Пуми

История

Пуми е очарователна порода кучета, която съчетава чаровен външен вид, буден ум и работен дух. Макар да не е сред най-широко разпространените в света, тя печели все повече почитатели благодарение на своята енергия, ярка личност и безкрайна отдаденост към хората. Историята на Пуми е тясно свързана с унгарското животновъдство, а развитието ѝ е пример за това как целенасоченото развъждане и нуждите на конкретен регион оформят определен кучешки тип, който е едновременно практичен и обичан. 

В продължение на години Пуми са използвани основно като овчарски кучета в родната си Унгария. Те се развиват като работни помощници на унгарските пастири, особено в северната и западната част на страната. Това куче е част от групата на трите най-популярни унгарски овчарски породи – заедно с Пули и Муди. Макар и трите да си приличат на външен вид и по функции обаче, Пуми се отличава с по-лека конструкция, по-къси уши (обикновено изправени с извивка напред) и по-висока енергичност. 

Интересното е, че въпреки унгарския си произход, Пуми носи гени от други европейски породи. Около XVII–XVIII век в Унгария започват да се внасят различни типове овчарски кучета от Франция и Германия, включително Немски шпиц, френски и немски овчарки, както и скандинавски четириноги. След кръстоски помежду им, се получава животно със смесени качества, което има здрава мускулатура, къдрава козина и буден темперамент, по който се отличавало от предците си. Така се оформя основата на Пуми.

През вековете Пуми бил ценен най-вече заради способността си да работи с добитък – не само овце, но и свине, кози и дори едър рогат добитък. Неговият темперамент – съчетание от бдителност и гъвкавост – го превръщал в безценен помощник на полето. За разлика от Пули, който е по-спокоен и склонен да събира стадото тихо, Пуми е по-гласовит, по-самостоятелен и обича да обикаля добитъка, често използвайки лай, за да го направлява.

До началото на XX век Пуми не е разглеждан като отделна порода – по-скоро е бил считан за регионален тип или подтип на Пули. Развъдчиците и фермерите от различни райони обаче забелязали, че някои от кучетата имат отличителни черти – изправени уши, по-къса муцуна, по-енергично поведение и различен начин на работа. Така представителите на породата постепенно започнали да се отделят и да се развъждат за стабилизиране на типичните за тях характеристики.

Първите опити за стандартизация започват през 1910-те години. Унгарският зоолог и развъдчик Емил Райтц изиграва важна роля в разграничаването на Пуми от останалите пастирски породи. През 1921 г. е оформен първият официален стандарт на породата. Оттогава започва по-сериозно и организирано развъждане, насочено към утвърждаване на типичната за Пуми структура, поведение и външност. През следващите десетилетия Пуми придобива популярност основно в Унгария и частично в скандинавските страни, където е използван не само като работно куче, но и като компаньон и участник в кучешки спортове.

След Втората световна война породата преминава през труден период – много развъдни линии са изгубени, а броят на кучетата намалява значително. Въпреки това, благодарение на усилията на ентусиазирани унгарски развъдчици, Пуми е спасен от забрава. През 1960-те и 1970-те години започва възраждане на интереса към породата. 

Снимка: iStock

В началото на XXI век Пуми постепенно започва да печели популярност извън пределите на Унгария. Появява се интерес в САЩ, Канада, Великобритания и Австралия. Международната киноложка федерация (FCI) официално признава породата, а през 2016 г. Американският киноложки клуб (AKC) я включва в „Групата на овчарските кучета“.

Днес Пуми е рядка, но набираща популярност порода, подходяща за любителите на активен начин на живот и спорт. Представителите й се представят изключително добре в различни дисциплини като аджилити, послушание, флайбол и пастирство. 

Външен вид

Със своите почти 50 см височина и тегло средно около 15 кг Пуми се причислява към породите със среден размер. Главата му е пропорционална на тялото, здрава, със средно изпъкнал череп. Ушите са полуправи и високо поставени, очите – с кръгла форма, тъмни на цвят. Шията е с нормална дължина, здрава и мускулеста. Гърбът е прав и силен, гърдите – дълбоки, крайниците – фини и мускулести. Козината е умерено дълга, мека и къдрава. Допустими се всички монохромни нюанси с изключение на бяло. Най-често срещана е сребристата разцветка.

Характер

Пуми е много чувствително, интелигентно и дружелюбно куче, което се чувства като част от семейството и е най-щастливо, когато е около вас. По природа това е работно куче, свикнало само да взима решения, недоверчиво към непознати. Пуми не биха се поколебали да проявят агресия, ако сметат, че нещо е заплаха за стопанина им. Това обаче, се случва сравнително рядко – по-скоро те биха ви предупредили със силен лай за приближаваща се заплаха.

Умни и схватливи, тези четириноги бързо учат нови команди и макар да се случва да проявяват инат от време на време, те искрено искат да ви угодят. Не бъдете твърде строги с тях – правилният подход е увереност и твърдост, но съчетани с похвали и лакомства. Физическото насилие и наказания биха имали обратния ефект и могат да откажат кучето от дресурата занапред.

Здраве

Пуми са сравнително здрави кучета. Сред по-честите заболявания, характерни за породата, са тазобедрена дисплазия и дисплазия на лакетната става, различни очни и ушни възпаления, артирити и дерматити.

