Кламбър Шпаньол

История

Кламбър е една от най-интересните и по-малко познати породи шпаньоли с аристократичен произход и богато минало. Кламбърите са и най-едрите шпаньоли, както и една от най-старите британсски ловни породи. Макар че днес се срещат сравнително рядко, тези кучета имат впечатляваща история, обвита в благороднически легенди, ловни традиции и кралски покровителства. От френски аристократи до английски крале – Кламбърът винаги е бил куче със специален статут.

Истинският произход на Кламбър шпаньола все още е предмет на догадки и дискусии сред кинолозите. Най-разпространената теория го свързва с Франция от XVIII век. Според популярната история, херцогът дьо Ноай – френски благородник, прехвърля своите любими кучета в Англия преди Френската революция, за да ги предпази от очакваните политически сътресения в страната. Там те попадат в имението Кламбър парк в Нотингамшир – резиденция на херцога на Нюкасъл, където породата бива доразвита. Именно от това място идва и името ѝ – Кламбър шпаньол. Някои историци обаче смятат, че тази история не отговаря на истината и че Кламбърът е чисто британска разработка, вдъхновена от други породи като Басет хрътка, Английски сетер, Съсекс шпаньол и изчезналите френски шпаньоли. 

Снимка: iStock

През XIX век Кламбър шпаньолът става изключително популярен сред британските кралски особи и висшата аристокрация. Самият крал Едуард VII (докато още е бил принц на Уелс) отглежда Кламбъри в имението Сандрингам. Неговият син – крал Джордж V – също поддържа развъждането на породата. Благодарение на тези кралски симпатии, Кламбърът се превръща в символ на престиж и стил.

За разлика от по-енергичните си „братовчеди“, като Кокера или Спрингер шпаньола, Кламбърът е спокоен, уравновесен и методичен в ловуването. Това го прави предпочитан партньор за лов на фазан и яребица в гъсти гористи терени, където не се изисква скорост, а упоритост и отлично обоняние. Кламбърите са впечатлявали и със своята мощна конструкция – тежкикучета, с дълбоки гърди, голяма глава и къси крака, които им позволяват да се движат тихо и уверено дори през най-големите гъсталаци. Тази комбинация от сила и деликатност в поведението ги прави уникални сред шпаньолите. Кламбър шпаньолът е една от първите породи, които се появяват на киноложки изложби във Великобритания. Участва в първото голямо изложение в Бирмингам през 1859 г., а след това се радва на широка популярност и през късния XIX век.

След Първата и особено след Втората световна война, породата претърпява сериозен спад в числеността. Това се дължи както на икономическите трудности, така и на промяната в начина на живот – все по-малко хора ловуват активно, а тежките, поддържащи се трудно породи стават по-малко предпочитани. През втората половина на XX век се полагат усилия за съживяване на породата – както в Англия, така и в САЩ, където тя е пренесена още през 1800-те. Днес Кламбър шпаньолът е признат от всички големи киноложки организации, включително FCI, Британският и Американският киноложки клуб.

Снимка: iStock

В днешно време Кламбър шпаньолът е рядка порода – както в Европа, така и в Северна Америка. В Англия годишно се раждат едва няколко десетки кученца, а породата редовно попада в списъците на застрашени местни породи. Това обаче не е поради липса на качества – Кламбърите са обичани заради своя спокоен темперамент, силна привързаност към семейството, деликатност с децата и мек характер.

Днес собствениците често избират породата не за лов, а като спокоен домашен компаньон – куче, което обича уют, кратки разходки и не особено шумна компания. 

Външен вид

Кламбър шпаньолът е дълго и тежко куче, с дълбок гръден кош, прави къси, но мощни крайници и масивни кости. Мъжките представители на породата достигат до 51 см височина и тегло от 39 кг. Главата на тези кучета е голяма и тежка – наследство от кръстоските с Алпийски шпаньоли. Муцуната е масивна, очите – с овална форма, кафяви или кехлебарени на цвят. Дългите клепачи над тях стоят леко провиснали, което им придава постоянно тъжен ви. Ушите са клепнали и дълги, покрити с вълниста и мека козина. Тялото е едро и набито, крайниците – мускулести. Опашката е леко провиснала, с дълги косми по края си. Козината на Кламбъра е къса, права и гладка, със структура, която я прави устойчива на климатичните промени, на гърдите образува красиво „аристократично“ жабо. На цвят е бяла с кафяви пръски.

Характер

Красиви ловни кучета, Кламбърите са много лоялни и любвеобилни към семейството си. Спокойни и уравновесени компаньони вкъщи, те рядко лаят, но винаги ще намерят начин да ви предупредят ако някой приближава. Характерът им може да е както крайно дружелюбен, така и доста резервиран. Някои представители на породата са доста независими и пакостливи от малки, като могат да развият дори „хулиганско поведение“, ако не им покажете лидерските си позиции навреме. 

Бъдете твърди, но никога груби, защото всяка проява на агресия може да има ответна реакция от страна на Кламбъра. Ако не бъдат обучени добре, тези шпаньоли се „специализират“ в различни бели, сред които ровене в боклука, кражба на храна от масата или хладилника, могат да задигнат дори храна от ръката ви! 

Снимка: iStock

С похвали и поощрения можете да постигнете напредък в дресурата на тези шпаньоли, но са ви необходими постоянство и търпение. Помнете, че по природа те се поддават трудно на обучение и всяка команда, която запомнят, е напредък!

