Исландска овчарка

История

Това е един от най-старите представители на шпицовете. Името си тази овчарка дължи на остров Исландия, където е пренесена от норвежците. Първите данни за породата датират от 1877 година, когато е описана от д-р Фицингер, който разделя двете породи на Исландска овчарка и Гренландско куче. 

Исландското овчарско куче се смята за единствената местна порода кучета в Исландия. Породата е рядка и се смята за една от най-старите в световен мащаб. Според легендите, викингите са донесли тези четириноги на острова преди повече от 1000 години. През вековете тези шпицове са еволюирали и са се адаптирали към суровия терен и нуждите на местните фермери и овчари. В миналото Исландските овчарки са използвани за паша на овце и защита на стадата. Те са служили, разбира се, и като любящи и лоялни компаньони на своите стопани.

През XX век, по време на чумната епидемия, породата е застрашена от изчезване и е спасена, благодарение на усилията на местни и британски любители. Днес това куче с пастирски и ловен инстинкт с успех може да е използва и като верен домашен любимец. Американският киноложки клуб признава породата за първи път през 2010 г.

Исландските овчарски кучета обикновено имат приятелски и любящ темперамент. Те са склонни да бъдат силно лоялни към семейството си и могат да се разбират с деца и други домашни любимци. Високата енергия, интелигентността и желанието да угодят също спомагат за оформянето на личността на тази порода.

Снимка: iStock

Външен вид

Типичен компактен северен шпиц. Мъжките представители на породата достигат до 48 см височина и 14 кг тегло, женските са малко по-дребни – 44 см височина и 12 кг тегло. Формата на тялото е правоъгълна, главата – широка между ушите, с леко изпъкнал череп. Муцуната е къса, леко се стеснява към носа, който е тъмен на цвят. Очите са малки, с овална форма и тъмнокафяв цвят, а ушите – изправени, с триъгълна форма, широки в основата. Шията е средно дълга и здрава, крайниците са прави и силни, опашката – високо поставена, навита над гърба, пухкава. Козината на Исландската овчарка е със средна дължина, на шията и бедрата по-дълга. На цвят може да е сивкава, рижава, златиста, жълтеникава – с черни краища на косъмчетата.

Характер

Голямо сърце в малко тяло – така наричат тези кучета в Исландия. Неслучайно породата е предложена за официално представителна на страната. Мили, нежни, игриви и лоялни, тези кучета се привързват силно към стопанина и семейството си.

Благодарение на „работните“ си качества на пазачи на стада, можете да разчитате, че Исландската овчарка ще направи всичко, за да ви защити. Макар да са приятелски настроени към непознати, силният лай на тези кучета винаги ще ви „алармира“ и никога няма да бъдете изненадани. 

Характерно за представителите на породата е, че те буквално „не изпускат от очи“ стопанина си – ще ви следват във всяка стая, където и да отидете, като най-вероятно ще се опитат да се намърдат на леглото до вас през нощта. Ако не сте привърженици на това кучето да спи при хората, то сложете леглото му близо до вашето – така то ще е спокойно, че сте му „под око“.

Сравнително лесни за дресура, могат да покажат известен инат по време на обучението. Необходими са ви търпение и постоянство, като не трябва дресурата да продължава повече от половин час на ден – в противен случай кучето ще се отегчи. С похвала или лакомство можете да накарате Исландската овчарка да направи почти всичко – тя просто иска да ви зарадва! 

Здраве

Исландските овчарки обикновено живеят 12-14 години, средна продължителност на живота на куче с подобен размер. Те се считат за здрава порода, но могат да изпитат определени медицински състояния в даден момент от живота си

• Дисплазия на лакътя

Дисплазията на лакътя е термин, който обхваща няколко наследствени ортопедични състояния, които в крайна сметка водят до дегенеративно ставно заболяване в лакътя. Исландските овчарки могат да имат:

• Несрастнал анконеален израстък 
• Остеохондрит дисеканс 
• Медиална компартментна болест 
• Несъответствие на лакътната става

Всяко от тези състояния може да причини накуцване и болка в засегнатия преден крайник, особено след физическо натоварване. Дисплазията на лакътя може да се появи в единия или и в двата лакътя. Рентгеновите снимки или напредналата образна диагностика са най-често използваните тестове за диагностициране на това състояние.

Лакътната дисплазия се лекува чрез операция и прогнозата обикновено е добра, ако интервенцията се извърши, когато кучето е младо и болестният процес е все още в ранен стадий. Исландски овчарки с анамнеза за дисплазия на лакътя не трябва да се развъждат.

