Японски хин

История

Японският Хин е сравнително непозната древна порода, за чието възникване се знае малко. Смята се, че тези дребни кучета са попаднали в Япония благодарение на будистки монаси. За това свидетелстват рисунки с техни изображения върху вази, съдове и пана. 

В родината им се отнасяли с голямо уважение към тези мъници, смятали, че са „любимци на боговете“ и били предпочитани сред представителите на аристокрацията. През 1613 година британският капитан Сирлъс докарал няколко представителя на породата в Англия и те бързо станали любими на знатните особи на Острова. В САЩ попадат през 1853 година, а днес са предпочитан любимец в семейства от целия свят.

Външен вид

Често бъркат Японския хин с Пекинез. Има съществени прилики, но и разлики между двете породи. Една от тях е височината – при тези мъници тя е до 25 см при мъжките и до 20 см при женските. Теглото им варира от 2 до 6 кг, най-често са около 4. Главата е пропорционална на тялото, с кръгла форма, муцуната е сплескана, а носът – черен, намира се на една линия с очите. Те от своя страна се намират на голямо разстояние едно от друго, големи, кръгли и изразителни. Ушите са с триъгълна форма, стоят клепнали и са покрити с дълга козина. Шията на тези кучета е къса, гръдният кош – добре развит, крайниците – къси и нежни. 

Опашката е покрита с дълга козина, стои завита над гърба. Лапите са малки и покрити със снопчета от косъмчета, подобни на заешки. 

Козината на Японския хин е отличителната му характеристика. Тя е тънка и нежна като коприна при допир. По стандарт има две възможни цветови комбинации – бяло с черно или бяло с рижаво. Други окраски или цветови комбинации не са допустими. 

Познавачите на породата държат на гърдите на кучетата им да има бяло петно – така нареченият „кръст“ на Буда.

Характер

Малко, гордо, изискано и любвеобилно кученце, Японският хин е спокойно, кротко и ненатрапващо се животинче. Тези четириноги са подходящи както за семейства с деца и активни млади хора, така и за по-възрастни, защото те се нагаждат чудесно към нуждите и потребностите на стопанина си. Въпреки дребния си размер, те са много смели и благородни животинчета, които биха ви защитили, изправяйки се срещу далеч по-едри от тях противници. 

В родината им се смята, че подобно на котка и Японският хин има свойството да „обира“ напрежението и негативната енергия на своя човек, като подремва кротко в скута му с часове. Няма как да не се почувствате по-добре и успокоени с такава космата компания – това е сигурно! Тези кученца са много дружелюбни и приятелски настроени не само към непознати, но и към други четириноги – социализирайте ги от малки! 

Обучението на Японския Хин не е сложно, точно обратното – този дребосък много бързо се ориентира докъде се простират границите и правилата в дома му. С радост изпълнява каквото се иска от него, като, разбира се не бива да подхождате с нереалистични очаквания към дресурата. Бъдете настоятелни, спокойни, хвалете и поощрявайте животното – така можете да го научите дори на по-сложни трикове и номера.

Здраве

Японският хин най-често страда от генетично обусловени заболявания сред които тазобедрена дисплазия, усукване на коленната капачка, различни ушни инфекции, артрит и проблеми с костната система. Тези кучета имат голям проблем с очите, тъй като са изпъкнали и са податливи на възпаления, травми и замърсявания. 

Грижа

Японският хин е чудесен за отглеждане в апартамент не само, заради малките си размери, а и защото лесно можете да го научите да използва котешка тоалетна, ако нямате време за разходки или времето е твърде лошо. Добре е да му осигурите физическа активност и навън, най-добре съчетана с игри и възможност животинчето да потича на воля. Този дребосък не понася добре да остава сам – става нервен и може да развие деструктивно поведение, за това взимайте го по-често с вас – на него му е приятна компанията ви, дори и да го разхождате под мишница или в чанта цял ден. 

Макар че е дълга, козината на тези кучета не се влачи по земята. Въпреки това е необходимо да я разресвате веднъж дневно, за да не се заплита или сплъстява. Честите бани не са препоръчителни – веднъж на 2-3 месеца е достатъчно, за да не се увреди специфичната структура на косъма. През лятото разхождайте кучето в по-хладните часове на деня, тъй като представителите на породата не понасят добре жегите, редовно проверявайте очите и ушите, за да предотвратите инфекции и възпаления.

Хранене

Японският хин е капризно кученце, което може да откаже да се храни напълно, ако не му допада това, което му давате. Най-добре е да започнете с консерви или суха храна, премиум клас, подходяща за дребни породи. Допълвайте менюто на любимеца си с различни накъсани на дребно сготвени меса като пилешко, пуешко, телешко и заешко, обезкостена сварена или печена риба, твърдо сварени яйца, извара, зеленчуци, някои плодове. В никакъв случай не давайте на кучето свинско, мазно или сурово месо, кокали, прясно мляко, сладко, солено, пикантно.

Деца и домашни любимци

Хинът е малко и крехко кученце, което не се препоръчва за отглеждане в семейства с малки деца. В игрите си хлапетата могат да наранят четириногото без да искат. Същата е ситуацията с други кучета и котки – по принцип представителите на породата се разбират добре с тях, но по-големите кучета могат да са опасни за дребния Хин, а котките – за очите му.