Здраве

Като цяло Кламбърите са здрави кучета, които живеят средно между 10 и 12 години. Както всички породи обаче, и те са предразположени към определени наследствени и специфични за породата здравословни проблеми, които изискват внимателно наблюдение и редовни ветеринарни грижи. Познаването на тези медицински състояния е ключово за всеки бъдещ или настоящ стопанин, за да може да осигури навременна помощ и профилактика на питомеца си.

• Дисплазия на тазобедрената и лакътната става

Едно от най-често срещаните състояния при Кламбър шпаньолите е тазобедрената дисплазия – генетично обусловена деформация на тазобедрената става, която води до болка, скованост и намалена подвижност. Това заболяване често се развива бавно и може да остане незабелязано в ранните етапи, особено при по-пасивни кучета. Нелекуваната дисплазия може да доведе до артрит и сериозни двигателни затруднения. Освен тазобедрената, също се наблюдава и лакътна дисплазия, макар и по-рядко, но с подобни симптоми. Редовните ортопедични прегледи и поддържане на здравословно тегло са основни фактори за контрол на състоянието.

• Очни заболявания

Очите на Кламбър шпаньолите са нежни и податливи на различни заболявания. Едно от най-често срещаните от тях е ентропиум – състояние, при което клепачите се извиват навътре и миглите дразнят роговицата. Това причинява болка, възпаление, сълзене и може да доведе до язви или дори слепота, ако не се лекува. 

Понякога при Кламбърите се наблюдава и ектропиум – обратното състояние, при което клепачите са отпуснати и се извръщат навън, излагайки вътрешната част на окото на външни дразнители. Рутинните очни прегледи и наблюдение за зачервяване или сълзене са препоръчителни, особено след разходки в гъсти тревисти места.

Снимка: iStock

• Интервертебрална дискова болест 

Поради дългото си тяло и къси крака, Кламбър шпаньолите са изложени на риск от проблеми с гръбначните дискове, особено в по-напреднала възраст. Това е състояние, при което един или повече междупрешленни дискове се разместват или увреждат, предизвиквайки болка, слабост в задните крайници, а в тежки случаи – парализа. Скачането, изкачването на стълби или затлъстяването увеличават риска. Важно е стопаните да поддържат кучето в добра физическа форма и да избягват дейности, които натоварват гръбнака.

• Ушни инфекции

Като типичен шпаньол с дълги и плътни уши, Кламбърът е предразположен към хронични ушни инфекции. Ушният канал при тях е дълбок и слабо вентилиран, което създава идеална среда за развитие на бактерии и гъбички. Симптомите включват сърбеж, зачервяване, неприятна миризма и често клатене на главата. Редовното почистване на ушите, особено след къпане или плуване, е абсолютно необходимо за превенция.

• Ектопични мигли и кожни дразнения

Кожата на Кламбъра е мека и чувствителна, а козината му е плътна и задържа влага. Това създава предпоставки за горещи точки, локализирани възпаления на кожата, които могат да се развият бързо. Освен това, някои представители имат ектопични мигли (distichiasis) – допълнителни мигли, растящи от място, което не е обичайно, и които могат да дразнят окото. Това е често срещано при много шпаньоли и може да се наложи корекция чрез малка хирургична процедура.

Снимка: iStock

• Склонност към наднормено тегло

Кламбърите обичат храната. Това, съчетано с умерена активност, ги прави предразположени към затлъстяване – проблем, който може да влоши всички други здравословни състояния, особено ставните и сърдечносъдовите. Контролът на порциите, качествената храна и редовните, макар и неинтензивни, разходки са изключително важни.

Грижа

Кламбърът не е най-енергичното куче. Породата е подходяща за отглеждане в апартамент, тъй като не изисква постоянна физическа активност, нито прекалено голямо пространство. Две разходки, съчетани с игри, които имитират лов и възможност да потича на воля – това е всичко, от което тези шпаньоли се нуждаят! И, разбира се, вие да сте наоколо!

Необходимо е да разресвате козината на любимеца си всеки ден, макар че е доста къса, тя лесно се скубе. Редовно почиствайте ушите и очите, за да предотвратите възможни възпаления и инфекции. Устната хигиена също е важна – свикнете кучето от малко да миете зъбите му, за да намалите натрупването на плака и зъбен камък. Ноктите трябва да се режат редовно, защото кучето не тича достатъчно, за да ги „изпили“ и те могат да започнат да се завиват навътре, причинявайки му болка.

Снимка: iStock

Хранене

Кламбърът, подобно на други свои „родственици“ като Кокера, се слави с пословичния си апетит. Представителите на породата буквално не осъзнават кога са се нахранили, за това ваша задача е да направите менюто им максимално балансирано и в точните количества. Около 40% от дневната дажба трябва да се състои от месо, като можете да ги храните както с кучешка храна – суха или от консерва, така и с натурални продукти. Подходящи са телешкото, пилешкото, агнешкото, дивеч, заешко и техните субпродукти. Добавяйте и различни зеленчуци, сурови или сварени, извара, кисело мляко, твърдо сварени яйца, варени ориз и овесени ядки, обезкостена риба. Не се препоръчва да давате на любимеца си сурови, солени или пушени месо и риба, сладко, тестено и пържено, бобови култури или прясно мляко.

Деца и домашни любимци

Кламбърът се разбира чудесно с деца, независимо дали са вече пораснали, или са по-малки. Търпелив и внимателен, той никога не би проявил каквато и да е било агресия към малчуганите, дори да „издевателстват“ над него като му дърпат ушите и опашката, например. С други кучета, както и с други животни като цяло, тези шпаньоли съжителстват в разбирателство и игри, като най-добрият вариант е ако са израснали заедно.

Снимка: iStock