Снимка: iStock

• Дисплазия на тазобедрената става

Дисплазията на тазобедрената става е наследствено ортопедично състояние, при което главата на бедрената кост не приляга плътно в тазобедрената става. В резултат на това тя започва да се трие в тазобедрената ямка. С течение на времето се наблюдава костно преструктуриране на тазобедрената става, което води до артрит при кучето.

Точно както дисплазията на лакътя може да се развие в единия или и в двата лакътя, дисплазията на тазобедрената става може да обхване едната или и в двете тазобедрени стави. Някои кученца от породата Исландска овчарка се раждат с вродена дисплазия на тазобедрената става (въпреки че това е рядко); други я развиват в напреднала възраст. Симптомите включват:

• Накуцване
• Бавно ставане от легнало положение
• Походка тип „подскачане на зайче“ при бягане
• Нежелание за бягане, скачане или качване или слизане по стълби
• Държане на засегнатия крак настрани при сядане

Лечението зависи от тежестта на заболяването. В някои случаи дисплазията на тазобедрената става може да се лекува чрез добавки, лекарства и намалени нива на активност. В други случаи кучето може да се нуждае от операция.

• Луксация на пателата

Луксацията на пателата, друго ортопедично състояние, е когато капачката на коляното на кучето ви се измества (луксира) от мястото си, най-често поради плитък жлеб в бедрената кост. Има различни степени на луксация на пателата, а най-тежките случаи изискват операция.

• Катаракта

Катарактата е мътна леща в окото. Тя може да бъде малка или голяма, като колкото по-голяма е катарактата, толкова по-значителна е загубата на зрение.

Катарактата обикновено е наследствена, така че развъдчиците не трябва да развъждат исландски овчарки с фамилна анамнеза за състоянието. Хирургията за отстраняване на катаракта и възстановяване на зрението е вариант за лечение на по-тежки състояния.

• Ретинална дисплазия

Ретиналната дисплазия е наследствено състояние, при което ретината (светлочувствителен слой от клетки в задната част на окото) не се развива правилно. Това състояние може да се диагностицира при млади кученца от породата Исландска овчарка.

Овчарките с леки случаи на ретинална дисплазия може да не показват симптоми и да не бъдат засегнати дългосрочно, докато други може да са напълно слепи. Няма лечение за това състояние.

Грижа

Исландската овчарка е има нужда от много движение, макар да е сравнително тиха и спокойна и никога да не досажда на стопанина си, що се отнася до излизане навън. Въпреки това трябва да осигурите на тези кучета достатъчна физическа активност, за да изразходват качествено енергията си. Най-добре за тях би било да живеят на двор, където да са навън по цял ден. Ако се отглежда в апартамент, две разходки дневно са задължителни, като трябва да осигурите възможност на кучето да потича на воля. 

Снимка: iStock

Интересно за породата е, че тези овчарки нямат вроден ловен инстинкт. Това значи, че дори да ги пуснете без повод, те няма да се отдалечат особено далеч от вас, нито ще тръгнат да гонят по-малки от тях животни. За сметка на това с истинско удоволствие участват в игри – хвърляйте им топка, фризби или пръчки! 

Козината на Исландската овчарка е дебела и гъста, с водоустойчив косъм, което прави честото й къпане ненужно, дори непрепоръчително. 2-3 пъти годишно, при това със сух шампоан е достатъчно, за да не нарушите целостта на косъма. Разресването трябва да е няколко пъти седмично. Редовно проверявайте ушите и очите на любимеца си, за да избегнете възможни инфекции. 

Хранене

Тъй като е предразположена към някои стомашни инфекции, менюто на Исландската овчарка трябва винаги да е съставено от прясна, проверена храна. Можете да давате на тези кучета както гранули или консерви, подходящи за средни породи, така и натурални продукти. Най-добре те са с богато съдържание на протеини като различни меса – агнешко, телешко, пилешко, пуешко, както и техните субпродукти. Всичко, задължително преминало термична обработка. Допълвайте диетата на Исландската овчарка с нискомаслена извара, твърдо сварени яйца, зеленчуци – сготвени или сурови. Кокали – без пилешки тръбни. Не са препоръчителни солени и опушени меса, салами или риба, бобови и тестени продукти, сладко и пържено.

Деца и домашни любимци

Въпреки че се разбира добре с деца и им дава цялата любов, на която е способна, Исландската овчарка има заложени инстинкти, които биха могли да я накарат да се опита да „събира“ (подобно на животните в стадото) малките членове на семейството. Това може да стане като ги „гризне“ леко – имайте го предвид и предупредете малчуганите, за да не се стреснат. С други кучета и котки Исландската овчарка се разбира чудесно. Не са редки случаите, в които представители на породата толкова се сближават с котки, че дори спят на едно легло и се „гушкат“.