Неаполитански мастиф

История

Според Американския киноложки клуб, разкази и изображения, свързани с Неаполитанския мастиф, датират още от 700 г. пр. н. е. Всъщност, смята се, че самият Александър Велики е бил впечатлен от красивия външен вид на тези кучета! През четвърти век пр.н.е. той кръстосва известните си гигантски бойни кучета с късокосмести индийски породи, за да създаде четириногите, известни като молоси – древни кучета, използвани в битки.

Римляните забелязват това и древногръцките мастифи започват да се използват в битки срещу враговете, както и на гладиаторската арена, в продължение на десетилетия. И тъй като обитавали италианския град Неапол, оттам идва и името им. Хлабавата кожа на кучето по лицето служи като форма на защита по време на лов и битки.

Снимка: iStock

Неаполитанският мастиф скоро се превръща в национално съкровище в Италия и шест от тях са били показани на първото кучешко изложение в Неапол през 1946 г. Италианският художник Пиеро Сканциани изготвя стандарта на породата през 1948 г., а след това Италианският киноложки клуб официално я признава на следващата година. Породата се разпространява в цяла Европа през 70-те години на миналия век и скоро стига до Америка. Клубът на неаполитанския мастиф в Съединените щати става основният регистър за породата през 90-те години на миналия век. През 2004 г. Американският киноложки клуб официално приема Неаполитанския мастиф в Работната група.

Заради ефектния си външен вид, горда и аристократична осанка, до днес тези животни са любими на бизнесмени, бохеми и всички, които искат да демонстрират непоколебимост и власт.

Външен вид

Огромно мощно куче с масивно тяло. Характерна за него е отпусната кожа с много подкожна съединителна тъкан, която му придава вид все едно е облякъл прекалено голяма дреха, плисирана по тялото и особено много набръчкана на главата и шията. Мъжките представители достигат до 75 см височина и тегло от 60 кг, женките са малко по-дребни – височина около 68 см и тегло от 60 кг. Цялостният външен вид на Неаполитанския Мастиф внушава величие – тялото е едро, с масивна костна система. По стандарт дължината на тялото му трябва да е по-голяма, отколкото височината. Главата е пропорционална на тялото, черепът – широк. 

Цялата му муцуна е покрита с характерните гънки, които са особено отчетливи в края на клепачите и стигат от външния ъгъл на очите до устните. Носът е голям, с едри ноздри и зависи от цвета на кучето. Челюстите са масивни, устните – плътни и месести като горната, погледната отпред, има триъгълна форма. Ушите са малки и най-често купирани, а очите – кръгли с тъмен цвят. Гръдният кош е масивен, опашката – в основата си дебела, към края леко се стеснява. Тя също се купира до 2/3 от дължината си. Крайниците са много мускулести. Козината е къса и груба, не по-дълга от 1,5 см. Може да е сива, оловно-сива или черна на цвят. Допустими са и кафява, рижава, червеникава и кафеникава с тигрови шарки.

Снимка: iStock

Характер

Неаполитанският Мастиф е величествено, красиво и благородно куче, силно привързано към стопанина и семейството си. Перфектен пазач на дома ви, той почти не лае, рядко ръмжи но … е, с него вкъщи едва ли някой би искал да дойде неканен, нали? Самата външност на това четириного всява достатъчно респект у всеки, но макар да проявява рядко агресия, имайте едно на ум – Неаполитанският Мастиф не обича особено непознати. Към тях той е, в най-добрия случай, сдържан и резервиран. 

Дори и вие ясно да покажете, че в дома ви на гости е дошъл приятел, това няма да промени особено поведението на кучето. Уравновесен и предан, той трудно понася да е далеч от стопанина си и ако стои по твърде много часове на ден сам, това може да рефлектира върху поведението му, да го направи агресивен и раздразнителен. 

Неаполитанският мастиф има дълга история на пазач, така че очаквайте от кучето си да бъде лоялно към семейството и домакинството ви. Въпреки това, безкрайната обич на тези гиганти към семейството им не достига веднага до непознати. Дори напротив – те са по-скоро резервирани към хора, които не са виждали до момента. Правилната социализация и обучението по метода на положителното подсилване от ранна възраст ще помогнат на вашия мастиф да бъде по-гостоприемен към нови хора, животни и ситуации.

Снимка: iStock

Интелигентен и уравновесен, Неаполитанският мастиф бързо и лесно учи нови неща и запомня дори по-сложни команди. Важно е още от началото кучето да ви възприема като лидер, защото силно доминантният му характер може да го накара от инат да не изпълни нещо, което вече е научил. Бъдете твърди и настоятелни в дресурата, но в никакъв случай не прибягвайте до физическо насилие или наказания – кучетата от тази порода не търпят да бъдат малтретирани и удряни по никакъв повод.

Здраве

Продължителността на живота на Неаполитанския мастиф е само 7-9 години, много по-кратка от тази на много четириноги. Това се дължи на огромния им размер и предразположеността на породата към определени здравословни проблеми. 

• Сърдечни заболявания

Неаполитанските мастифи са предразположени към сърдечни заболявания, включително дилатативна кардиомиопатия. Това често води до неравномерен сърдечен ритъм или сърдечен шум, който ветеринарният ви лекар може да чуе по време на преглед.

