Исландска овчарка

История

Това е един от най-старите представители на шпицовете. Името си тази овчарка дължи на остров Исландия, където е пренесена от норвежците. Първите данни за породата датират от 1877 година, когато е описана от д-р Фицингер, който разделя двете породи на Исландска овчарка и Гренландско куче. 

През XX век, по време на чумната епидемия, породата е застрашена от изчезване и е спасена, благодарение на усилията на местни и британски любители. Днес това куче с пастирски и ловен инстинкт с успех може да е използва и като верен домашен любимец.

Външен вид

Типичен компактен северен шпиц. Мъжките представители на породата достигат до 48 см височина и 14 кг тегло, женските са малко по-дребни – 44 см височина и 12 кг тегло. Формата на тялото е правоъгълна, главата – широка между ушите, с леко изпъкнал череп. Муцуната е къса, леко се стеснява към носа, който е тъмен на цвят. Очите са малки, с овална форма и тъмнокафяв цвят, а ушите – изправени, с триъгълна форма, широки в основата. Шията е средно дълга и здрава, крайниците са прави и силни, опашката – високо поставена, навита над гърба, пухкава. Козината на Исландската овчарка е със средна дължина, на шията и бедрата по-дълга. На цвят може да е сивкава, рижава, златиста, жълтеникава – с черни краища на косъмчетата.

Характер

Голямо сърце в малко тяло – така наричат тези кучета в Исландия. Неслучайно породата е предложена за официално представителна на страната. Мили, нежни, игриви и лоялни, тези кучета се привързват силно към стопанина и семейството си.

Благодарение на „работните“ си качества на пазачи на стада, можете да разчитате, че Исландската овчарка ще направи всичко, за да ви защити. Макар да са приятелски настроени към непознати, силният лай на тези кучета винаги ще ви „алармира“ и никога няма да бъдете изненадани. 

Характерно за представителите на породата е, че те буквално „не изпускат от очи“ стопанина си – ще ви следват във всяка стая, където и да отидете, като най-вероятно ще се опитат да се намърдат на леглото до вас през нощта. Ако не сте привърженици на това кучето да спи при хората, то сложете леглото му близо до вашето – така то ще е спокойно, че сте му „под око“.

Сравнително лесни за дресура, могат да покажат известен инат по време на обучението. Необходими са ви търпение и постоянство, като не трябва дресурата да продължава повече от половин час на ден – в противен случай кучето ще се отегчи. С похвала или лакомство можете да накарате Исландската овчарка да направи почти всичко – тя просто иска да ви зарадва! 

Здраве

Макар да е здраво и силно куче, сред възможните заболявания, от които може да страда Исландската овчарка, са тазобедрена дисплазия, различни възпаления на очите, подуване на стомаха и стомашни инфекции. 

Грижа

Исландската овчарка е има нужда от много движение, макар да е сравнително тиха и спокойна и никога да не досажда на стопанина си, що се отнася до излизане навън. Въпреки това трябва да осигурите на тези кучета достатъчна физическа активност, за да изразходват качествено енергията си. Най-добре за тях би било да живеят на двор, където да са навън по цял ден. Ако се отглежда в апартамент, две разходки дневно са задължителни, като трябва да осигурите възможност на кучето да потича на воля. 

Интересно за породата е, че тези овчарки нямат вроден ловен инстинкт. Това значи, че дори да ги пуснете без повод, те няма да се отдалечат особено далеч от вас, нито ще тръгнат да гонят по-малки от тях животни. За сметка на това с истинско удоволствие участват в игри – хвърляйте им топка, фризби или пръчки! 

Козината на Исландската овчарка е дебела и гъста, с водоустойчив косъм, което прави честото й къпане ненужно, дори непрепоръчително. 2-3 пъти годишно, при това със сух шампоан е достатъчно, за да не нарушите целостта на косъма. Разресването трябва да е няколко пъти седмично. Редовно проверявайте ушите и очите на любимеца си, за да избегнете възможни инфекции. 

Хранене

Тъй като е предразположена към някои стомашни инфекции, менюто на Исландската овчарка трябва винаги да е съставено от прясна, проверена храна. Можете да давате на тези кучета както гранули или консерви, подходящи за средни породи, така и натурални продукти. Най-добре те са с богато съдържание на протеини като различни меса – агнешко, телешко, пилешко, пуешко, както и техните субпродукти. Всичко, задължително преминало термична обработка. Допълвайте диетата на Исландската овчарка с нискомаслена извара, твърдо сварени яйца, зеленчуци – сготвени или сурови. Кокали – без пилешки тръбни. Не са препоръчителни солени и опушени меса, салами или риба, бобови и тестени продукти, сладко и пържено.

Деца и домашни любимци

Въпреки че се разбира добре с деца и им дава цялата любов, на която е способна, Исландската овчарка има заложени инстинкти, които биха могли да я накарат да се опита да „събира“ (подобно на животните в стадото) малките членове на семейството. Това може да стане като ги „гризне“ леко – имайте го предвид и предупредете малчуганите, за да не се стреснат. С други кучета и котки Исландската овчарка се разбира чудесно. Не са редки случаите, в които представители на породата толкова се сближават с котки, че дори спят на едно легло и се „гушкат“.