Японски хин

История

Няма съмнение относно дълголетието и аристократичния произход на Японския хин, но кога точно възниква породата все още е предмет на дебати сред историците. Въпреки че се смята, че произхождат от Китай (или евентуално дори Корея), в Япония тези мъници се радват на особена популярност. Отглеждани от представителите на аристокрацията, Хиновете били високо ценени компаньони още преди 1000 години. За това свидетелстват рисунки с техни изображения върху вази, съдове и пана. В родината им се отнасяли с голямо уважение към тези мъници, смятали, че са „любимци на боговете“. Към средата на 19-ти век, когато Япония започва активно да търгува с други страни след повече от два века уединение, Японският хин често е бил предлаган като високо ценен подарък на военноморски офицери или продаван на гостуващи търговци и моряци. Това води до постепенното разпространение на породата в западните страни.

Снимка: iStock

Когато бъдещият крал на Великобритания Едуард VII се жени за съпругата си Александра през 1863 г., тя получава Японски хин като подарък и става доживотен любител на породата, помагайки й да спечели популярност във Великобритания и Америка. Японският хин е признат за първи път от Американския киноложки клуб през 1888 г. и се смята, че породата е тясно свързана с Пекинеза. 

Японският хин е известен с това, че е уравновесен, лоялен и привързан. Тези дребосъци обичат човешка компания, а след любимите им занимания е да се свият в скута на стопанина си. И благодарение на малкия си размер, се адаптират добре към живота в апартамент. Една от по-необичайните характеристики на породата е способността им да се катерят. Това е и една от причините често да бъдат описвани като „кученца с котешки характер“. Не е необичайно да откриете Японският хин разположил се на високо и уютно местенце. Това куче е и прецизен в самопочистването си и дори може да се научи да използва тоалетна!

Въпреки че могат да бъдат резервирани към нови хора и други домашни любимци, Хиновете обикновено са невероятно социални и лоялни другари, когато запознанствата се извършват по подходящ начин. Това е куче-компаньон, което не бива да се оставя само за дълги периоди, тъй като може да страда от тревожност при раздяла.

Външен вид

Често бъркат Японския хин с Пекинез. Има съществени прилики, но и разлики между двете породи. Една от тях е височината – при тези мъници тя е до 25 см при мъжките и до 20 см при женските. Теглото им варира от 2 до 6 кг, най-често са около 4. Главата е пропорционална на тялото, с кръгла форма, муцуната е сплескана, а носът – черен, намира се на една линия с очите. Те от своя страна се намират на голямо разстояние едно от друго, големи, кръгли и изразителни. Ушите са с триъгълна форма, стоят клепнали и са покрити с дълга козина. Шията на тези кучета е къса, гръдният кош – добре развит, крайниците – къси и нежни. 

Снимка: iStock

Опашката е покрита с дълга козина, стои завита над гърба. Лапите са малки и покрити със снопчета от косъмчета, подобни на заешки. 

Козината на Японския хин е отличителната му характеристика. Тя е тънка и нежна като коприна при допир. По стандарт има две възможни цветови комбинации – бяло с черно или бяло с рижаво. Други окраски или цветови комбинации не са допустими. 

Познавачите на породата държат на гърдите на кучетата им да има бяло петно – така нареченият „кръст“ на Буда.

Характер

Малко, гордо, изискано и любвеобилно кученце, Японският хин е спокойно, кротко и ненатрапващо се животинче. Тези четириноги са подходящи както за семейства с деца и активни млади хора, така и за по-възрастни, защото те се нагаждат чудесно към нуждите и потребностите на стопанина си. Въпреки дребния си размер, те са много смели и благородни животинчета, които биха ви защитили, изправяйки се срещу далеч по-едри от тях противници. 

В родината им се смята, че подобно на котка и Японският хин има свойството да „обира“ напрежението и негативната енергия на своя човек, като подремва кротко в скута му с часове. Няма как да не се почувствате по-добре и успокоени с такава космата компания – това е сигурно! Тези кученца са много дружелюбни и приятелски настроени не само към непознати, но и към други четириноги – социализирайте ги от малки! 

Обучението на Японския Хин не е сложно, точно обратното – този дребосък много бързо се ориентира докъде се простират границите и правилата в дома му. С радост изпълнява каквото се иска от него, като, разбира се не бива да подхождате с нереалистични очаквания към дресурата. Бъдете настоятелни, спокойни, хвалете и поощрявайте животното – така можете да го научите дори на по-сложни трикове и номера.

Здраве

Средната продължителност на живота на Японския хин е 12-14 години. Тази порода може да бъде предразположена към различни здравословни проблеми, сред които:

• Брахицефален синдром на дихателните пътища 

Японският хин е куче с плоска муцуна (брахицефално). Това означава, че може да изпита брахицефален синдром на дихателните пътища, което да доведе до затруднено дишане поради анатомията му. В резултат на това кучето може да хърка, да сумти, да диша тежко, да се дави или да кашля често. Това състояние прави Японските хинове силно чувствителни към горещо време и високи температури. 

