Неаполитански мастиф

История

Това внушително куче е наследник на древния род на Древноримските Мастифи – легендарни кучета, придружавали римските легиони из цяла Европа. Използвани в битки срещу враговете, както и на гладиаторската арена, в продължение на десетилетия, те обитавали италианския град Неапол, откъдето идва и името им. 

Породата става особено популярна след 1947 година, когато е приет и официалният й стандарт. Заради ефектния си външен вид, горда и аристократична осанка, до днес тези животни са любими на бизнесмени, бохеми и всички, които искат да демонстрират непоколебимост и власт.

Външен вид

Огромно мощно куче с масивно тяло. Характерна за него е отпусната кожа с много подкожна съединителна тъкан, която му придава вид все едно е облякъл прекалено голяма дреха, плисирана по тялото и особено много набръчкана на главата и шията. Мъжките представители достигат до 75 см височина и тегло от 60 кг, женките са малко по-дребни – височина около 68 см и тегло от 60 кг. Цялостният външен вид на Неаполитанския Мастиф внушава величие – тялото е едро, с масивна костна система. По стандарт дължината на тялото му трябва да е по-голяма, отколкото височината. Главата е пропорционална на тялото, черепът – широк. 

Цялата му муцуна е покрита с характерните гънки, които са особено отчетливи в края на клепачите и стигат от външния ъгъл на очите до устните. Носът е голям, с едри ноздри и зависи от цвета на кучето. Челюстите са масивни, устните – плътни и месести като горната, погледната отпред, има триъгълна форма. Ушите са малки и най-често купирани, а очите – кръгли с тъмен цвят. Гръдният кош е масивен, опашката – в основата си дебела, към края леко се стеснява. Тя също се купира до 2/3 от дължината си. Крайниците са много мускулести. Козината е къса и груба, не по-дълга от 1,5 см. Може да е сива, оловно-сива или черна на цвят. Допустими са и кафява, рижава, червеникава и кафеникава с тигрови шарки.

Характер

Неаполитанският Мастиф е величествено, красиво и благородно куче, силно привързано към стопанина и семейството си. Перфектен пазач на дома ви, той почти не лае, рядко ръмжи но … е, с него вкъщи едва ли някой би искал да дойде неканен, нали? Самата външност на това четириного всява достатъчно респект у всеки, но макар да проявява рядко агресия, имайте едно на ум – Неаполитанският Мастиф не обича особено непознати. Към тях той е, в най-добрия случай, сдържан и резервиран. 

Дори и вие ясно да покажете, че в дома ви на гости е дошъл приятел, това няма да промени особено поведението на кучето. Уравновесен и предан, той трудно понася да е далеч от стопанина си и ако стои по твърде много часове на ден сам, това може да рефлектира върху поведението му, да го направи агресивен и раздразнителен. 

Интелигентен и уравновесен, Неаполитанският мастиф бързо и лесно учи нови неща и запомня дори по-сложни команди. Важно е още от началото кучето да ви възприема като лидер, защото силно доминантният му характер може да го накара от инат да не изпълни нещо, което вече е научил. Бъдете твърди и настоятелни в дресурата, но в никакъв случай не прибягвайте до физическо насилие или наказания – кучетата от тази порода не търпят да бъдат малтретирани и удряни по никакъв повод.

Здраве

Сред най-честите заболявания, от които страдат тези иначе доста здрави кучета, са дирофилария – пренасяна най-често от насекоми като комари, например, тазобедрена дисплазия, подуване и превъртане на стомаха, очни и ушни инфекции.

Грижа

Неаполитанският Мастиф не е сред най-активните и енергични породи кучета. Най-добрият вариант е да го отглеждате в къща с двор, където да е навън по цял ден. В апартамент се адаптира само, ако е достатъчно широко и му осигурите дълги ежедневни разходки. Те трябва да са поне две и да не са с продължителност под час – час и половина.

Постарайте се всички чупливи предмети, както и хранителните продукти да са разположени на високо – извън обсега на кучето, ако не искате да пострадат.

Козината на Неаполитанския мастиф е със специален слой, който би могъл да пострада ако кучето се къпе прекалено често – 2-3 пъти в годината е напълно достатъчно. Ежедневно почиствайте гънките – те в никакъв случай не трябва да са влажни и мокри. Редовно проверявайте очите и ушите, за да стопирате навреме възможни инфекции.

Хранене

Внушителните размери на Неаполитанския Мастиф логично предполагат, че това куче унищожава големи количества храна ежедневно. До четвъртия месец трябва да му се дава да се храни не по-малко от 4, дори по 5 пъти на ден. 

Вече възрастен, дневната дажба трябва да му се дава еднократно, най-добре вечер като съблюдавате след ядене да не извършва физическа активност поне 2-3 часа – така ще избегнете подуване и превъртане на стомаха. Добре е менюто да е разнообразно – от кучешка храна, суха или от консерва, до натурални продукти като различни меса, кокали, дреболийки и субпродукти. Добавяйте без притеснение и твърдо сварени яйца, извара, кисело мляко, различни зеленчуци. Не се препоръчват свинско месо, пушена риба, салами и други колбаси, тестени и захарни изделия.

Деца и домашни любимци

Неаполитанският мастиф се разбира чудесно с деца. Добре е да не се оставя без надзор в компанията на най-малките – с големите му размери и непохватност може да ги бутне без да иска. С други кучета, както и домашни животни като котки, например, не съжителства особено добре.