Японски шпиц

История

Не може да се каже със сигурност как точно се появява Японския Шпиц. Оформянето на типа на породата започнало през XIX век, а през 1921 година нейни представители за първи път са показани на изложение. Според едната от възможните теории тези пухкави и красиви кучета са наследници на Самоеда, други открояват приликата им с Американските ескимоски кучета. 

Стандартът на породата е утвърден през 1948 година. Където и да е истината тези четириноги са много популярни в Европа, ценени заради атрактивния си външен вид, мил и любвеобилен нрав.

Външен вид

Японският Шпиц е типичен представител на северните шпицове. С компактно тяло, добре развита мускулатура и весел нрав. Мъжките представители на породата достигат от 38 до 40 см височина, а теглото им е около 10 кг. Главата е със средни размери, умерено широка с леко заострена муцуна, подобна на лисича. Ушите са малки, островръхи и прави, с триъгълна форма, а очите – тъмни, както и носът на кучето. Погледът му винаги е игрив и сякаш засмян. Гръдният кош е добре развит, крайниците – мускулести, лапите – с овална форма. Опашката е пухкава и стои навита над гърба.

Красивата козина на Японския шпиц създава усещане, че кучето е по-голямо, отколкото всъщност е. Тя е пухкава, гъста и дълга, покриваща цялото тяло на животното. По-къса е по главата и предната страна на крайниците. На врата образува „грива“, а на краката – „панталонки“. Окраската е снежно и искрящо бяла.

Характер

Игриво, жизнерадостно, любопитно, интелигентно и смело куче, Японският шпиц се привързва силно към семейството си и е готов самоотвержено да защитава всичките му членове при евентуална опасност. Той сякаш винаги е готов за забавления, за това има нужда от стопанин, който има достатъчно време, за да му обръща внимание. Честото отсъствие на любимия му човек и самотата искрено натъжават това куче и то може да стане апатично и депресирано. Недоверчиви и подозрителни са към непознати, като в някои случаи е възможно да проявят агресия. 

Най-често Японският шпиц избира само един член на семейството, който да бъде авторитет за него. Останалите в домакинството могат да бъдат сигурни, че ще се радват на неговото добро, весело и дружелюбно отношение. Не се учудвайте, че това куче ще идва от стая в стая с вас – Японският шпиц е най-щастлив да споделя времето със собственика си. Именно благият нрав на тези кучета е едно от нещата, заради които породата е предпочитана сред милиони семейства по света – те са спокойни, уравновесени и добродушни, биха ви простили всичко и винаги са готови да се нагодят спрямо настроенията ви.

Японският шпиц лесно се поддава на дресировка – тези домашни любимци са готови да направят всичко само и само, за да ви зарадват. Усмивката и похвалата са по-важни за тях дори от лакомствата. Постарайте се тренировките да не са по-продължителни от 10-15 минути на ден, за да задържите максимално вниманието на любимеца си – единственият начин той да не ви послуша е, ако се е разсеял или разконцентрирал. Никога не му се карайте или повишавайте тон – цялото съществуване на тези кучета е подчинено на това вие да сте доволни!

Здраве

Японският шпиц е сравнително здраво куче, което понякога страда от някои генетично обусловени заболявания, сред които тазобедрена дисплазия, проблеми с костната система, очни и ушни инфекции.

Грижа

Тези шпицове са енергични и игриви животни, които имат нужда от много движение, за да се чувстват щастливи и в добра форма. Представителите на породата се адаптират добре на живот в апартамент, както и в къща с двор. Независимо къде го отглеждате, важно е да отделяте достатъчно внимание за любимеца си – за игри, разходки и забавления. Препоръчителни са излетите сред природата, преходи в планини, гори и различни водоеми – тези кучета обичат да плуват и искрено се радват на водата. В града е за предпочитане да разхождате Японския Шпиц на повод, защото ловните му инстинкти лесно биха го накарали да подгони по-дребно от него животинче. Освен това представителите на породата са склонни към прояви на агресия и нападателно поведение към други кучета, най-често от същия пол – за това би помогнала ранната социализация. 

На пръв поглед поддръжката на козината на японския шпиц изглежда трудна и сложна. Но това въобще не е така. Козината им не се цапа, тя изключително гладка и не задържа прах или мръсотия. Необходимо е да я разресвате веднъж на 2-3 дни, а ако се налага да ги почистите – използвайте влажна кърпа.

Честото къпане не се препоръчва – веднъж на два месеца е достатъчно, при това със специален шампоан. В никакъв случай козината не трябва да се подстригва, дори и това да е задължително условия за участие в кучешки изложби. Редовно проверявайте ушите и очите, за да предотвратите развитие на инфекции.

Хранене

Японският шпиц няма хранителни алергии и не е претенциозен към това какво яде. Желателно е да му давате кучешка храна – суха или от консерва, висок или премиум клас, за да сте сигурни, че ще получи всички необходими му витамини, минерали и вещества, необходими му, за да е във форма и да изглежда добре. Добре е месото да съставлява около 70% от дневната му дажба. Можете да му давате пилешко, пуешко, телешко, заешко или дивеч, въздържайте се от свинско и овнешко, тъй като са твърде мазни. Може да допълните менюто с различни плодове и зеленчуци, кисело мляко, сварени яйца, извара, зърнени храни. Не е препоръчително да давате на шпица тръбни кокали, сушени меса, сурово месо, сурови яйца, сладко, солено, пикантно, тестени изделия, прекалено студена или прекалено гореща храна.

Деца и домашни любимци

Японският шпиц е умно, красиво куче, с благ характер, което обича да радва стопанина си. Подходящ е и за семейства с много малки деца. Кучето никога няма да нарани хлапетата, дори и те да играят с него малко по-грубо. Ако му дойде твърде много вниманието от страна на малчуганите, той просто ще се оттегли в другата стая. Разбира се лесно с други четириноги, би приел и домашна котка, дори и да не са израснали заедно.