френски гончета от типа на керибийгъла от Ирландия. В резултат се получило едно много бързо и издръжливо на преследване на лисици гонче, работещо преди всичко по топла диря. Породата е стандартизирана през 1981 година.

Американските фоксхаунди са поне донякъде задължени на Джордж Вашингтон за съществуването си. Смята се, че Вашингтон е бил експерт по развъждането на тези кучета, като за да получи породата, която познаваме днес, той е кръстосал различни кучета от Англия, Франция и САЩ. Така се създават Американските фоксхаунди, които днес са и официалното куче на щата Вирджиния.

Снимка: iStock

Външен вид

Американският фоксхаунд е стройно и високо куче, с дълга глава и големи очи, тъмнокафяви или лешникови на цвят. Мъжките предтавители на породата достигат до 64 см височина, женските – до 61 см. Теглото им е между 29 -34 кг. Ушите са дълги и клепнали, челюстите са силни, носът – черен. Тялото е хармонично развито и мускулесто, опашката – покрита с къса козина, следва линията на гръбнака. Козината е средно дълга, права, достатъчно твърда и лъскава. Най-често срещан е трицветният тип козина – с кафяви, бели и черни петна.

Характер

Американският фоксхаунд се е използвал главно за лов на лисици и диви свине. Тези кучета имат изключително остро обоняние, което прави необходимостта от дълги разходки, абсолютно наложителна. Не се препоръчва да бъде извеждан без каишка, защото ловният му инстинкт ще го накара да “преследва” различни миризми и малки животни, абсолютно глух за виковете на стопаните си. Освен продължителните разходки, фоксхаундите се нуждаят от игри и интелектуално стимулиране, за да се чувства във форма. 

Тези кучета обичат да играят със собствениците си, както и да изпълняват различни “задачи”, поставени им от вас. За това е важно да установите йерархия с кучето си, още докато е съвсем малко. Така ще спечелите доверието му и ще засилите връзката с любимеца си. Въпреки че по принцип сравнително лесно се поддават на дресировка, фоксхаундите са много независими и често могат да покажат инат при научаването на дадени команди. Важно е в никакъв случай да не проявявате агресия в процеса на тренировки, поощренията са за предпочитане и биха имали далеч по-добър ефект при тези кучета. 

Снимка: iStock

Градският живот може да е доста разсейващ за представителите на тази порода, заради многото си шумове и миризми. Фоксхаундите са известни със своята гласовитост, като лаят им често може да звучи като вой или дори като нещо като песен. Най-щастливи биха се чувствали, ако живеят в къща с двор.

Здраве

Тъй като е ловно куче, Американският фоксхаунд няма заложени в селекцията си генетични заболявания. Сравнително здрави, те могат да страдат от тазобедрена дисплазия, заболявания на очите и ушите. Сред често срещаните проблеми при тази порода е наднорменото тегло, тъй като представителите й се славят с пословичен апетит. Не се препоръчва кучетата от тази порода да се движат активно ако преди това са хапнали обилно – това може да доведе до превъртане на стомаха. А това може да бъде фатално за животното. 

Тъй като е ловно куче, Американският фоксхаунд няма заложени в селекцията си генетични заболявания. Сравнително здрави, те могат да страдат от тазобедрена дисплазия, заболявания на очите и ушите. Сред често срещаните проблеми при тази порода е наднорменото тегло, тъй като представителите й се славят с пословичен апетит. Не се препоръчва фоксхаундите да се движат активно ако преди това са хапнали обилно – това може да доведе до превъртане на стомаха. А това може да бъде фатално за животното. 

• Дисплазия на тазобедрената става

Дисплазията на тазобедрената става е състояние, при което тазобедрената става не се развива правилно, което води до разхлабването й. В последствие се развива дегенеративно ставно заболяване (остероартрит). Леките случаи се лекуват с интервенции като физиотерапия и противовъзпалителни лекарства, но тежките  може да изискват операция.

Честите признаци на дисплазия на тазобедрената става включват:

• Куцане
• Нежелание за ставане или скачане
• Преместване на тежестта върху предните крака
• Загуба на мускулна маса в задните крака
• Болка в тазобедрената става
• Походка, тип „подскачане на заек“

Снимка: iStock

• Тромбоцитопатия

Тромбоцитопатията е нарушение на кръвосъсирването, при което тромбоцитите на кучето (клетъчни фрагменти, които помагат за образуването на съсиреци) не са достатъчно здрави, за да изпълняват функцията си. 

Признаците на тромбоцитопатия при кучета включват:

• Кървене от носа
• Кървене на венците или венците
• Малки синини под кожата
• Кръв в урината или изпражненията
• Прекомерно кървене от порязвания или рани
• Ушни инфекции

Дългите уши на Американския фоксхаунд са предразположени към инфекции. Попитайте вашия ветеринарен лекар как и колко често трябва да почиствате ушите на кучето си – важно е да ги поддържате чисти и сухи, за да предотвратите възможните възпаления. 