Окончателната диагноза ще бъде поставена след ехокардиограма или ултразвуково изследване на сърцето на кучето. Дилатативната кардиомиопатия причинява удебеляване на сърдечния мускул и причинява симптоми, включително:

• Накъсано дишане
• Кашлица
• Слабост
• Загуба на апетит
• Депресия
• Внезапна смърт

Колкото по-рано се идентифицира състоянието, толкова по-лесно ще бъде да се овладее. Дилатативната кардиомиопатия има генетичен компонент, така че е добра идея да вземете кученце от Неаполитански мастиф от развъдчик, който прави скрининг на животните си преди разплод, за да се уверите, че получавате здраво кученце.

• Алергии

Неаполитанските мастифи имат много кожни гънки, които са склонни към раздразнение, често вторично на развитие на кожни и сезонни алергии, както и ушни инфекции като вторична реакция. Обсъдете с ветеринарният си лекар как най-добре да подходите, за да се справите с алергиите на домашния си любимец. Лечението може да включва редовни бани с медицински шампоан, почистване на кучето с медицински кърпички и постоянен мониторинг при специалист.

Снимка: iStock

• Разширяване на стомаха и волвулус

Кучетата от големи и гигантски породи, като Неаполитанските мастифи, са склонни към състояние, наречено разширяване на стомаха и волвулус, тежка форма на подуване на корема при четириногите. Това е животозастрашаващо състояние, при което стомахът на кучето се пълни с газове и се усуква. Признаците, че кучето има подуване на корема, включват:

• Повръщане без повръщане
• Прекомерно лигавене
• Невъзможност за успокояване
• Раздут корем

Ако забележите някой от тези симптоми, незабавно се свържете с вашия ветеринарен лекар или заведете кучето си до най-близкия спешен ветеринарен лекар. Още за това защо подуването на корема при кучетата е толкова опасно, както и какви са начините за превенция – четете тук 

• Дисплазия на тазобедрената и лакътната става

Неаполитанските мастифи са предразположени към дисплазия на тазобедрената и лакътната става – наследствени заболявания, с които често се сблъскват големите и гигантски породи кучета. Това са състояния, които възникват, когато ставата (тазобедрената или лакътната) се развива неправилно и не пасва както трябва. Прекомерният или бърз растеж, упражненията и наддаването на тегло могат да допринесат за дисплазия на тазобедрената и лакътната става, въпреки че често причината е и наследствена.

Дисплазията може да повлияе на мобилността на кучето и да доведе до болезненост при движенията, неравномерна походка и затруднения при сядане, изкачване и дори – стоене на едно място. Важно е собствениците да са особено внимателни при наличие на хлъзгави подове и стълби, поне докато питомецът им не порасне напълно.  

Кучетата с дисплазия на тазобедрената става може да се нуждаят от отслабване, ограничено движение по твърди повърхности и физиотерапия. По-тежките случаи може да налагат операция. Ако не се лекува, дисплазията на тазобедрената и лакътната води до артрит.

• Черешово око

Черешовото око е състояние, което много Неаполитански мастифи наследяват. При него третият клепач на кучето е изпъкнал, за да покрие част от окото, възпрепятствайки зрението му. Черешовото око при кучетата обикновено изглежда като розов триъгълник в ъгъла на окото. Препоръчва се операция за коригиране на този проблем.

Грижа

Неаполитанският Мастиф не е сред най-активните и енергични породи кучета. Най-добрият вариант е да го отглеждате в къща с двор, където да е навън по цял ден. В апартамент се адаптира само, ако е достатъчно широко и му осигурите дълги ежедневни разходки. Те трябва да са поне две и да не са с продължителност под час – час и половина.

Снимка: iStock

Постарайте се всички чупливи предмети, както и хранителните продукти да са разположени на високо – извън обсега на кучето, ако не искате да пострадат.

Козината на Неаполитанския мастиф е със специален слой, който би могъл да пострада ако кучето се къпе прекалено често – 2-3 пъти в годината е напълно достатъчно. Ежедневно почиствайте гънките – те в никакъв случай не трябва да са влажни и мокри. Редовно проверявайте очите и ушите, за да стопирате навреме възможни инфекции.

Хранене

Внушителните размери на Неаполитанския Мастиф логично предполагат, че това куче унищожава големи количества храна ежедневно. До четвъртия месец трябва да му се дава да се храни не по-малко от 4, дори по 5 пъти на ден. 

Вече възрастен, дневната дажба трябва да му се дава еднократно, най-добре вечер като съблюдавате след ядене да не извършва физическа активност поне 2-3 часа – така ще избегнете подуване и превъртане на стомаха. Добре е менюто да е разнообразно – от кучешка храна, суха или от консерва, до натурални продукти като различни меса, кокали, дреболийки и субпродукти. Добавяйте без притеснение и твърдо сварени яйца, извара, кисело мляко, различни зеленчуци. Не се препоръчват свинско месо, пушена риба, салами и други колбаси, тестени и захарни изделия.

Деца и домашни любимци

Неаполитанският мастиф се разбира чудесно с деца. Добре е да не се оставя без надзор в компанията на най-малките – с големите му размери и непохватност може да ги бутне без да иска. С други кучета, както и домашни животни като котки, например, не съжителства особено добре.