Бъдете особено внимателни при влажно или горещо време, като ограничите упражненията до по-хладните часове на деня, тъй като тези мъници са податливи към прегаряне. Затлъстяването може да влоши симптомите, затова поддържайте здравословното тегло на питомеца си. При по-тежки случаи може да се препоръча коригираща операция за разширяване на ноздрите или подрязване на мекото небце на кучето.

Снимка: iStock

• Ганглиозидоза

Подобно на болестта на Тей-Сакс при хората, GM2 ганглиозидозата е фатално, наследствено заболяване, което се среща само при породата Японски хин. То кара нервната система да загуби функция, което води до нарушена координация, интенционален тремор (силно поклащане на главата), загуба на зрение, затруднено хранене и промени в поведението.

Първите симптоми обикновено се проявяват, когато Японският хин е на възраст 12–18 месеца. Заболяването прогресира бързо, което води до лошо качество на живот. Хуманната евтаназия обикновено се извършва в рамките на една година от появата на симптомите. 

• Луксация на пателата

Пателарна луксация е, когато капачката на коляното на вашето куче се измества (луксира) от мястото си, най-често поради плитката вдлъбнатина в бедрената кост. Има различни степени на луксация, като най-тежката изисква ортопедична намеса.

• Катаракта

Катарактата представлява помътняване на лещата в окото и обикновено е наследствено заболявание. Японският хин може да развие състоянието още на 4-годишна възраст. Най-често тя се отстранява чрез операция.

• Ентропион

Ентропионът се получава, когато клепачите се извиват навътре към окото. Козината на клепачите и миглите се трият в повърхността на окото (роговицата). Това е много болезнено състояние, което може да доведе до язви на роговицата.

Ентропионът обикновено се диагностицира при кученцата от породата Японски хин. За щастие, това състояние може да се коригира с операция. Кучета с анамнеза за ентропион не трябва да се развъждат.

• Дистихиаза

Дистихиазата е наследствено състояние, което причинява растеж на допълнителни мигли по клепача, насочени към окото. Те могат да се трият в повърхността на окото, причинявайки дразнене и понякога язви на роговицата. 

• Сърдечни заболявания

Понякога представителите на породата Японски хин развиват миксоматозна дегенерация на митралната клапа. Това състояние се характеризира с дегенерацията на митралната клапа, която се намира между лявото предсърдие и лявата камера.

Снимка: iStock

Складките, които изграждат клапата, се деформират, което им пречи да се отварят и затварят напълно. Това позволява на кръвта да тече обратно в лявото предсърдие (митрална регургитация), което води до развитие на сърдечен шум, който може да бъде открит по време на рутинен физически преглед. Ако това състояние прогресира, симптомите могат да включват кашлица, летаргия и дихателен дистрес.

Грижа

Японският хин е чудесен за отглеждане в апартамент не само, заради малките си размери, а и защото лесно можете да го научите да използва котешка тоалетна, ако нямате време за разходки или времето е твърде лошо. Добре е да му осигурите физическа активност и навън, най-добре съчетана с игри и възможност животинчето да потича на воля. Този дребосък не понася добре да остава сам – става нервен и може да развие деструктивно поведение, за това взимайте го по-често с вас – на него му е приятна компанията ви, дори и да го разхождате под мишница или в чанта цял ден. 

Макар че е дълга, козината на тези кучета не се влачи по земята. Въпреки това е необходимо да я разресвате веднъж дневно, за да не се заплита или сплъстява. Честите бани не са препоръчителни – веднъж на 2-3 месеца е достатъчно, за да не се увреди специфичната структура на косъма. През лятото разхождайте кучето в по-хладните часове на деня, тъй като представителите на породата не понасят добре жегите, редовно проверявайте очите и ушите, за да предотвратите инфекции и възпаления.

Снимка: iStock

Хранене

Японският хин е капризно кученце, което може да откаже да се храни напълно, ако не му допада това, което му давате. Най-добре е да започнете с консерви или суха храна, премиум клас, подходяща за дребни породи. Допълвайте менюто на любимеца си с различни накъсани на дребно сготвени меса като пилешко, пуешко, телешко и заешко, обезкостена сварена или печена риба, твърдо сварени яйца, извара, зеленчуци, някои плодове. В никакъв случай не давайте на кучето свинско, мазно или сурово месо, кокали, прясно мляко, сладко, солено, пикантно.

Деца и домашни любимци

Хинът е малко и крехко кученце, което не се препоръчва за отглеждане в семейства с малки деца. В игрите си хлапетата могат да наранят четириногото без да искат. Същата е ситуацията с други кучета и котки – по принцип представителите на породата се разбират добре с тях, но по-големите кучета могат да са опасни за дребния Хин, а котките – за очите му.

Снимка: iStock