Силки териер

История

В края на XIX век известен брой Йоркширски териери били внесени от Англия в австралийските щати Виктория и Нови Южен Уелс. Любители смесили по-едрите от тях с местни териери. По този начин се получили Силки териерите – красиви малки кученца с интересна на цвят, красива и мека козина. 

Първоначално са създадени два стандарта на породата – през 1906 година в Южен Уелс и 1909 г. във Виктория. През 1923 година стандартът е окончателно установен.

Външен вид

Силки териерът е дребно куче, с мека козина и издължено тяло, с почти правоъгълен формат. Независимо от пола си те достигат максимум до 26 см височина, а теглото им е от 3,5 до 4,5-5 кг. Главата е пропорционална на тялото, челото е плоско и малко по-дълго от носа, стопът е ясно изразен. Очите са малки, кръгли и кафяви, а ушите – високо поставени, малки и с триъгълна форма, стоят изправени. Носът е черен, зъбите и челюстта – малки. Тялото е удължено и силно, гърбът е плосък, гръдният кош – добре развит. Опашката се купира. 

Козината е най-отличителната характеристика на тези териери и неслучайно е дала името им. Тя е мека като коприна, права и нежна, може да достигне дължина до 15 см. Покрива цялото тяло на животното. На цвят с синьо-сива, с кафяви подплащници. Синьото може да бъде сребристо или гълъбовосиньо. Кафявите подплащници трябва да са ярки и наситени.

Характер

Коприненият териер е малко, приятелски настроено, интелигентно, енергично и самоуверено кученце. То се привързва силно към семейството си и е готово на всичко, за да го защити. А това често включва силен лай при всеки шум или звук. Желанието му да ви предупреди за всичко и всеки го прави чудесен пазач тип „аларма“.

Силкитата, както ги наричат, се възприемат като част от семейството, за това не се учудвайте, че активно искат да участват във всички дейности от ежедневието ви. Те ще ви следват от стая в стая, възможно е дори да влизат в банята с вас – все пак не бива да пропуснат нищо! Ако пътувате много най-добре е да взимате любимеца си с вас – на него ще му е приятно да ви придружи, където и да отидете. Тези кучета не понасят добре самотата – не ги лишавайте от присъствието си за дълго или твърде често. Като всяко четириного, ранната социализация е ключова за хармоничното развитие на Копринения териер. 

Обучението на тези кучета трябва да започне още през първите месеци от живота им. Най-добре е то да е под формата на игра, съчетана с похвали и поощрения за добре свършената работа. Помнете, че макар и дребен, този териер е много интелигентен и е възможно да се опита да се налага и инати по време на дресурата. Бъдете твърди и уверени в командите, но и нежни – само така ще постигнете добри резултати. Тези териери много обичат да копаят и ако ги отглеждате на двор рискувате да съсипят градината ви, за това е добре сред основните команди да има и такава, която контролира тези им рефлекси.

Здраве

Силки териерите страдат най-често от тазобедрена дисплазия, дисплазия на лакетната стават и пателарна луксация. Случва се представители на породата да имат и епилепсия, диабет, стеснение и възпаление на трахеята. Възможни са очни и ушни инфекции.

Грижа

Компактните размери на Силки териерите ги правят чудесни кученца за отглеждане в апартамент. Разбира се, те биха се чувствали добре и в къща с двор, където да лудуват по цял ден. Ако ги отглеждате в града, постарайте се да осигурите на животното достатъчно физическо натоварване – поне две по-дълги разходки на ден, съчетани с възможност да поиграе и потича на воля. Най-добре е това да става в обособените за целта места в парка, в планината или сред природата. През останалото време водете териера на повод – рискът да подгони някое дребно животинче е голям.

Красивата и нежна козина на тези кученца има нужда от ежедневни грижи. Необходимо е да я разресвате всеки ден поне по 15-20 минути. За целта трябва да се снабдите със специална четка или гребен – фурминатор за дългокосмести кучета. В зоомагазините ще откриете и специални балсами, както и спрейове, с които няма да скубете любимеца си, докато го разресвате. Добре е да водите Силки Териера на фризьор веднъж на няколко месеца, за да подкъси козината и оформи кичурите около очите. След това вие можете да експериментирате като ги връзвате с ластик или шнола, например, за да не му пречат да вижда.

Редовно проверявайте и при нужда – почиствайте ушите и очите на кучето, за да предотвратите възможни инфекции. Периодично подрязвайте и ноктите, когато започнат да „щракат“ по пода.

Можете да къпете кучето често, ако прецените, че има нужда, но задължително със специален шампоан. След банята козината се изсушава с кърпа, а след това – със сешоар, за да не настине любимецът ви и за да не се сплъсти самата тя.

Хранене

Най-добре е да храните Силки Териера с висококачествена кучешка храна, подходяща за дребни породи. Така ще сте сигурни, че любимецът ви ще получи всички необходими му витамини и минерали. Можете да я разнообразявате с натурални продукти като сготвени меса и субпродукти (без свинско), хрущяли и дреболийки, твърдо сварени яйца, извара, кисело мляко, зеленчуци, попарени овесени ядки, варени ориз и елда. Най-добре е храненията да са две на ден. Избягвайте да давате на тези териери мазни, пържени, тестени и сладки храни, прясно мляко или люто.

Деца и домашни любимци

Силкитата се разбират добре с малко по-големи деца (над 10 години). По-малките хлапета притесняват тези кучета с невъздържаното си, непредсказуемо поведение. С други кучета и котки се разбират добре, ако са израснали заедно.