Шарпланинец

История

Тази порода е известна и под името Илирийско овчарско куче и първоначално е регистрирана така, като промяната на Шарпланинец идва след политическите промени в Югославия. Произходът му е преплетен с този на другите молосови кучета от Балканския полуостров – българското Каракачанско куче, Крашкия овчар, Карпатското куче от Румъния, Гръцкото пастирско куче и др. 

Малко след началото на XX век започнал да се оформя стандартът на породата, като били въведени някои ограничения по отношение на ръста и теглото на представителите й.

Външен вид

Масивно куче с над средния ръст, със здраво и хармонично развито тяло. Мъжките представители на породата достигат до 62 см височина и тегло от 45 кг, а женските – височина до 59 см и тегло до 40 кг. Тялото на тези кучета е масивно и едро, с добре развит гръден кош, дълги и мускулести крайници. Дължината на тялото е малко по-голяма от височината на кучето. Главата му е едра, но пропорционална на тялото, муцуната е широка, носът – черен. Очите са с бадемовидна форма, обикновено – тъмно кафяви или черни на цвят, а ушите – с триъгълна форма, стоят клепнали. Опашката е дълга и дебела в основата си. 

Цялото тяло на Шарпланинецът е покрито с гъста козина, на опашката му тя е по-дълга. Окраската обикновено е монохромна – бяла, тъмно сива, сребриста, черна или кафява. Наличието на бели петна по гърдите или крайниците се смята за дефект или отклонение от стандарта.

Характер

Шарпланинецът е предпочитана овчарска порода в много държави от Балканския полуостров, а в Северна Македония дори е изобразен на задната страна на монетата от 1 денар. Тези кучета са много смели, лоялни и самоотвержени, привързват се силно към семейството си и са готови да пазят членовете му с цената на всичко. Без да се замислят те биха атакували по-големи от тях хищници ако усетят опасност. 

Шарпланинецът е работно куче, свикнало да се чувства полезно – той ще е най-щастлив ако е зает с нещо и може да е в услуга на стопанина си. Тези четириноги обикновено си избират един лидер, на когото се подчиняват безпрекословно, а към останалите са привързани и се отнасят с нежност. Не такова е отношението им към непознати – те са в най-добрия случай резервирани, но по-често – агресивни и нападателни. За това обучението е ключово за всеки, решил да отглежда Шарпланинец.

Много самостоятелни, независими и свикнали да взимат сами решения, тези овчарки често се поддават трудно на обучение и са склонни към прояви на инат по време на тренировките. В тези моменти не се препоръчват груб подход или физически наказания – те само могат да озлобят кучето и то да откаже да участва в дресурата занапред. Единствено чрез похвали и поощрения можете да научите тези своенравни животни на най-елементарните команди, които са задължителни, за да избегнете инциденти.

Здраве

Шарпланинецът е сравнително здрава порода, която не е пощадено от типичните болести за едрите кучета като тазобедрена дисплазия и дисплазия на лакетната става, различни проблеми със ставите като цяло, както и артрит. Тези четириноги са склонни към натрупване на излишни килограми, което може да се отрази на работата на вътрешните органи.

Грижа

Шарпланинецът е овчарско куче, в чиято природа е да е навън по цял ден, заето да е в помощ на стопанина си. За представителите на породата най-добре би било да живеят в къща с двор. Благодарение на гъстата си и плътна козина, за тези четириноги не е проблем да спят и навън, стига да им осигурите подходяща къщичка, която не пропуска сняг или вода. Шарпланинецът не е дворно куче, за това не е препоръчително да го връзвате с въже или верига – това силно ще го натъжи, той може да стане апатичен и лишен от движение – да започне да трупа излишни килограми. Постарайте се да има навес или сянка, където любимецът ви да се крие от жегите през лятото, както и винаги да има на разположение прясна вода.

Козината е най-добре да се разресва веднъж на няколко дни, за да се избегне сплъстяване. Не се препоръчва Шпарапланинеца да се къпе по-често от 3-4 пъти годишно, за да не се увреди защитния слой на козината му. Проверявайте редовно ушите и очите на кучето, за да избегнете възможни инфекции.

Хранене

Непретенциозно към храненето куче, Шпарапланинецът с еднакво удоволствие би хапвал както кучешка, така и натурална храна. Можете да му давате различни меса и субпродукти, като е желателно да избягвате свинско и овнешко, кокали, дреболии и хрущяли, задължително преминали термична обработка, различни зеленчуци, варени ориз и елда, попарени овесени ядки. Не се препоръчва да давате на любимеца си тръбни кокали, прясно мляко, мазни, солени или пушени меса и колбаси, пържено или сладко. Ограничете физическата активност на кучето след хранене, за да избегнете подуване на стомаха.

Деца и домашни любимци

Шпарапланинецът не се препоръчва за семейства с малки деца. Макар да не е агресивен и никога да не би наранила хлапетата, големите размери на тази овчарка я правят непохватна и в играта си тя би могла да ги нарани. Тези четириноги не се разбират добре с други кучета, нито с котки.