Португалски пойнтер

История

Историята на Португалския пойнтер е тясно свързана с ловната традиция и културното наследство на Португалия. Произходът на тези четириноги датира още от Средновековието, като се предполага, че прародителите на тези кучета са древни европейски птичари, разпространени в миналото на Иберийския полуостров. През 12-13 век португалските благородници започват да развъждат ловни кучета, подходящи за работа с хищни птици (соколи). Така се появяват и първите Португалски пойнтери – здрави, пъргави и изключително фокусирани кучета със силно изразен ловен инстинкт и умение за локализиране на дивеч. 

С течение на времето породата се усъвършенства и пойнтерите стават все по-добри при лова в гористи и полупланински терени, при разнообразни климатични условия, без да губят контакт със стопанина си. Така през 18 век тези четириноги вече са широко използвани в цялата страна, особено в централните и южни райони. Португалските пойнтери се отличават със силен нюх, издръжливост и способността си за продължителна работа без загуба на концентрация. Популярността им била толкова голяма, че много ловци дори ги предпочитали пред Английските пойнтери, тъй като се адаптирали по-добре към местните условия и били по-лесни за обучение.

Интересен факт е, че в началото тези кучета не били определяни като „пойнтери“, а се споменават с различни местни наименования – „cão de parar“ (буквално: „кучето, което спира“), което описвало характерната стойка на четириногото при откриване на дивеч. Поведение, което силно напомня на Английските пойнтери, които замръзват неподвижно при засичане на потенциална плячка, като с тялото си животното посочва на стопанина си посоката, в която се намира тя.

Снимка: iStock

През 19-ти век породата преминава през труден период, тъй като в Португалия се засилва вносът на чуждестранни ловни кучета, по-конкретно – Английски пойнтери и Сетери, които стават по-предпочитани от местните хора. Така Португалският пойнтер постепенно отстъпва и популацията му значително намалява. Липсата на централизирана развъдна програма и отсъствието на киноложки регистри допълнително затрудняват проследяването и поддържането на породата.

Ситуацията започва да се променя едва в средата на 20-и век, когато група ентусиасти, включително ловци, ветеринари и кинолози, осъзнават необходимостта от възстановяване и официализиране на Португалския пойнтер като национално киноложко богатство. През 1932 г. е създаденпървият стандарт на породата, а през следващите години се полагат основите на целенасочена селекция за запазване на типичните ѝ черти – къса, гъста козина, правилна стойка, изразителна глава с тъжен, но интелигентен поглед, и най-вече – отлични ловни инстинкти. 

Стандартът е променян няколко пъти, но в крайна сметка породата е официално призната от Международната киноложка федерация (FCI) като самостоятелна португалска порода под номер 187 в Група 7 – Пойнтери и сетери.

Днес Португалският пойнтер се счита за една от най-автентичните породи, запазили се през годините до наши дни във възможно най-близка до първоначалния си тип форма. В родината си тези кучета все още са широко използвани за лов на яребици, пъдпъдъци и други дребни птици, особено в южните райони, като Алентежу и Алгарве. Макар извън Португалия да са сравнително непознати и да се срещат рядко, през последните години тези пойнтери започват да привличат вниманието в различни европейски държави, където ловът с кучета все още е популярен. Освен като умело работно куче, Португалският пойнтер се е утвърдил и като лоялен, интелигентен и уравновесен домашен любимец, който се привързва силно към семейството си, но е запазил активната и енергична натура на ловното си минало.

Външен вид

Тялото е добре балансирано, с плавно развити мускули и кости. Мъжките представители достигат до 60 см височина и тегло от 27 кг, женските са по-дребни – височина до 56 см и тегло от 22 кг. Главата е голяма, широка между ушите, муцуната е къса с добре изразен стоп. Ушите са клепнали и високо поставени, а очите – с бадемовидна форма, тъмни на цвят, с жив и интелигентен поглед. Гръдният кош е добре развит. В зависимост от типа на козината се различават късокосмести – с по-къси и гладки косми, и дългокосмести – с по-дълги косми, особено по ушите, шията, задната част на краката, корема и опашката. Оцветяването варира от жълто до кестеняво, монохромно или с бели петна по гърдите.

Характер

Португалският пойнтер е много умно, енергично и любопитно куче, което се привързва силно към семейството си. Към непознати е по-скоро дружелюбно и са много редки случаите, при което са възможни прояви на агресия. Въпреки това можете да сте сигурни, че ще ви предупредят за всичко, което сметнат за потенциална заплаха. 

Ранната социализация е много важна за представителите на породата, както и правилното обучение. Макар че – то е удоволствие за самото куче. Португалският пойнтер, подобно на Английския, е много схватливо и интелигентно животно, което бързо учи нови неща. Добре е да започнете дресурата още след втория, третия месец, като най-голям успех би имало ако е под формата на игра. Поощрявайте ги за добре свършената работа с похвали и лакомства.