• Дисплазия на тазобедрената става 

Тазобедрената дисплазия е сред най-честите здравословни проблеми при средноголемите и по-активни породи като Пуми. Това е генетично обусловено състояние, при което ставната кухина и бедрената кост не пасват добре, което води до нестабилност, болка и с времето – артрит. Макар че при Пуми това не е толкова често срещано, колкото при други по-големи породи, рискът остава реален, особено ако животното е с наднормено тегло или сте прекалили с интензивните тренировки в млада възраст. Превенцията включва избор на кученце от отговорен развъдник, където се правят задължителни рентгенови прегледи на родителите. Освен това е важно да се избягва прекомерното натоварване на ставите при подрастващи кучета.

• Пателарна (колянна) луксация

Друг често срещан ортопедичен проблем при Пуми е пателарната луксация – състояние, при което капачката на коляното изскача от нормалната си позиция. Това може да причини временно накуцване, болка или нестабилност на крака. Състоянието може да бъде вродено или придобито в резултат на травма. При по-леки случаи може да не е нужно лечение, но при по-сериозни случаи се налага хирургична корекция. Пателарната луксация също има генетична компонента, така че отново важи правилото да се избират кученца от родители с добри ортопедични оценки.

Снимка: iStock

• Проблеми с ушите

Пуми имат характерни полуизправени уши, които макар да не са толкова склонни към инфекции както увисналите уши, все пак могат да създадат проблеми. Козината в ухото може да задържа влага и мръсотия, особено при по-дългокосместите животни. Това създава предпоставка за възпаления, сърбеж и развитие на гъбични или бактериални инфекции. Признаци за проблеми с ушите включват често чесане, тръскане на главата, неприятна миризма или зачервяване на ушния канал. Добрата хигиена на ушите и периодично почистване, особено след къпане или плуване, може да предотврати много от тези проблеми.

• Алергии и кожни раздразнения

Пуми, както и много други породи, могат да бъдат предразположени към кожни алергии. Те могат да бъдат причинени от храна, ухапвания от бълхи, прашец, почистващи препарати или други външни дразнители. Симптомите включват често чесане, облизване, зачервяване, лющене на кожата и понякога – загуба на козина. При алергии често се налага дерматологична консултация, диета по изключване или дори антихистаминово или кортикостероидно лечение при по-тежки случаи. Поддържането на здрава и чиста козина чрез редовно разресване и подходяща диета също помага.

• Зъбни и дентални проблеми

Както при повечето по-дребни и средни породи, зъбният камък и заболяванията на венците не са рядкост при Пуми. Натрупването на зъбен камък може да доведе до гингивит, инфекции, лош дъх и загуба на зъби. Превенцията включва редовно четкане на зъбите (поне няколко пъти седмично), използване на дентални лакомства и професионално почистване при ветеринар. Здравата уста означава не само красива усмивка, но и по-малък риск от бактериални инфекции, които могат да засегнат вътрешни органи.

• Очни проблеми

Макар че не са масово разпространени, при някои представители на породата Пуми се срещат наследствени очни заболявания като катаракта или прогресивна атрофия на ретината (PRA). Последната е дегенеративно състояние, което води до постепенно влошаване на зрението и евентуална слепота. Тези заболявания обикновено се проявяват в по-зряла възраст и са трудни за лечение. Най-добрият начин за превенция е генетичното тестване на родителите и ежегодни ветеринарни прегледи при очен специалист (вет-офталмолог).

• Неврологични заболявания (срещат се по-рядко)

Макар и не толкова чести, някои Пуми могат да проявят неврологични състояния като идиопатична епилепсия – хронично заболяване, при което кучето получава припадъци без ясна причина. Лечението обикновено включва медикаменти за контрол на пристъпите. Ранната диагноза и добро сътрудничество с ветеринарния лекар могат да помогнат на кучето да води пълноценен живот въпреки заболяването.

Грижа

Игриви и енергични кучета, Пуми имат нужда от много физическа активност, за да се чувстват добре и във форма. Могат да се адаптират за живот както в апартамент, така и в къща с двор. Важно е да им отделяте достатъчно време и внимание за игри, да ги стимулирате и интелектуално. Тези четириноги не обичат да стоят сами – при възможност взимайте ги с вас. Ако не се изморяват „качествено“ е възможно да развият деструктивно поведение. 

Козината им е гъста и има нужда от ежедневно разресване с подходяща четка или гребен. Не се препоръчват чести къпания – 3-4 пъти годишно е достатъчно, пред останалото време забърсвайте животното с влажна кърпа след разходка. Следете ушите и очите, за да предотвратите развитие на инфекции, подрязвайте редовно и ноктите щом започнат да „щракат“.

Хранене

Можете да храните Пуми както с кучешка храна, премиум клас, суха или от консерви, така и с натурална. Добре в менюто му да присъстват различни меса – пилешко, телешко, пуешко, заешко и дивеч, сготвени субпродукти, твърдо сварени яйца, кисело мляко и нискомаслена извара. Въздържайте се да му давате сладко и солено, свинско месо, пушени колбаси и риба, прясно мляко, пържени или твърде горещи храни. 

Деца и домашни любимци

Пуми са подходящи за семейства с по-големи деца (над 6-7 години). С тях кучето ще се чувства „в свои“ води, ще тича и играе с часове. Съжителството с по-малките би се оказало проблемно главно, защото ако хлапето, в играта си оскубе, ощипе кучето или се опита да вземе храната му, то би реагирало първосигнално. С други кучета и домашни животни съжителства само, ако са израснали заедно.