Грижа

Въпреки славната си история и факта, че Американските фоксхаунди са признати от Американския киноложки клуб през 1886 г., днес породата е доста рядко срещана. Но това, че не можете да ги видите всеки ден на разходка в близкия парк не е индикация за тяхната стойност като семейни кучета. Нещо повече – фоксхаундите могат да съжителстват в хармония както с деца, така и с други домашни любимци. И все пак, породата не е подходяща за всеки дом.

Американските фоксхаунди са развъждани за специфична работа и някои от характеристиките, които ги правят идеални за лов, са по-малко търсени или желани в домашни условия. Например, тези кучета имат огромни запаси от енергия, които трябва да бъдат насочени към подходящи дейности. Бъдещите стопани на фоксхаунди трябва да имат възможност да им осигурят поне час или два интензивни упражнения на ден. Често отглеждани в глудница, тези кучета са свикнали по цял ден да са навън, така че най-щастливи биха се чувствали със стопани, привърженици на активния начин на живот. Излети, походи и разходки на нови места – това е мечтата на всяко куче, представител на тази порода!

Снимка: iStock

И докато Американските фоксхаунди обикновено се радват на компанията на други животни, вроденият им ловен инстинкт означава, че е необходимо повишено внимание, когато ги запознавате с по-малки домашни любимци, включително котки. Това означава също, че те винаги трябва да са на повод при разходки в града.

Друга забележителна черта, наследство от ловните дни на Американския фоксхаунд е неговият буен лай, с който съобщава на своя човек, че е по следите на потенциална плячка по време на лов. Въпреки че ранното и продължително обучение може да помогне за ограничаване на силното джафкане на тези четириноги, вероятно е добре съседите ви да са достатъчно далеч, за да не се притесняват от малко лай. 

Както бихте очаквали за куче, отглеждано за работа на открито, Американският фоксхаунд не се нуждае от особени груминг грижи. Гладката му, средно дълга козина е достатъчно здрава, за да предпази кожата му, докато тича и скача по неравен терен и обикновено не се нуждае от често четкане – веднъж седмично е достатъчно, за да се поддържа тя чиста и здрава. Винаги проверявайте обстойно домашния си любимец за кърлежи и ожулвания след приключения на открито. Къпането обикновено не е необходимо, освен ако носът на кучето ви не го е отвел до някоя кална локва. Тъй като Американските фоксхаунди са склонни към ушни инфекции, посетете ветеринарния си лекар, ако забележите признаци на инфекция (зачервяване, миризма, болка, сърбеж).

Хранене

Американския фоксхаунд обича да си похапва и не е претенциозен към храната. За да е максимално богато и разнообразно менюто му, можете да редувате или смесвате кучешка суха храна с натурална. Като всяко активно куче, фоксхаундът има нужда от добра храна, за да поддържа мускулатурата си в тонус. Ако прецените за необходимо, не се колебайте да добавите минерали и витамини към менюто му, които смятате, че са дефицит. 

От месата – препоръчват се пилешко, пуешко, телешко, дивеч, както и субпродуктите им. Избягвайте свинското и овчето месо, тъй като са доста мазни. Добре е редовно да давате на любимеца си да гризе различни кокали и хрущяли, без пилешки тръбни, за да поддържа зъбната си хигиена. Забранени са пушените и осолени меса, рибата, пикантни и пържени храни.

Деца и домашни любимци

Американският фоксхаунд е пръв приятел на децата. Дори можете да видите снимки, на които малчугани се учат да ходят, придържайки се за гърба на кучетата. Търпеливи и внимателни, те се спогаждат добре и с други кучета, както и с домашни животни като котки, например. 

Снимка: iStock

Към непознати обаче, фоксхаундът е доста недоверчив, отнася се с подозрение и дори е склонен да прояви агресия, ако сметне, че семейството му е заплашено. Ранната социализация е особено важна за тези кучета.

Често задавани въпроси за Американския фоксхаунд

• Американският фоксхаунд добро семейно куче ли е?

Американските фоксхаунди могат да бъдат чудесно мили и предани семейни кучета, стига да попаднат на точните собственици. Тези енергични ловни хрътки се нуждаят от поне час упражнения на ден и много компания.

• Лаят ли много Американските фоксхаунди?

Американските фоксхаунди са много гласовити кучета. Освен че лаят и вият, те са известни и със специфичният звук, който лаят им има. Той може да бъде по-нисък или по-дълбок, силно напомнящ вой и се разпространява на по-голямо разстояние. 

Снимка: iStock

• Рядка порода ли е Американският фоксхаунд?

Към днешна дата е истинска рядкост да срещнете Американският фоксхаунд. Породата постоянно се нарежда на дъното на класацията за популярност на Американския киноложки клуб.