Снимка: iStock

Здраве

Португалският пойнтер е доста здрава и издръжлива порода. Въпреки това е възможно да страда от тазобедрена дисплазия, дисплазия на лакетната стават, катаракта, прогресивно оглушаване, атрофия на ретината или артрит.

Грижа

Типично ловно куче, Португалският пойнтер има много енергия в запас. Породата е подходяща за хора, които водят активен начин на живот, спортуват, ходят на лов, разходки и преходи в планини и гори. Цял ден навън, в компанията на стопанина си – това е раят за тези кучета! Най-добре биха се чувствали в къща с двор, но биха могли да се приспособят и към живота в апартамент, стига да им се осигурят достатъчно дълги и изтощаващи разходки. Водете ги, колкото се може по-често с вас на къмпинг, тичайте с тях в парка, хвърляйте им фризби и топка.

Поради своята природна активност (все пак това са кучета, създадени за динамичен начин на живот и дълги часове работа на терен), грижата за Португалските пойнтери започва с осъзнаването, че това не е типично куче, подходящо за кратки разходки из квартала или за хора, които водят по-заседнал начин на живот. Това е порода, чиито представители се чувстват най-добре, когато са заети с нещо, било то лов, обучение, спорт или просто разходка в планината.

Тези пойнтери имат нужда от поне две активни разходки на ден, от 45 минути до час, като в идеалния случай поне едната от тях включва възможност кучето да потича свободно на открито. Благодарение на ловния си произход, тези кучета имат изключително силно развито обоняние и са много издръжливи. За това и дейности като проследяване на миризми, търсене на предмети, ловни симулации, аджилити или послушание са едновременно физическо и умствено предизвикателство за тях.

Най-голямата грешка, която собствениците могат да направят, е да оставят тези кучета да скучаят. Португалският пойнтер е интелигентно, чувствително четириного, което обича общуването – ако не получи достатъчно внимание и симулация, то може да започне да проявява нежелано поведение, включително дъвчене на предмети, копаене, лай и дори опити за бягство. Социализацията също е от ключово значение – още от ранна възраст животното трябва да се запознава с различни хора, животни, места и ситуации, за да се превърне с времето в уравновесен и уверен домашен любимец. 

Що се отнася до груминга и грижата за външния вид, Португалският пойнтер е сравнително непретенциозна порода, но това не означава, че нуждите ѝ трябва да се пренебрегват. Тези кучета имат къса, плътна и гладка козина, която не се сплъстява, но все пак линее целогодишно, малко по-интензивно през пролетта и есента. За да се поддържа тя в оптимално състояние, препоръчва се седмично разресване с мека четка или гумена ръкавица. Така не само ще отстраните мъртвите косъмчета, но и ще стимулиратекръвообращението, като същевременно разнесете естествените мазнини по повърхността на кожата. Това придава блясък и здравина на козината. Къпането трябва да е само при необходимост, обикновено веднъж на 1–2 месеца или ако кучето се е изцапало сериозно по време на разходка. 

Важно е също да обръщате внимание на ушите и очите на вашия пойнтер, особено при кучета, които прекарват много време навън. Ушите трябва да се проверяват редовно за наличие на паразити, натрупване на мръсотия или зачервявания, а при нужда – внимателно да се почистват с продукт, препоръчан от ветеринарния ви лекар. Очите трябва да са чисти и ясни, без секрети – всякакви промени могат да са сигнал за алергия, инфекция или нараняване. Ноктите на Португалския пойнтер обикновено се изтриват естествено при движение, но при нужда трябва да се подрязват внимателно, за да не създават дискомфорт или неправилна походка.

Хранене

Непретенциозни към храната, можете да давате на Португалските пойнтери както кучешка храна, висок клас, суха или от консерви, така и натурални продукти. Добре е около 70% от дневната им дажба да е съставена от месо и протеини. Заложете на пилешко, пуешко, заешко, телешко и дивеч, техните субпродукти, варени ориз, елда и овесени ядки, твърдо сварени яйца и извара. Не се препоръчва да давате на Пойнтера свинско или овнешко месо, солени и мазни храни, тръбни кокали, прясно мляко, пържено или пикантно.

Деца и домашни любимци

Португалският пойнтер се разбира с по-големи деца, с които може да играе по цял ден. Към по-малките е по-скоро резервиран, но никога не би подходил нападателно или с агресия към тях – за него те са част от неговото „стадо“ и той се чувства длъжен да ги пази. Понякога – дори от приятелите им. 

С други кучета, котки и по-малки домашни животи съжителства добре само, ако са израснали заедно.